Земеделието е мотор за развитие на икономиката

За новата ПРСР, финансовите инструменти и инвестициите в земеделието, порочните практики и проблемите пред българските производители, Economic.bg разговаря с Васил Грудев, зам.-министър на земеделието и храните.

- Г-н Грудев, как ще коментирате интереса към 2 от най-атрактивните мерки – 4.1 и 6.1 в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.?

Единственият коментар, който мога да направя, е свързан със сериозните намерения, желание и готовност за инвестиции в земеделието. Сигурни сме, че до 2020 г. това ще е мотото – свръхинтерес, голямо желание и амбиция за инвестиции в земеделието, защото то е един от възможните мотори за развитие на икономиката. Напълно логично е да се наблюдава свръхинтерес като желание за кандидатстване. Сигурен съм, че ситуацията ще бъде такава до края на настоящия програмен период. Убеден съм, че и нашите бенефициенти вече имат готовност за кандидатстване по проектите и по мерките, които отваряме. Сигурен съм, че ще се намираме в условията на ограничен бюджет във всеки един от приемите, които отваряме, най-вече при инвестиционните мерки.

За приключилия първи прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ имаме 2,3 млрд. лв. обща сума на инвестициите, за които е кандидатствано в този първи прозорец. От тях стойността на субсидията е около 1,2 млрд. лв. Наличният бюджет, който ще отпуснем в този първи прием, е 300 млн. лв.

Ако си спомняте, ние отворихме програмата на т.нар. собствен риск още в средата на април, много преди да получим одобрението на Европейската комисия (ЕК) за ПРСР 2014-2020 г.

Още при това първо ниво на кандидастване имаше сериозен глад за инвестиции. Повече от година и половина нашите земеделски стопани бяха лишени от възможността да кандидатстват по инвестиционни мерки от програмата.

Интересът се оказва голям и това не ни изненадва. По-скоро ни убеждава за пореден път, че земеделието е един привлекателен за инвестиции отрасъл.

- При над 3000 подадени проекта по мярка 4.1 и недостигащият бюджет, колко от тях ще останат без финансиране?

При този първи прием ще финансираме проекти за 300 млн. лв., макар че интересът е почти 4 пъти по-голям. Нека се има предвид, че ще има и втори, трети и четвърти прием.

Проведоха се дискусии сред браншовите организации дали да не увеличим бюджета в настоящия прием. И те, и ние от МЗХ се обединихме около мнението, че трябва да се придържаме към установения бюджет. До края на годината ще пуснем още един прием, през 2016 г. ще пуснем трети прием, така че времето е пред нас. По-важно е да имаме доверие в бранша и когато се договорим за ясни параметри за това по какъв начин да стартира програмата, администрацията да ги спазва.

Отпускането на допълнителен бюджет вероятно би довело до по-малко напрежение както сред бенефициентите, така и сред колегите от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), които ще разглеждат проектите. Но честният диалог с бранша и фермерите изисква поставянето на ясни правила – именно те могат да бъдат решението на тази свръхсъстезателност, която се получава. 

Ние много точно заложихме кои ще са приоритетните сектори, които ще получат подпомагане през този програмен период, в т.ч. и по първия прием. Това са проектите, свързани с инвестиции в животновъдство, в овощарство, в зеленчукопроизводство, и в биологично производство. Единствено проекти от тези сектори ще получат достатъчен брой точки, за да получат финансиране през този първи прием.

- Кога ще бъдат обявени резултатите от този т.нар. ранкинг?

Колегите от ДФЗ и в момента обработват проектите. Засега разполагаме само с данни за това кой проект какво намерение е заявил. Оттук нататък колегите имат на разположение 3 месеца, за да направят необходимите проверки.

Имаме въведено изискване, че за да бъде приоритетен един проект и да получи точки като такъв в един от секторите, които вече изброих, трябва поне 50% от инвестиция, свързана с него, да е насочена към някой от тези сектори.

