Второ опасно заиграване с давността и длъжниците

Второ опасно заиграване с давността и длъжниците

Снимка: Авторът

9680 ~ 5 мин. четене
Автор: Марин Киров

След като през лятото парламентът набързо прие промени в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда абсолютна давност от 10 години за дълговете на физическите лица, сега правна комисия съвсем неочаквано на  извънредно заседание прие спорните текстове и на второ четене.

Абсолютна давност

Още тогава текстовете бяха оспорени от експертната и научната общност и се изрази основателно опасение, че са неиздържани и ще насърчат недобросъвестното поведение на длъжниците, а това ще изкриви и промени и поведението на кредиторите. На практика се предлагаше опрощаване на дългове, без критерий за добросъвестност на длъжника.

Проблемите, които за пореден път бележат законодателния процес сега, след гласуването на второ четене в комисия, са в няколко посоки и ще ги разгледам без подреждане по важност.

Внесеният и приет на първо четене проект, отвъд теоретичния спор затова дали абсолютната давност решава дългосрочно проблеми в сектора на дълговете по един справедлив и балансиран начин, или ги задълбочава, страдаше от редица пороци и непълноти. Същите бяха изчерпателно посочени в десетки становища до Комисията по правни въпроси. Обикновено през последните години всички законопроекти при внасянето им са несъвършени и се внасят просто за пред публиката, за да се избърза и да се уцели моментът на обществена подкрепа и настроения, да се търсят политически дивиденти. Като се разчита, че след това между четенията проектът ще бъде оздравен. В удължения срок за предложения между двете четения постъпи само едно предложение, видно от интернет страницата на правната комисия, и то касаеше действително важен въпрос – моментът, от който тече давността. Изведнъж обаче на заседанието, на което се прие проектът на второ четене, се обсъдиха и гласуваха и редица други текстове. По този начин дебатът категорично се осакатява – в срока няма предложения, които да се обсъждат от депутатите и експертната общност, а такива директно се внасят по време на комисия.

И като говорим за Комисия и приемане на второ четене, заслужава внимание и друга порочна практика, която не е продиктувана от ситуацията с пандемията, а наблюдаваме много отдавна. На заседанието присъстват осем човека, но гласуват осемнадесет – да, точно така. Народните представители нямат нито време, нито желание да присъстват на заседание на комисията и да обсъдят както приетия на първо четене текст и предложенията по него, така и десетките отрицателни становища на министерства, съсловни и браншови организации, на водещите професори в материята.

Повърхностният прочит на тази история задоволява обществените настроения – проблем в сектора на дългове има, заради редица нарушения на отделни частни съдебни изпълнители, заради някои нелегитимни събирачи на дългове, които не спазват никакви етични стандарти, заради проблеми с бързите кредити, неравноправни клаузи и т.н. И въпреки че проектът за промени в Закона за задълженията и договорите страда от редица пороци и е отречен от министерства и експерти, решение е дадено – абсолютна давност и опрощаване на дългове.

Задълбоченият прочит обаче показва тревожна тенденция и изчерпан потенциал на народното събрание, защото се търси бързо и лесно решение, вместо да се разработи цялостна стратегия и да се приеме закон за личния фалит. Приема се решение, отречено от експертната общност и което е изцяло в ущърб на добросъвестните длъжници и бизнеса, само за да се преодолее дадена политическа криза. Няма спор, че законодателят и управляващите трябва да постигнат баланс в отношенията кредитор-длъжник. Не трябва да превръща нито едните във властелини, защото са силни и богати, нито другите в герои, ако са недобросъвестни и не си плащат. Държавата е длъжна да даде защита от свръхзадълженост на добросъвестните, които са изпаднали в затруднение.

България е една от малкото държави, които не е намерила законодателно решение за фигурата на вечния длъжник. Но в държавите, в които такова решение е дадено, то се постига именно чрез закон за личния фалит и навсякъде има условие за добросъвестност на длъжника. И да отбележа - абсолютна давност има в Дания – 30 години, Нидерландия – 20 години, Португалия – 20 години.

Както и друг път съм казвал, за да се постигнат заявените цели – глътка въздух за длъжниците и край на вечния длъжник, много по-подходящо е да се приеме процедура за личен фалит или защита на физическите лица при свръхзадълженост. Разбира се и един самостоятелен закон за фалита на физическите лица не е панацея предвид лошото икономическо и социално състояние, ако той е плод на политическа амбиция, а не на експертен дебат.  Но ако се предвидят детайли и гаранции за защита от свръхзадълженост, действително ще се постигне баланс и облекчения в отношенията кредитор-длъжник. Основа на такъв закон трябва да бъдат няколко принципа: да са ясни субектите, които имат право да инициират производството (длъжникът, синдикът, кредиторът/ите); задълженията, които са изключени от обхвата на производството за обявяване на физическо лице във фалит; предпоставките за откриване на производството (например съставяне на погасителен план за изплащане на задълженията); компетентния съд, пред който се развива производството; сроковете за постановяване на актовете по производството; срока, за който се обявява, че лицето е във фалит; срока, в който да се съблюдава добросъвестността на длъжника преди производството да приключи с окончателен съдебен акт за освобождаване от задължение.

Идеята за абсолютната давност и за закон за личния фалит са две различни концепции и два различни пътя за справяне с проблема „вечен длъжник“, даже донякъде се изключват взаимно. Странно е, че едни и същи депутати са предлагали и двете идеи през годините. А също така е странно и  кое налага евродепутатите, които стоят зад идеята за абсолютна давност и депутатите, които я приемат, да изберат нея пред личния фалит?

От една страна липсваше задълбочен дебат между депутатите и експертната общност,  а от друга така и не беше представена задълбочена оценка на въздействие и анализ. Да се каже ще има ли и каква ще е промяната в поведението на длъжниците при приемане на такова общо опрощаване на дългове, ще нараснат ли недобросъвестните; същото и за кредиторите и събирането на дългове –  как ще се измени банковият сектор и методите за събиране на дългове, ако кредиторът знае, че на първо време е лишен от огромни вземания с приемането на закона, а след това ще трябва да дебне непрекъснато длъжника, за да не изтече срока; как ще се отрази на бизнеса и междуфирмените отношения и задлъжнялост;  какво ще се случи със съдебната система, ако всички започнат  да водят дела и избегнат извънсъдебната фаза.

Марин Киров е юрист и експерт по законодателство, участвал е като консултант в промените в Конституцията от 2015 г. и Съвета по съдебна реформа, автор е на предложения и законопроекти в сектор защита на длъжника като закон за частния фалит, промени в ГПК в полза на длъжниците и др.

За автора

Марин Киров е практикуващ юрист от 2010 г. Привличан е като консултант към 43-то Народно събрание в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Временна комисия по промяна в Конституцията. Участва в Съвета по съдебна реформа през 2015/2016 г. за изработването на промените в Закона за съдебната власт и др. Работи в неправителствения сектор, ръководи консултантско дружество.

Подкрепи Economic.bg