Енергията на утрешния ден: България на прага на революция с батериите за ВЕИ

Възобновяемите енергийни ресурси не са технология от далечното бъдеще – вятърното и слънчевото производство са тук и отговарят на значителна част от настоящото търсене на енергия. На хоризонта има все повече място и за батериите за съхранение на електроенергия, които могат да стабилизират бума на ВЕИ мощностите, помагайки на мрежите. 

Накратко – за мрежовите оператори е все по-трудно да балансират търсенето и предлагането на електроенергия. Това е така, защото вятърната и слънчевата енергия са в изобилие в определени периоди от денонощието и сезона, което не винаги съответства с търсенето на енергия в мрежата.

Тук на помощ идват новите технологии за батерии, способни да съхраняват часове наред възобновяемата енергия, след което да я отдадат, когато е необходимо. В достатъчен мащаб съхранението на енергия може да стабилизира мрежата и да позволи на системата да работи с чиста енергия 24/7.

Батериите са важни

В целия Европейски съюз пазарът на батерии се развива много динамично, като само последните пет години се е увеличил 18 пъти.

Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия в България (АПСТЕ), обяснява ръста на пазара в ЕС досега основно с малки батерийни инсталации, които домакинства в Германия, Италия, Великобритания, Чехия и др. са изграждали, за да си намалят сметките за ток.

В Европа тепърва започва изграждането на големи батерийни комплекси, които да са присъединени към мрежата. Този сегмент засега заемаше малка част, под 25%. Но пазарът бързо се променя и ние в България също допринасяме за тренда на преминаване към все по-големи батерии. Към момента и тук лидери са Германия, Великобритания, Италия. Но волатилните енергийни пазари в Централна и Югоизточна Европа дават силен пазарен сигнал за инвестиции в съхранение и в нашия регион.", допълва експертът.

Европа: Годишен инсталиран капацитет на батерии за съхранение на електроенергия 2014-2023 г. 

Източник: SolarPowerEurope 2024

Примерът от България обаче показва, че само за седмица тук бяха открити два мащабни хибридни проекта – соларни централи + батерии за съхранение – единият в Разлог на „Инвесто Партнърс“, чийто едноличен собственик на капитала е австрийската Renalfa IPP, и Solaris Park в Перник, проект на „Соларис Холдинг“ – съвместно дружество между българо-германската Sunotec и основните акционери в „Еврохолд България“.

Тяхната работа вече се отразява в данните за генерация и товар на системата, достъпни на сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и се вижда, че дори към 21.00 ч. вечер, когато слънцето е залязло, се генерират между 50 и 60 MW от ФЕЦ, което реално са мощности от батериите. 

Системите за съхранение за много важни за всички участници в енергийния сектор – за ВЕИ производителите, които имат стимул да ги изграждат, за да са сигурни, че могат да продават тока си без ограничение, както и да го продават на добра цена, която няма да е твърде ниска в часовете, в които останалите технологии произвеждат ток, обясни още Газдов. 

Системите за съхранение са много важни за всички участници в енергийния сектор. ВЕИ производителите имат стимул да инвестират в батерии, за да избегнат риска от ограничаване на производството и да съхраняват произведената електрическа енергия, когато пазарната цена е ниска. Батериите позволяват евтиният ток от слънце и вятър да бъде „преместен“ и реализиран с печалба в други часове от денонощието, когато търсенето е по-голямо и цените са високи. По този начин инвеститорите подобряват своя бизнес модел, а бизнесът и гражданите биват облекчени в часовете на пиково търсене, благодарение на евтиния ток от ВЕИ, обясни още Газдов.

Технологията е ценна и за мрежовите оператори, тъй като им дава възможност много по-добре да управляват системата в реално време.

Батериите са много важни за "Електроенергийния системен оператор" и мрежовите компании, защото им дават много гъвкавост при управлението на енергийната система, в която делът на ВЕИ се увеличава всяка година“.

Не на последно място те са полезни и ценни и за консуматорите, като Газдов даде пример с големи заводи, които могат добре да оформят профила си и да намалят разходите за небаланси и да са сигурни, че имат качествена електроенергия.

Индустриалните консуматори също могат да се възползват от пазарната волатилност. Тоест, да зареждат батериите, когато цените на тока са ниски и да ги разреждат - консумирайки съхранената електроенергия - в пиковите часове, когато и цените са далеч по-високи.“

България е пионер

Освен частните инвестиции, в България в момента се набират проектни предложения по европейската мярка за финансиране на системи за съхранение на електроенергия, по която се очакват проекти за над 1 млрд. лв., които ще добавят поне 3000 MWh капацитет. Но изпълнението на мярката остава под въпрос, тъй като България все още не е внесла документите, необходими за второто плащане по Плана за възстановяване (ПВУ), и може да се окаже, че пари за батерии няма да има.

