Women4Metals: Жените имат ключово място в металургията

Схващането, че има професии за мъже и професии за жени е стереотип, който все още битува на пазара на труда. На пръв поглед той диктува кариерните правила в някои сектори, като тежката промишленост например. Но, както се оказва, дори там жените имат своето ключово място.

Предизвикателството днес е техните роли да станат по-видим, така че тази толкова важна за икономиката сфера да бъде припозната като професионално поприще за повече млади момичета.

Това е идеята и на инициативата Women4Metals на медодобивното предприятие Aurubis. Започнала преди няколко години в родната Германия, сега тя се пренася у нас, чрез българския клон на компанията. Стартът официално бе даден на специално събитие в завода на „Аурубис България“ в Пирдоп.

Фокусираме се върху това жените да имат равен шанс и представяне в този бизнес, който може би първоначално не изглежда толкова привлекателен за нежния пол. Предстои да обменим опит и идеи, да изградим пътна карта“, каза Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“.

Как започва Women4Metals?

Идеята за инициативата хрумва на Таня Винтер преди няколко години. Самата тя навлиза в металургичната индустрия едва 16-годишна и остава да работи в нея до ден днешен. Като човек, прекарал целия си професионален живот в тази сфера, тя няма предразсъдъците към сектора, каквито имат повечето хора, които не са имали допир до него.

Често съм била сама жена в тази сфера“, казва Таня Винтер, която работи в търговския отдел на Aurubis в Германия.

През 2019 г. компанията отваря нова позиция за мениджър продажби и Таня Винтер забелязва, че много малко жени кандидатстват за нея, въпреки че няма нищо общо с тежкото производство. Колега ѝ обръща внимание, че „в индустрията няма дискриминация, но тя просто не звучи привлекателно за жените и затова те не се интересуват“.

Този случай дава повод на Таня да започне инициативата Women4Metals, която по-късно ще се развие в международна и ще излезе извън пределите на Aurubis – за да обедини повече компании в общата кауза да покажат, че в индустриалните предприятия не просто има място за жени, но и че там те могат да разгърнат професионалния си потенциал в най-различни области.

Осъзнахме, че имаме много силни и успешни жени, които могат да дадат страхотен пример, стига да им се даде повече видимост и възможност за изява. Има толкова хора със страст, които могат да вдъхновят други да влязат в индустрията“, разказва Таня Винтер.

„Металургията може да даде равни възможности за всички и повече жени да получат по-голяма видимост и шанс да се развиват професионално“, добавя Щефани Клайн, която се включва на следващия етап от инициативата, за да помогне за разгръщането ѝ в по-широк мащаб.

Какво предстои в България?

Като начало на инициативата в България местният клон на Aurubis планира развитие по две направления. Първото е свързано с партньорските организации – Германо-българската индустриално-търговска камара и Съветът на жените в бизнеса в България, с помощта на които ще се работи за създаването на общност между жените в сектора.

„Това е доста градивно, защото могат да видят широкия набор от общности и дейности, които развиват жените и които могат да обогатят и тях самите. Това ще им даде смелост за собствените им идеи и възможности“, коментира пред Economic.bg инж. д-р Емануела Манолова, мениджър „Бизнес развитие – железни силикати“ в „Аурубис“, както и двигател и координатор на Women4Metals в България.

Другият аспект от плановете, продължава тя, са вътрешните срещи в работни групи в предприятието. Целта е да се достигне до повече жени и да се идентифицират темите и проблемите, които ги вълнуват, за да се намери път за поставянето им на дневен ред.

Събирането на повече хора ражда повече идеи.“

Относно женското присъствие в „Аурубис България“, то далеч не е малко. „Хората в региона познават предприятието от 65 години и нямат този страх към металургията, сярната киселина, пещите“, обръща внимание Емануела Манолова.

Хората, които не са от региона обаче, не са толкова запознати и не могат да направят връзката, че всяка професия може да се имплементира в едно такова предприятие.

Ние имаме целия набор от професии и реално е страхотно поле за изява на тези хора. A бидейки компания номер едно в България по оборот и печалба, ние (от „Аурубис България“) имаме огромен достъп до публичност за реализиране на всяка една идея“, допълва тя.

И казва, че за да популяризират целия сектор като добро място за развитие на жените, ще си партнират с други компании, като намиращите се също в Средногорието „Елаците Мед“, „Асарел Медет“ и шуменската „Алкомет“.

