За 4 години българският износ на е-велосипеди се увеличи с над 700%

Износът на български електрически велосипеди за последните четири години бележи огромен ръст, като дори в пандемичната 2020 г. той расте с трицифрен темп. Според анализ на Българската стопанска камара експортът на е-колела се е увеличил 8 пъти в периода от старта си през 2017 г. до 2020 г., а изчисления на economic.bg показват, че в процентно изражение скокът е с над 700%.

Електрическите велосипеди се нареждат в топ 10 на водещите експортни стоки от България, като те са и едни от стоките с най-висока добавена стойност, които изнасяме. На годишна база през 2020 г. износът на велосипеди бележи ръст от 186%, което е най-големият скок през изминалата година сред всички експортно ориентирани стоки. След обявената нова инвестиция на един от най-големите производителите на е-велосипеди в България „Макском“ в нов завод край Пловдив, който да отвори врати през 2023 г., се очаква България да се изкачи до номер 1 по производство на електрически велосипеди в света.

Припомняме, че за европейците колелото наистина се превърна в безопасна алтернатива за придвижване по време на пандемията и косвено COVID стимулира продажбите на всякакви велосипеди – както електрически, така и обикновени.

Според анализа на БСК обаче пазарът на електрически велосипеди е слабо диверсифициран, което е опасно, тъй като всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българските фирми.

Българският експорт като цяло

Като цяло обаче българският износ пред 2020 г. бе силно засегнат от COVID кризата. Въпреки че България спечели две места в класацията за най-големите износителите в света (от 60-о място през 2019 г. на 58-мо пред 2020 г.), тя губи позиции в Европейския съюз. Страната вече е 21-ва – зад много по-малки икономики, като Литва и Словения.

В какво сме най-силни?

Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези четири групи стоки формират 1/3 от българския износ. Ръстът на цените допринася медта и медните продукти да се изкачат до втора позиция.

След разбивка се вижда, че с най-голям стойностен обем в експортната листа на България е катодната мед (ръст от 19%) и анодната мед (ръст от 27%). Най-големи потребители на катодната мед са Китай – почти 2/3 от износа – и Турция – 1/3. Около 60% от анодната мед отива за Белгия, а останалата – за Германия. Тук отново се наблюдава голяма концентрация на износа в малък брой пазари.

Изнесените медикаменти, които представляват 1.33 млрд. лв. за 2020 г., отиват към много държави, но най-вече за Русия, Германия и Румъния. Приблизително 90% от добитите благородни метали пък са за немски купувач. Тяхната стойност за 2020 г. е около 1.2 млрд. лв., като растат с 18% на годишна база. Пшеницата заема пето място въпреки спада спрямо 2019 г. с 25%, като стойностно износът се равнява на близо 1.2 млрд. лв. Тези пет стоки генерират почти 14% от износа. Експортът на нефтени масла пък спада с над 50% и достига общо 1.8 млрд. лв.

Сред водещите стоки от износа се нареждат още биодизел, който все повече се използва при въздушния транспорт, кабелни снопове за автомобилостроене, слънчогледово олио, стъклен амбалаж, тръбопроводи от каучук (спирачни маркучи) и изделия от стомана.

След велосипедите пък най-голям годишен ръст през 2020 г. отбелязват износа на дамски дрехи – с 55%, части за мобилни телефони – с 43% и концентрати на благородни метали – с 39%.

България вече държи второто място на световния пазар на патешки черен дроб въпреки значителен спад миналата година. Българските консервирани череши имат 16.4% дял от световния пазар, а спирачните маркучи – 14.1%.

Най-важният пазар – Deutschland

Най-големият пазар за българските стоки продължава да бъде Германия, където отива 16% от целия български експорт, при това за 2020 г. – с положителен търговски баланс от 1.5 млрд. лв., т.е. с толкова износът на български продукти е превишил вноса на немски. Като цяло през 2020 г. сме изнесли стоки за над 1.5 млн. лв. към 139 държави. Големи пазари за българските фирми остават румънския, италианския, гръцкия и турския. Най-голям отрицателен търговски баланс България има с Русия – 2.8 млрд. лв., т.е. с толкова вносът от Русия е по-голям от износа към нея. В пандемичната година спад с над 10% има в търговията на България с Италия, Турция, Испания, Сърбия, Русия и Украйна.

Преструктурирането е бавно

Според анализа на БСК преструктурирането на износа се случва бавно и все още суровините и материалите за последваща обработка заемат такъв дял, че не допринасят за излизането от категорията „най-бедната държава в ЕС“.

Като че ли България загуби от инерцията на предприсъединителния период и първите години след присъединяването и са необходими нови инструменти за промяна“, пише в доклада на БСК.

Като минус от камарата посочват и малкото внедрени български разработки, тъй като бизнесът рядко поръчва такива на българските университети и институти.