Българският IT бизнес не иска безвъзмездни средства 

Финансовите инструменти са доказано по-добрият работещ инструмент за малките и средни предприятия, се посочва в писмо до президента и служебния кабинет

Българският IT бизнес не иска безвъзмездни средства 

Снимка: Unsplash

1192 ~ 3 мин. четене
Автор: Economic.bg

Финансовите инструменти са доказано по-добрият работещ инструмент за малките и средни предприятия (МСП), отколкото грантове, особено за иновативни компании и такива, които търсят бърз растеж. Самите те предпочитат този модел заради признаци като гъвкавост, прозрачност, по-малко бюрокрация и по-добра конкурентоспособност при оценката на техните проектни предложения. С тези думи представителите на иновативния и технологичен бизнес в България изразиха публично позицията си, че в Плана за възстановяване и развитие трябва да залегнат не безвъзмедни средства, а кредитни.

Водещи организации от бранша, сред които БАСКОМ, BESCO, AIBEST и Endeavor, изпратиха отворено писмо до президента Румен Радев и членовете на служебния кабинет. Позицията им идва дни преди представянето на Плана за възстановяване и развитие, който предстои да бъде изпратен на Европейската комисия до края на този юли.

„Всички ние заставаме зад финансовите инструменти като ключов механизъм за подкрепа и развитие на МСП в България, като доказано успешен модел. Нашите членове и многобройните компании, представлявани от тях, сами по себе си са пример за този успех“, изтъкват те, акцентирайки върху „значителния опит, с който разполагаме в сферата на финансирането и развитието на успешни на световния пазар компании“.

Бизнесът дава пример с модела на JEREMIE, благодарение на който бе осигурено значително повече частно финансиране. Само за 3 години от старта си той способства за 7650 финансирани фирми с 157 941 подкрепени работни места. От тях 200 са високо-иновативни стартъпи, създали над 3000 високоплатени работни места, пише в писмото. Очакванията днес са дори по-големи предвид зрелостта на екосистемата, а доказателство за успеха може да бъде открито и във факта, че страни като Румъния, Гърция и Унгария последваха примера на България.

В техните планове за възстановяване личи именно този подход. Миналия месец Румъния внесе своята стратегически документ, който съдържа 900 млн. евро за финансови инструменти за подкрепа на малкия бизнес, иновациите и зелените технологии. Този на Гърция включва до 5 млрд. евро за управление от групата на Европейската инвестиционна банка. 

„За България заложената сума е около 5% от целия ресурс по плана“, изтъкват в този ред на мисли от бранша.

Резултати и очаквания

Общите резултати за всички инструменти на Eвропейския инвестиционен фонд в България показват, че с 451 млн. евро публичен ресурс са привлечени 991 млн. евро допълнителен частен. 11 654 малки и средни фирми са получили 1.4 млрд. евро, което означава над трикратно мултиплициране на публичния ресурс.

Рециклираният ресурс (>70% по предишната програма) е вложен повторно и се очаква да генерира (заедно с частен ресурс) нови 800 млн. евро финансиране за 10 000 МСП. След приключване на вложенията на първия рециклиран ресурс, общото финансиране ще стане 2.2 млрд. евро – т.е. близо петкратен ръст, който ще продължи да се покачва с повторно рециклиране.

В писмото се обощава, че финансовите инструменти стигат до много повече на брой малки бизнеси, като основният им фокус пада върху семейни, микро и стартиращи предприятия.

Финансовите инструменти, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, имат силен фокус върху подкрепа на дългосрочната продуктивност на малкия бизнес и прехода към икономика на знанието – чрез финансиране на дигитализация и технологии на бъдещето, зелени инвестиции в бизнеса и зелена инфраструктура, комерсиализация на научни разработки.“

Подкрепи Economic.bg