Жените на пазара на труда

В България делът на жените на мениджърски постове гони 40%, което поставя страната в челните 5 позиции в ЕС. Средно за Блока този процент е под 35%, по данни на Евростат към 2021 г. За сравнение, в Германия делът на жените на мениджърски постове е малко под 30%. 

„По отношение на жените, заемащи ръководни позиции в компании, ние можем да научим много от вас, да предадем как е постигнато това, как може да продължи да се развива“, коментира Мориц Зайлер, ръководител на отдел „Икономика“ в Посолството на Германия. 

В сферата на индустрията и в IT сферата България е по-напреднала и с по-добри постижения по отношение на приобщаването на жените, отколкото ние в Германия.“ 

Любопитна добавка към това са и данните на Евростат от тази седмица, според които България е сред държавите в ЕС с най-висок процент на жени учени – 51%. Малко по-висок  делът в Дания (53%) и Литва (52%), става ясно от статистиката, публикувана по повод Международния ден на жените и момичетата в науката, който се отбелязва на 11 февруари.

Според Мариана Чолакова, почетен консул на Федерална република германия в София, това е свързано с изграденото доверие у българските жени. „Те имат качествата да се справят със задачи, да решават проблеми“, коментира тя една от причините за доброто им представяне като дял в сравнение с други страни членки.

Таня Гергинова от Германо-българската индустриално-търговска камара отбелязва, че в тяхната организация например 60% от контактите в базата данни са на жени. Въпреки това при събития и публични изяви на преден план винаги излизат мъже.

Нашата задача беше да намерим как да ангажираме тези жени да бъдат по-активни“, споделя тя едно от предизвикателствата, пред които се изправя ГБИТК в рамките на собствената си инициатива за равноправие между половете.

Идеята на Камарата е да създаде платформа, чрез която жените да споделят ноу-хау, темите, които ги вълнуват, и как да израстват в кариерата. Започват с малки стъпки, а чрез инициативи като Women4Metals постепенно намират съмишленици и по-широка видимост.

Голяма част от активните жени са непрекъснато търсещи и намиращи“, отбелязва Мариана Чолакова и отваря темата за значението на образованието.

Тя дава пример с пловдивския ромски квартал „Столипиново“, където голяма част от жените рядко получават шанс изобщо да излязат от гетото. Един социален проект преди няколко години обаче разчупва статуквото. Образователен и свързан с обучаването на местните жени на шивашкия занаят, неслучайно е решено той да бъде реализиран в друга част на града.

Някои от жените за първи път излязоха гетото. След обучението текстилните фирми веднага ги взеха на работа. За тях това беше много важен социален тласък, децата и семействата им също започнаха да ги гледат по друг начин“, коментира Мариана Чолакова.

Темата за образа на жената и често сексистките модели на поведение, които се тиражират в медиите, изкривяват ценностите, но и възприятията за действителността. Инициативи като Women4Metals са контрапункт на всичко това и целят да покажат обратната страна на монетата.

Според доц. Ия Петкова от СУ „Климент Охридски“:

Women4Metals е еманация на философията, че жената има своето равноправно място.“

Тя цитира изследвания, според които един екип е много по-успешен, ако е смесен. Същевременно обаче образното разделение между „мъжки“ и „женски“ професии е оставило своя отпечатък във всяка страна, но с различен нюанс. В България например журналистиката е силно феминизирана, включително по отношение на ръководните постове, докато в металургията преобладават мъжете.

В нашето предприятие делът на жените е 24% и те се чувстват добре на работното си място“, изтъква Емануела Манолова от „Аурубис“.

Според нея работата в съвместни екипи с преобладаващ процент мъже дава и на двете страни много, за да може ентусиазмът да се мултиплицира. 

Мая Блъскова от „Алкомет“ допълва, че отношението на собствениците и висшите мениджъри в една компания също е много важно. „При нас има много жени на лидерски позиции, включително в производството“, коментира тя.

Разделението на мъжки и женски професии е един от стереотипите, които следва да бъдат преодолени – това трябва да започне от училища и университети, за да показваме, че всяка професия е подходяща както за мъже, така и за жени“, обобщава Таня Гергинова от ГБИТК.

„Всъщност жените в нашия регион не се страхуват да влязат в тежката индустрия. И то не само в лабораториите, но и например в пречиствателните станции, където съотношението е 50/50. В R&D звеното също има много жени“, коментира HR мениджърът на „Аурубис“ Янка Захариева.

При нас жените са смели и декларират желание да влязат в индустрията.“