Всеки бенефициент посочва каквото реши в заявлението, но фактите се проверяват допълнително. Ако се окаже, че има несъответствие, тези точки няма да му бъдат присъдени. Докато не се обработят първите поне 700-800 проекта, ние няма как да имаме яснота за това докъде се простират границите за одобрение и съответно неодобрение.

Единственото сигурно е, че през този период премахнахме категорично възможността за получаване на одобрение на даден проект при равен брой точки, в зависимост от неговото времево подаване. Това беше една доста порочна практика, в която различни проекти намираха своето осъществяване или не, според това дали са подадени 10 сек. по-рано от друг проект. Това водеше до различни манипулации като запазване на входящи номера и тяхното въвеждане в системата и т.н. Тези порочни практики вече са изчистени с настоящия прием.

Трябва да свикнем, че ще говорим за свръхкандидатстване по цялата програма. Но когато приоритетите са ясни и за бенефициентите би било по-лесно разбираемо как ще се точкуват проектите. Разбира се, на никой няма да му е приятно неговият проект да не бъде одобрен, но такива са реалностите при ограничения бюджет на програмата.

- Какви финансови инструменти на европейско и национално ниво ще бъдат използвани за развитието на селските райони през новия програмен период?

Един от най-важните уроци, които научихме през изминалия програмен период е, че голяма част от проектите не се реализираха поради липса на финансиране. Понякога за нашите бенефициенти беше много трудно да си намерят подходящо кредитиране и да стартират изпълнението на проект. Знаете, че всеки проект се възстановява като субсидия от ДФЗ едва след като е изпълнен. За да бъде реализиран, бенефициентът трябва да разполага с достатъчен финансов ресурс.

През изминалия програмен период доста късно тръгна т.нар. Гаранционен фонд, който да подпомага бенефициентите ни, докато си търсят кредитиране. В момента той работи. Но има още доста неща за доуточняване и доразработване с колегите от Българската банка за развитие (ББР), за да стане напълно достъпен . Засега той не работи на необходимата висота, за да предостави очакваната възможност за кредитиране на нашите фермери.

Има и други възможности за финансиране, заложени в европейското законодателство. В момента в Европа тече цялостен инженеринг на финансовите инструменти, както на ниво страна членка, така и в целия ЕС. Има възможност за използване и на кредитен фонд, но това би бил един по-дълъг процес, тъй като той няма да е наличен през тази година.

Гаранционният фонд и парите, които са капитализирани по него от старата програма, все още са достъпни и за бенефициентите по новата програма. Все още сме в началото на програмата и трябва да измислим един по-разумен дизайн на финансовите инструменти.

Знаете, че и в банковия сектор ситуацията е доста по-различна. През периода на старата ПРСР попаднахме в окото на финансовата криза и банките по-трудно финансираха проекти, свързани със земеделски инвестиции. В момента положението е коренно различно. Българските банки имат интерес да подпомагат всякакви проекти, свързани със земеделието.

- Какъв е ресурсът, предвиден за колективни инвестиции и интегрирани проекти във втория прием по мярка 4.1?

Освен колективните инвестиции, приоритет са и инвестициите в хидромелиоративния сектор. Както вече споменах, дадохме приоритет на трайните насаждения. Говорейки за тях или за зеленчукопроизводство, няма как да ги отделим от идеята за напояване. От Световната банка в момента изготвят цялостен анализ на хидромелиоративния сектор в страната. Едва след като той е факт, а това вероятно ще се случи през следващите месеци, можем да активираме възможността за инвестиции, свързани с напояването. Във втория прием задължително ще бъдат добавени тези важни инвестиции, които до момента не бяха допустими.

Какъв точно ще е бюджетът ще се дискутира през това лято и есента отново заедно с бранша, защото колективните инвестиции са една наистина сериозна възможност, но трябва да подходим отговорно към тях. През първия прием ние изключихме възможността за подобни инвестиции поради постъпилите многобройни сигнали, че изкуствено се подготвят проекти с цел достигане до определена колективна инвестиция, с единствената цел завишаване на таваните по отделните проекти.

