Българите вярват в климатичните промени, но не взимат лични мерки

Само 33% от българите са взели лични мерки срещу климатичните промени през последната година – най-ниският дял в целия ЕС, показва последното проучване на Евробарометър. Средният дял в останалата част от Съюза е 59%, почти двойно по-висок.

Данните разкриват значителни различия между България и средните стойности в ЕС по отношение на ангажираността с екологични действия:

• разделно събиране на отпадъци практикуват само 28% от българите, докато в ЕС това правят 64% от гражданите;
• отказ от замърсяващи продукти, като найлонови торбички, е отчетен при 34% у нас, при 49% в ЕС.

Обществени нагласи

Въпреки слабата лична активност, 73% от българите подкрепят целта на ЕС за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г. (средно 81% в ЕС). За 41% от българите климатичните промени са „много сериозен проблем“, а още 46% ги определят като „сериозен въпрос“ – сходни дялове с тези в ЕС (37% и 48%).

Също така, 67% от анкетираните в България са съгласни, че инвестициите в действия срещу климатичните промени са по-малки от потенциалните щети – по-нисък дял от средния в ЕС (77%).

Информация липсва

Националните медии не предоставят достатъчно информация за околната среда и климатичните политики – това смятат 55% от българските респонденти, спрямо 52% в ЕС.

Климатичната криза не е водеща грижа за мнозинството от хората. На въпрос за най-голямата заплаха пред света, 67% от българите посочват войните и въоръжените конфликти (61% в ЕС). Следват бедността, гладът и липсата на вода (52% у нас, 50% в ЕС) и икономическата несигурност – също с 52% дял в България, при 47% в ЕС.