Зеленото злато на Китай

В дългата история на изкуството и културата на китайската империя, нефритът винаги е заемал специално място, сравнимо донякъде с това на златото и диамантите за Запада. В Древен Китай цената на този камък е била по-висока от тази  на златото и слоновата кост.  От него са правели  „паспорти“ за посланиците на императора и са отсичали жетонни монети. От нeфрит са изработвани не само божествени фигури, произведения  на изкуството и бижутерията, но  и в мебели и оръжия за императорското семейство. Затова  5 000 години  пр. н. е.  нефритът е бил известен в Китай като „императорски скъпоценен камък“.

В Китай се е вярвало, че носенето на обработено парче нефрит  дарява  на притежателя си конфуциански добродетели и затова частици от него били вграждани  в мебели, бижута, предмети  и оръжия . Какво е значението на нефрита за хората от Азия и днес можем да разберем като посетим бижутерски магазин в Китай, нефритените търгове в Хонконг, или  „Пазара на нефрита“ в Мианмар. Там са концентрирани над 70% от световния  добив на  висококачествен нефрит. Годишният внос на ценния камък за Китай  надхвърля 250 тона. Най-големият къс нефрит в света е оценен на 170 млн. долара. Той тежи 175 тона и е открит в мина в северните части на Мианмар.

Според  анализи на  Global Witness приходите от добива на нефрит в Мианмар се оценяват на около 31 милиарда щатски долара през 2014 г. Това е близо половината от БВП на  страната, което формира световен пазар на стойност около 50 млрд долара. В перспектива  тази цифра се равнява на до 48 % от официалния БВП на Мианмар и 46 пъти правителствените разходи за здравеопазване.

В Китай и Индия  нефритът е запазена марка преди  всичко за боговете, затова и митологичната натовареност на  камъка е свързана с безсмъртието. Вярата в свещените сили на нефрита продължава и днес. Счита се, че от нефрит е направен  тронът на Буда. Таоистките и будистки вярвания  ни разказват, че върховното божество – Нефритeният  император,  живеел в дворец от нефрит в небесата.

Поколение след поколение китайците разказват легендата как се е появил нефритът в Поднебесната империя. Било във времето, когато управлявал император, известен като честен  и щедър човек, с добро и милосърдно сърце – качества, важни не само за владетел, но и за обикновен човек. Той редовно отправял молитви и принасял жертви на боговете,  затова те решили да го възнаградят като изпратили на земята дъжд от нефрит, който валял без прекъсване три дни. Поданиците се  изплашили, а императорът, привлечен от красотата на падналите камъни, докоснал един от тях. Допирът до божествения дар му дал знание как камъните лекуват, а също и най-важните  качества на човешкия характер.

Друга легенда разказва, че в моменти на разочарование от моралния облик на хората  около себе си Конфуций сядал да посвири на музикален инструмент, изработен от нефрит. Допирът до хладния материал му възвръщал душевната хармония, подреждал мислите,  премахвал слабоволието и отприщвал творческия потенциал  на  древния мислител.

Древните китайци са вярвали, че нефритът е свързан и с безсмъртието. Археолозите откриха в древна гробница  членове на императорското семейство, облечени в  костюми от нефритени  плочки,съединени със златна нишка.

Така елитът вярвал, че ще предпази телата от разпадане и ще отблъсква злите сили. Дълги столетия  хората вярвали, че нефритените  погребални костюми  са само легенда, защото  не са могли  да си представят, че владетелите са толкова богати, че са покрили телата си със скъпоценни нефрит.И  когато китайската принцеса Ту Ван починала през около 104 г пр н. е., тя била погребана в костюм от нефрит, за който се смятало, че ще й донесе безсмъртие. Девет години по- рано бил починал и съпругът й – облечен също в костюм от нефритени плочки. Телата им  били положени в две камери под земята, на около 150 км от днешната столица Пекин. Археолозите  били зашеметени при вида на костюмите от нефрит, с които били облечени телата. Всеки един  костюм бил изработен от над 2000 правоъгълни нефритени плочки, свързани със златна нишка. Хладните гладки нефритени плочки, подредени в   красива мозайка, оформят костюма на Лиу Шен и са изложени в Националния музей на Китай в  Пекин. Тези церемониални костюми, изработени от полирани частици нефрит, са едно от най-изненадващите доказателство за митичните сили на зеления камък и вярата, че носи безсмъртие. Обличането на кралската двойка в нефрит и злато било  в синхрон с вярванията,че камъкът ще овладее времето и ще спомогне за безсмъртието на владетелите. Днес телата на принцесата и съпругът й са се превърнали в прах, но  благородният метал и камъкът  са оцелели. Техните костюми за безсмъртие поразяват не само със зелената си прецизна красота, но и с демонстрацията на власт и богатство, присъщи само на Божество.