Балканите остават в периферията на европейската тенденция за дистанционната работа

Докато Западна и Северна Европа трайно интегрираха работата от разстояние в корпоративната си култура, Балканите остават скептични към този модел. Данните за периода 2016 – 2025 г. показват, че България, Румъния и Северна Македония твърдо заемат последните места в Европейския съюз по дял на служителите, работещи от разстояние.

Според актуалните данни за 2025 г., в България този дял е 1.4%, което поставя страната на последните позиции в Европа по дистанционна работа, където са Румъния (1.3%) и Северна Македония (1.9%). И те са на това дъно от 2016 г.

От Балканските държави Гърция (2.3%), Сърбия (3.6%) и Босна (4.9%) попълват негативния Топ 10. Данните на Евростат за региона показват, че нивото остава изключително ниско на фона на средния европейски показател (8.8%).

В абсолютно изражение през 2025 г. около 93 хиляди души в България работят дистанционно. Това означава, че всеки 71-ви служител изпълнява задълженията си от вкъщи. За сравнение, средното равнище за Европа е всеки 11-и служител.

Пикът на преминаване към работа от дома в България настъпи през 2021 г. (2.8%) под влиянието на пандемичните ограничения. Веднага след отмяната на строгите карантини обаче започна бързо завръщане към офисите и физическите работни места, което съботи дела до 1% през 2023 г. Но оттогава до 2025 г., по данни на Евростат, делът на дистанционно работещите се е покачил с 0.4 пр. пункта.

Защо Балканите изостават?

Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) дефинира три ключови структурни фактора, характерни за целия Балкански регион, които обясняват ниския процент на дистанционна работа:

Доминация на физическия труд: Три четвърти от работещите в региона се занимават с физически труд. Този показател значително надвишава средните нива за Европейския съюз, а тези професии по дефиниция изискват физическо присъствие;

Интензивност на работния процес: Работата на Балканите е по-малко интензивна в сравнение със Западна Европа – едва 4 от 10 служители съобщават, че работят „винаги или често с бързо темпо“;

Липса на гъвкавост: Едва една трета от служителите в региона имат възможност сами да избират или променят метода си на работа, докато в ЕС това право има близо половината от работната сила.

Общоевропейски тенденции

На противоположния полюс са отличниците в ЕС. Към 2025 г. челната тройка се оформя от страни, за които дистанционната работа се превърна в стандартен модел още от 2023 г. – Финландия (20.5%), Ирландия (19.2%), Белгия (13.2%).

В рамките на целия Европейски съюз средният дял на работещите от разстояние достигна своя исторически връх през пандемичната 2021 г. (13.3%). Последва плавно понижение, като в периода 2023 – 2025 г. показателят се стабилизира на нива 8.8 – 8.9% и в момента не расте.

Интересна аномалия в статистиката представя Люксембург. През 2021 г. там бе отбелязан абсолютен европейски рекорд – 28.1% от населението е работило дистанционно. До 2025 г. обаче този показател претърпя сериозен срив, спускайки се до 11.2%, което показва мащабно преструктуриране и завръщане към традиционния офис модел в рамките на малкото херцогство.

По темата работи Марианна Варбанская.