Заведения и хотели искат още отстъпки от държавата

От БХРА настояват за създаване на код „помощен персонал“, по който служителите в сектора да се осигуряват на 650 лв.

Заведения и хотели искат още отстъпки от държавата

Снимка: Красимир Свраков

1864 ~ 3 мин. четене

Да се създаде допълнителен код „помощен персонал“ в класификацията на икономическите дейности (КИД) за работници, които са неквалифицирани и се наемат само като помощници, и съответно те да се осигуряват на 650 лв. За това настояват от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) като допълнителна мярка в подкрепа на туристическия бранш.

Припомняме, че заедно с първото намаление на ДДС за ресторантите от 20 на 9%, беше обявено, че се увеличава осигурителния праг за сектора със 190 лв. до 800 лв. В последствие обаче стана ясно, че по-високите осигуровки ще са само за мениджърския екип, а най-масовите осигуровки си остават 610 лв.

От браншовата асоциация настояват още и за продължение на мярката "60/40" (която се превърна в 80/20 за сектора заради еднократната финансова помощ) до края на юни 2021 г., успоредно с помощта за еднократна финансова помощ – към момента тя действа до края на настоящата година.

С това обаче не свършват исканията на хотелите и заведенията. Те настояват още мярката за сезонния персонал да бъде върху реалните заплати, а не върху минималната. „След началото на пандемията на практика над 90% от персонала е сезонен", се посочва в позицията на БХРА. За да се подпомогнат тези кадри, които принудително са заети едва няколко месеца в годината, от Асоциацията предлагат работещите в туризма да могат да се регистрират в Бюрата по труда след 5 месеца трудов стаж с право на обезщетение.

За да имаме качествен продукт, трябва да се погрижим сериозно за персонала“, казва председателят на БХРА Георги Щерев, цитиран на сайта на асоциацията.

В момента държавата осигурява много сериозни средства за обучение, квалификация и преквалификация на кадрите, но практиката показва, че много малка част от хората, ползвали тези средства, реално са влезли да работят в обектите в туризма, което обезсмисля всичко направено.

Затова от БХРА предлагат да си партнират с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) при разработване на методика за обучение, а програмите да се съгласуват и контролират от бранша – работодателите, с които се сключва договора. Работодателите да имат право да избират обучаващото звено, а практическото обучение да се осъществява в обектите, където ще работят курсистите, след като завършат обучението. Съответният курсист, който ще се обучава, квалифицира и преквалифицира, следва да има договор за работа за минимум 6 месеца след завършване на курса в обектите от бранша.

В случай че той не посещава курсовете, не завърши успешно обучението или не е работил 6 месеца в обектите, той да няма да има право за регистрация в бюрата по труда или да ползва фондове от държавата в следващата 1 година, предлагат от БХРА. Ако се констатира нарушение от страна на обучаващите звена, същите да връщат парите и 3 години тези фирми, както и свързани с тях да не могат да се занимават с тази дейност, искат от бизнеса.

От асоциацията предлагат още да бъде определен механизъм за наемане на непълнолетни работници, които са пряко свързани със семействата, стопанисващи туристическия обект. Освен това според организацията трябва да се въведе правото на ползване на краткосрочни договори, подобни на тези от селското стопанство, които да се ползват при сватби, семинари и мероприятия, които се провеждат за ден, два или часове.

Сред другите предложения на БХРА са да се облекчи режимът за наемане на учащи от 14 до 16 години и от 16 до 18 години, да се разреши на учениците да работят до 22.00 ч и да се облекчат условията за наемане на работници от Украйна, Молдова, Беларус, като отпадне изискването  за легализация на дипломите на  сезонните работници от трети страни.

Подкрепи Economic.bg