Златото и среброто поскъпват рязко на фона на нарастващия американски дълг

Златото ускори растежа си в последните две борсови сесии, като вече струва над 4600 долара за тройунция. Ралито на благородния метал започна в началото на август, водено от нарастващия държавен дълг на САЩ, отслабващия долар и намалелите очаквания за ново повишение на лихвените проценти от Федералния резерв, но с нарастващите притеснения около рекордната доходност по дългосрочния американски дълг, тенденцията се засили.

В моменти на турболентност на финансовите пазари инвеститорите обикновено залагат на „сигурни убежища“, каквито са благородните метали. А това подхранва цените им, които се възстановиха частично от натрупаните по-рано през годината загуби.

Златото достигна исторически връх на 28 януари 2026 г., когато се търгуваше за 5 433 долара за тройунция. Няколко дни след това обаче цената на метала рязко се понижи, като на 2 февруари борсата затвори при 4 652 долара за тройунция. Тенденцията на спад продължи и след това, като в края на юни златото падна до едно от най-ниските нива за годината – 3 975 долара.

Към 11.40 ч. българско време фючърсите на благородния метал се търгуват за 4637 долара за тройунция, или 1.45% дневен ръст.

При среброто тенденцията е подобна – в края на януари цената на метала рязко се изстреля до 117 долара за тройунция, а няколко дни след това изтри печалбите си. В началото на февруари една тройунция сребро струваше около 88 долара. Ценният метал продължи тази тенденция, като най-ниските му нива бяха достигнати в средата на юли – 55 долара за тройунция. В началото на август среброто започна постепенно да расте, като към момента то се търгува за 69.5 долара за тройунция, или 2.1% дневен ръст.

На какво се дължи поскъпването на металите?

Покачването от последните два дни при цените на благородните метали се случи след като финансовото министерство на САЩ удвои размера на обратното изкупуване на 10- и 30-годишен държавен дълг до поне 4 млрд. долара. Операцията ще започне на 9 септември, а целта е да се успокои нестабилният пазар на облигации.

В момента националният дълг на САЩ вече надхвърля 40 трилиона долара, като тенденцията за постоянно и ускоряващо се покачване се задържа при няколко президентски администрации. Ръководителите на страната харчат повече средства, отколкото държавата събира чрез данъци, а растящите разходи са свързани най-вече с големия дял на парите за отбрана, както и все по-големите лихвени плащания по самия дълг.

Доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ се повиши в началото на седмицата до най-високото си ниво от 2007 г., преди да отстъпи след новината за обратното изкупуване. Доларът поевтиня рязко като отговор на движението при облигациите, съживявайки разговорите за т.нар. стратегия, основана на обезценяването на долара – теорията, че нарастващият дълг с течение на времето подкопава доверието във валутата.

Слабите данни за заетостта и продажбите на дребно в САЩ, наред с умерените показатели за инфлацията, накараха инвеститорите да понижат очакванията си за повишение на лихвите през септември, като данните на CME FedWatch показаха спад на тази вероятност – от над 50% преди до приблизително една трета сега.

По-ниската доходност прави златото и среброто, които не носят фиксиран лихвен доход, по-привлекателни, докато централните банки и борсово търгуваните фондове продължават да увеличават позициите си, сочат данни на Световния съвет по златото.