По данни на АПСТЕ към днешна дата у нас има въведени в експлоатация под 200 MWh батерии, но в процес на проектиране са още поне 1.5 GWh.

Според експерта, трябва да се вземе предвид, че това са проекти в процес на разработка, които все още не са реализирани. Тепърва предстои да видим каква част от тях ще се случат.

Аз съм оптимист, смятам, че минимум 1.5 GWh нови батерии ще бъдат въведени в експлоатация следващите 18 месеца. При по-добро развитие може дори да надхвърлим 3 GWh", смята председателят на АПСТЕ. 

Според Калоян Величков, изпълнителен директор на Sunotec, ако България реализира проектите по ПВУ, както и частните инвестиции, ще е един от пионерите в развитието на технологията в Европа, изключвайки Великобритания.

Поглеждайки Европа, все още не са инсталирани много такива съоръжения, а у нас пазарът се развива активно, тъй като в момента батериите са по-атрактивни за инвеститорите заради флуктуациите при цените, смята той. 

Изпълнителният директор на Renalfa IPP Константин Ненов също вижда България като една от водещите държави в ЕС при инвестициите в батерии, по отношение на обема на пазара. 

България много бързо ще стигне до точка, в която ще има най-голямата инсталирана батерийна мощност, спрямо обема на икономиката и енергийното потребление“, коментира Константин Ненов.

Той определя българските инвеститорите във ВЕИ сектора като отворени, предприемчиви и готови да рискуват и смятам, че „тази готовност за риск ще се изплати“.

Газдов обаче не вижда България като лидер във внедряването на технологията, обяснявайки, че и другите страни „не спят“.

Има голям брой проекти в Румъния и Гърция, които се изграждат и предстои да бъдат въведени в експлоатация. България е единствена в ЕС, която още не успява да усвои средствата по ПВУ, докато Румъния и Гърция вече го правят – там стотици MWh вече са в процес на реализация".

Регулациите не са пречка

Инвеститорите казват, че не срещат проблеми с присъединяването на проектите и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) посреща технологията с разбиране.

Според Величков най-дългите и тромави процедури са винаги на общинско ниво.

От регулаторна гледна точка и от гледна точка на ЕСО има много добро разбиране за важността на такива съоръжения, тъй като без тях следващи инвестиции във ВЕИ няма да са възможни“, категоричен е Ненов.

Присъединяването на такъв обект отнема между 3 и 9 месеца, в зависимост от мащабите.

Отскоро в страната ни действа и гаранцията от 50 хил. лв. за всеки MW инсталиран капацитет, която инвеститорите трябва да плащат, за да затвърдят намеренията си. Величков приветства реакцията на държавата и смята, че това е пътят, за да се елиминира факторът спекуланти.

Проблем за инвеститорите остават българските финансови институции, за които „темата за съхранение на електроенергия е доста непозната, това е нещо, което не трябва да бъде подценявано като едно от основните препятствия по пътя“, казва директорът на Sunotec.

Ненов допълва, че главната цел на Renalfa е да премахнат основния недостатък на ВЕИ мощностите, че са непредвидим източник на енергия.

Още проекти

Solaris Park е само началото за Sunotec, която планира още 23 проекта в България, като 14 от тях ще са само батерии за съхранение с общ капацитет 500 MWh, останалите 9 са хибридни проекти, като очакванията са те да бъдат въведени в експлоатация до края на 2025 г.

Ние се стремим да затваряме портфейла с услуги, които предлагаме. Батериите представляват голям интерес, тъй като там има възможност да направим изключително сериозна връзка между нашия отдел по поддръжка, софтуерен и хардуерен инженеринг, както и управлението на самата батерия“, казва Калоян Величков.

Стратегията на Sunotec е да затваря договори с крайни консуматори, а през батериите вижда възможност да предложи по-добър продукт на клиентите си. Визията на Величков е от строител на ВЕИ проекти да премине към това Sunotec да предоставя услуги "до ключ" и да екплоатира централите.

Компанията навлиза и на друг пазар в България – градските батерии за съхранение на ток. Тя вече има плануван такъв проект в голям български град, но Величков не уточни кой е той. Това ще е първият подобен проект у нас. Дружеството развива още четири такива в градска среда в Германия. Фокусът е върху комбинирани системи, които могат да подават ток към мрежата, през търговец към крайния консуматор, а могат и да се използват за чиста търговия – за зареждане на електромобили или към нея да има вързани зарядни станции.