Затова и нашето предложение към бранша беше единствените допустими колективни инвестиции да бъдат тези, които се извършват от одобрените групи или организации на производителите. Така се избягва възможността за спекулативно създаване на проекти, чиято единствена цел е неразумното разходване на средства от програмата.

- Кога се очаква да бъде отворен прием по мярка 7, свързана с обновяването на селските райони, от новата ПРСР?

Публикували сме индикативния график за отваряне на мерките през настоящата година. Приемът по новата общинска мярка ще бъде отворен вероятно някъде към средата на следващата година. Не е възможно в рамките на една година да бъдат отворени абсолютно всички мерки от програмата. Това би довело до блокиране на работата на ДФЗ.

През настоящата година успяхме да одобрим текстовете на програмата с експертите от ЕК. На 1 март отворихме 4-те площни мерки, които са част от ПРСР. След това отворихме мярка 4.1, която се характеризираше с доста дълъг период, за да могат всички наши бенефициенти да подготвят спокойно своите проекти за кандидатстване. В момента тече прием по мярка 6.1 – „Млад фермер“. До края на годината ще отворим още един прием по мярка 4.1 и най-вече прием по мярка 4.2, която е свързана с преработката на земеделска продукция. Всичко това, комбинирано с успешното приключване на старата ПРСР, ни води до този график за отваряне на мерките.

- В момента тече прием по мярка 6.1. Очаквате ли да се повтори свръхинтересът, показан при първия прием по мярка 4.1?

Абсолютно съм убеден, че и по мярка 6.1 интересът за кандидатстване ще надхвърли многократно бюджета от 70 млн. лв., предвиден за този първи прием. Интересът за инвестиции в земеделието е наистина огромен и вторият прозорец отново ще го потвърди.

- Как ще бъдат обезщетени българските земеделски производители и преработватели, които са потърпевши от руското ембарго?

За потърпевшите от руското ембарго ДФЗ вече изплати над 700 хил. лв. обезщетение, но истината е, че пряко засегнатите в страната не са толкова много. В България огромният проблем с руските контрасанкции дойде от т.нар. косвени щети, които са в резултат от нереализирането на сериозни количества земеделска продукция като износ от други европейски страни към Русия. Не бидейки реализирани там, те търсят своята реализация на целия европейски пазар, тъй като ЕС е един общ, отворен пазар.

Така се създава едно свръхпредлагане на продукция, увеличава се бройката на вътреобщностните доставки, което упражнява натиск върху нашите земеделски стопани, като сваля цените на продукцията им. В крайна сметка всичко това води до една ситуация, с която българският млечен сектор няма как да се справи.

Първо имаме последствията от руското ембарго. На второ място специално за млечния сектор имаме отпадането на квотния режим на ниво ЕС, което доведе до срив в изкупната цена на млякото. Вече повече от 6 месеца апелираме към колегите от ЕК да предприемем общи стъпки за компенсиране на нашите производители. Когато говорим за общоевропейски проблеми, какъвто е ембаргото, следва да се предприемат и общоевропейски мерки.

- Смятате ли, че има сериозна спекула в предлагането на българска земеделска продукция? Говори се, че прекупвачите драстично завишават цените, от което се оплакват и производители, и потребители.

Фактите са такива, че най-слабото звено по веригата производител-краен потребител, това е производителят. Той е обект на натиск от страна на прекупвачи, той носи и икономическия риск от нереализирането на продукцията си.

Едно от решенията на този проблем е сдружаването на производителите. Тази стъпка е предприета от фермерите в Западна Европа. Сдружаването на производителите е факторът, който може да ги направи по-силни, когато те единно преговарят и заемат твърда позиция за реализирането на продукцията им с прекупвачите, с търговските вериги и т.н. Когато са сами и отделно търсят решение на проблемите си, те са обект на сериозен натиск по цялата верига и са лесна плячка за евентуални спекуланти.

Затова и ние търсим всички възможности да подпомогнем нашите производители да се сдружат и да се организират или в признати групи на производителите, или в съответните организации, за да могат заедно да защитават своите интереси.