Зеленият преход е възможен, ако богатите плащат повече

Да бъдем честни и да си признаем, че шансовете да останем под 2°C увеличение на глобалната температура не са добри. Ако икономиките продължат да работят както до момента, светът е напът да се нагрее с 3°C поне до края на този век. Това коментира пред The Guardian Лукас Чансел, експерт по екология и околна среда, както и съдиректор в световната лаборатория за проучвания Sciences Po.

При настоящите глобални нива на емисии въглеродният бюджет, който ни остава, ако искаме да се задържим под 1.5°C, ще бъде изчерпан за шест години. Парадоксът е, че в световен мащаб популярната подкрепа за действията в областта на климата никога не е била толкова силна“, коментира Чансел, задавайки въпрос „Какво се обърка?“.

Според скорошно проучване на ООН огромното мнозинство от хората виждат изменението на климата като глобална извънредна ситуация.

Съществува основен проблем в съвременната дискусия за политиката в областта на климата – непризнаване на неравенството. По-бедните домакинства, които са с ниски емисии на въглероден диоксид (CO2), очакват, че политиките в областта на климата ще ограничат тяхната покупателна способност. В замяна на това политиците се страхуват от политическа реакция, ако поискат по-бързи климатични действия, коментира експертът.

Проблемът с този порочен кръг е, че ни загуби много време. Добрата новина е, че можем да сложим край“, пояснява още той.

Поглед към фактите

10% от световното население е отговорно за около половината от всички емисии на парникови газове, докато по-бедната половина на света допринася само с 12% от всички емисии, показват данните от проучване на Sciences Po.

Всяка година най-бедните 50% от населението на САЩ отделят около 10 тона CO2 на човек, докато най-богатите 10% отделят 75 тона на човек. Това е разлика от повече от седем към едно. По същия начин в Европа най-бедната половина отделя около 5 тона на човек, докато най-богатите 10% отделят около 30 тона – разлика от шест към едно“, се казва в проучването.

• Откъде идват тези големи неравенства?

Богатите отделят повече въглерод чрез стоките и услугите, които купуват, както и от инвестициите, които правят. Групите с ниски доходи отделят въглерод, когато използват колите си или отопляват домовете си, но техните косвени емисии – тоест емисиите от нещата, които купуват, и инвестициите, които правят – са значително по-ниски от тези на богатите. Най-бедната половина от населението почти не притежава богатство, което означава, че носи малка или никаква отговорност за емисиите, свързани с инвестиционните решения.

• Защо тези неравенства са от значение?

Всяка група трябва да допринесе за намаляване на емисиите, но някои трябва да се постараят повече, смята Чансел. По-бедните хора имат по-малък капацитет да декарбонизират потреблението си. От това следва, че богатите трябва да допринесат най-много за ограничаване на емисиите, а на бедните да бъде даден капацитет да се справят с прехода към намаляване на температурата.

Нетна нула до 2030 г. ?

Държавите по света обявиха готовност за значително намаляване на емисиите си до 2030 г. и повечето са създали планове за достигане на нетна нула някъде около 2050 г. Според скорошно проучване на Чансел, най-бедната половина от населението в САЩ и повечето европейски страни вече са достигнали или почти са достигнали целта, на глава от населението. Това изобщо не важи за средната класа и богатите, които са много над – тоест зад – целта.

Един от начините за намаляване на въглеродните неравенства, според доклада, е да се установят индивидуални въглеродни права, подобно на схемите, които някои страни използват за управление на оскъдни екологични ресурси, като например вода. Подобен подход неизбежно би повдигнал технически и информационни проблеми, но това е стратегия, която заслужава внимание, смята Чансел. Има много начини за намаляване на общите емисии на дадена страна, но изводът е, че всичко, освен строго егалитарна стратегия, неизбежно означава изискване на по-големи усилия за смекчаване на климата от тези, които вече са на целево ниво, и по-малко от тези, които са доста по-високи.

За да ускорим енергийния преход трябва да мислим извън кутията. Помислете например за прогресивен данък върху богатството с допълнително замърсяване. Това би ускорило прехода, като направи достъпа до капитал по-скъп за индустриите за изкопаеми горива. Това също така би генерирало потенциално големи приходи за правителствата, които те биха могли да инвестират в зелени индустрии и иновации“, посочва Чансел.

Той добавя, че такива данъци биха били политически по-лесни за приемане от стандартния въглероден данък, тъй като те са насочени към част от населението, а не към мнозинството. На световно ниво, скромен данък върху богатството на мултимилионерите с допълнително замърсяване може да генерира 1.7% от световния доход. Това би могло да финансира по-голямата част от допълнителните инвестиции, необходими всяка година за посрещане на усилията за смекчаване на климата.

„Какъвто и да е пътят, избран от обществата, за ускоряване на прехода – а има много потенциални пътища – време е да признаем, че не може да има дълбока декарбонизация без дълбоко преразпределение на доходите и богатството“, казва още експертът.