Знае ли Тереза Мей какво е Brexit?

Властите в Лондон се стремят да стабилизират икономиката, но бъдещето изглежда все по-проблематично

Знае ли Тереза Мей какво е Brexit?

И така „Brexit означава Brexit“, според новия премиер на Великобритания, който повтаря това определение и пред световните лидери на Г-20. Но правителството на Тереза Мей изглежда замръзнало като заек пред фаровете на кола, отчаяно търсещо пътища за излизане от бъркотията, създадена от резултата, който не очакваха дори участниците в кампанията за излизане от ЕС.

„Поемането обратно на контрола“, което беше обещано на гласувалите „напускам“, съвсем не е просто и се оказа, че правителството е невежо за това как ще работят детайлите на отърваването от ЕС. В същото време то е стратегически фокусирано върху регулиране на икономическата политика, за да се намалят свързаните с резултатите от референдума рискове, докато се опитва да смекчи ефекта върху своите избиратели от лошите последствия на икономическа несигурност.

Това, че Великобритания е в непознати води, е широко признато. Никоя държава членка не е напускала Европейския съюз и Обединеното кралство, което е член от повече от 40 години, пострада от липсата на умения за търговски преговори чрез търговската политика, която по-скоро се определя и договоря най-вече на равнището на ЕС. Конституционните неизвестни и сега представляват за адвокати и представители на академичните среди кокал за дъвчене в продължение на месеци, ако не и години. Споровете за това как и кога да се задейства член 50 – законът, който урежда напускането на ЕС, не са решени.

Последното заседание на кабинета с тема Brexit предполага, че правителството е склонно на бързо излизане и подкрепя идеята за привилегия на премиера, което означава, че Мей може да задейства процеса на излизане без гласуване в Камарата на общините. Други твърдят, че е необходим дебат и гласуване в парламента. Камарата на лордовете и на Върховният съд може да разрешат спора, но със сигурност британският явно суверенен парламент трябва да бъде включен, ако референдум, който беше просто „консултиране“, трябва да се тълкува като решение.

Договаряне на позиции

Разбираема е нервността на правителството. Договорите в ЕС, които регулират правните отношения между държави, дават ясно да се разбере, че не може да има официални преговори, докато оттеглящата се страна членка не е задействала член 50. Европейската комисия и няколко държави членки потвърдиха тази гледна точка, подкопавайки перспективите за дори неформални дискусии, на което се надяваха на „Даунинг стрийт 10” . Така че правителството трябва първо да реши каква ще бъде неговата позиция за договаряне и какви отношения иска с ЕС.

Нека участниците в кампанията да спорят, че Великобритания ще договори сделка, която ще отрази уникалната позиция на Обединеното кралство като голяма световна икономика и направление за 17 на сто от износа на ЕС, като че ли само това дава на Великобритания окончателна дума в договарянето. Но ЕК и страните членки сериозно се противопоставят на компромис за свободата на движение, включително на труд. Това е задължително условие за достъп до единния пазар, както свидетелстват и Норвегия, и Швейцария. И двете имат много по-голям брой имигранти от ЕС на глава от населението в сравнение с Великобритания.

Достъп до единния пазар също изисква пълно приемане на законодателството на ЕС, така че няма начин Великобритания да бъде в състояние да „си върне контрола“ по начина, по който се подразбира от кампанията на излизане, освен ако, разбира се, не реши да се откаже от единния пазар, който до момента е най-голямата дестинация за британски износ на стоки и услуги. САЩ и Япония предупредиха, че с такава стъпка се рискуват сериозни последствия за търговията на Обединеното кралство, за техните инвестиции във Великобритания и за световната икономика.

Тези предизвикателства, комбинирани с липсата на опит в преговарянето на търговски споразумения в министерските и държавни служби, превръщат бързото задействане на член 50 в много рисковано. В рамките на 2 години след това ЕС може просто да изхвърли Великобритания от съюза, оставяйки я да се оправя с бъркотията, без значение дали всички търговски споразумения са договорени.

Признаци на стратегия

Несигурността за британския бизнес и в производството, и в услугите, за сектора на висшето образование и за бъдещите чуждестранни инвестиции в страната, със сигурност ще предизвика хаос на вътрешния пазар, върху паунда и върху цената на вноса на стоки и услуги за британските потребители.

Стратегическият отговор на правителството е да се намалят най-тежките икономически последици от гласуването на референдума. Икономиите бяха изоставени и ще има фискални стимули, които трябва да насърчават фактора за добро усещане в икономиката. Всъщност предшествениците на Мей вече се движеха в тази посока преди референдума, съзнавайки, че строгите икономии не работят.

Подбуждано от медиите правителството говори за икономика и даване на тласък на публичните разходи, докато Централната банка на Англия се ангажира повече с количествено облекчаване, точно както Федералният резерв направи в САЩ в отговор на финансовата криза от 2008-2009 г.

Чрез продължаване напред с големи инфраструктурни проекти като железопътните проекти HS2 и Crossrail 2, разширяване на летище Лондон, ремонтиране на пътищата и проекти за генериране на енергия, правителството може да подклажда вътрешния оптимизъм, което ще увеличи личните заеми, потреблението и цените на имотите. Това може да донесе някои по-добри новини за заетостта и икономическия растеж преди парламентарни избори.

Така че стратегията е ограничаване на щетите, добри икономически данни, и засягайки колкото се може по-малко хора до следващите избори. Вътрешният фронт може да бъде осигурен, но благоприятните международни отношения с Европа и извън нея са много по-малко сигурни.

Отговорът на останалите 27 членки на ЕС ще оформи бъдещите взаимоотношения. Германия е подготвена за дълга игра, докато други могат да бъдат по-нетърпеливи. Великобритания избра да се откаже от борбата в ЕС с множество критични предизвикателства, за които пълната й ангажираност би била добре дошла.

Може да се очакват и някои преференции. Може да се намесят и други кризи в ЕС, но безизходицата поради Brexit вероятно ще продължи още известно време. Тримата министри, натоварени с договарянето на условията за излизането, наречени тримата Brexiteers – Борис Джонсън, Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, ще се борят да изпълнят обещанията, направени по време на зрелищната лъжлива кампания. Те биха могли да се замислят върху думите на Шекспир „никога ли не си чувал, че лошите неща винаги са водили до лош успех?.

Коментари: 0