Несъответствието в уменията като пречка за конкурентоспособността на европейските компании - Новини от Economic.bg

Несъответствието в уменията като пречка за конкурентоспособността на европейските компании

Разминаването между уменията на работещите и нуждите на бизнеса (т. нар. „skills mismatches”, които ще наричаме „несъответствие в уменията”) е феномен

Разминаването между уменията на работещите и нуждите на бизнеса (т. нар. „skills mismatches”, които ще наричаме „несъответствие в уменията”) е феномен, който все по-често попада в полезрението на политиците и на анализаторите. През последната година ИПИ посвети значителни усилия за изследване на този проблем, като в серия от материали ще представим някои от основните ни заключения от работата ни по доклада за EESC - “Skills Mismatches – An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses”.

Негативните демографски процеси и силният международен конкурентен натиск правят несъответствието в уменията проблем от особено значение за ЕС като цяло и за България в частност. Предвид намаляващия относителен дял на лицата в активна възраст и високата цена на някои от факторите за производство в ЕС (особено труда), неоптималното използване на уменията на работната сила е нещо, което европейските икономики трудно могат да си позволят.

Колко значим проблем е несъотвествието на уменията?

Специализираните изследвания на Cedefop и ОИСР по темата показват, че по-голямата част от работещите, които посочват несъответствие между уменията си и изискването на работното място, всъщност считат себе си за по-квалифицирани от необходимото. Cedefop оценява техния дял на 39,8%, докато работещите, които считат, че уменията им са по-ниски от необходимото, са 5,4%. Дори ако приемем, че част от работещите имат нереалистични възприятия за уменията си или подценяват изискванията на работното си място, този дял е достатъчно висок, а последиците от него достатъчно значими, за да бъдат игнорирани.

Несъответствието в уменията има ефект върху редица сфери на икономическото развитие, между които:

Спад в общата производителност и намалена външна конкурентоспособност на европейските компании;

Ограничен капацитет за въвеждане на иновации и нови методи на работа;

Траен недостиг на труд, чиито характер (предимно качествен или предимно количествен) е различен в отделните страни членки;

Потискане на личната производителност, намаляване на кариерните перспективи, дохода и стандарта на живот на отделния работник.

Според изчисленията на ИПИ, базирани на данните на Cedefop от проведеното през 2014 г. изследване на уменията на 50 хил. работещи европейци, несъответствието в уменията е коствало на европейската икономика 2,14% от брутната добавена стойност за 2014 г., което се равнява на 80 евроцента за всеки отработен човекочас.

Съществуват и редица причини за несъответствието в уменията, които могат да бъдат отдадени на недостатъци в провежданите публични политики, които имат отношение към процеса на търсене и предлагане на труд в страните от ЕС (Фигура 1). Водещи сред тях са рестриктивното трудово законодателство, неадекватните образователни политики, прекомерното високите данъци върху труда и намесата в свободното му ценообразуване.

Фигура 1: Публични политики и несъответствие в уменията

 

Източник: ИПИ

Несъответствието в уменията оказва влияние не само върху личната и фирмената производителност, но може дори да обясни част от съществуващите разлики в общата производителност в развитите икономики[1]. Неговата степен отразява и разликите в качеството на политиките в сферата на образованието и пазара на труда (Фигура 2). Мобилността на труда и способността на работната сила да се адаптира е свързана още с качеството на програмите за преквалификация и традициите в ученето през целия живот, както и с характера на активните политики на пазара на труда.

Фигура 2: Умения, ръст на производителността и публични политики

 

Източник: Adalet and Andrews (2015)

От гледна точка на отделната компания, наемането на работници, чиито умения надхвърлят нуждите на позицията, може да има и някои временни положителни ефекти, в случай че по-високата им потенциална производителност не бива потискана от негативи като ниско удовлетворение от заеманата позиция. На пазарите на труда, характеризиращи се с ниска мобилност или труден преход от една икономическа дейност или професия в друга, това неоптимално разпределение на трудовия ресурс може да доведе до намаляване на общата производителност в икономиката. Наред с други фактори като намеса в ценообразуването на труда, протекцията на някои отрасли и общите трудови регулации, възниква ситуация, в която по-перспективни компании се оказват неспособни да привлекат неоптимално заетия човешки ресурс. В дългосрочен план тази неоптимална заетост може да доведе до по-ниско удовлетворение от работата, както и загуба (атрофия) на част от уменията[2], които остават неизползвани.

Някои изследвания посочват, че част от усещането за несъответствие в уменията[3] се дължат на постепенното покачване на изискванията за работни места, за които в миналото са били необходими по-малко умения. Можем най-добре да илюстрираме този процес на повишаващи се изисквания на работното място („job upgrade”) с повишаващата се нужда от придобиването на умения в сферата на информационните и комуникационните технологии, както и в сферата на чуждите езици дори когато става дума за сравнително нискоквалифицирани дейности. Например, докато за работник на рецепция в неголям хотел преди двадесетина години е било достатъчно да може да чете и да пише, сега най-вероятно е нужно да владее добре поне един чужд език (заради повечето туристи от чужбина), както и да има известни познания в ИКТ (обработване на онлайн резервации, издаване на фактури и др.). Действително преобладаващата част от работещите европейци, анкетирани от Cedefop, считат, че базовите познания в сферата на информационните технологии вече са недостатъчни за успешната им реализация на пазара на труда. Обяснение за високия дял на работещите, които считат себе си за по-квалифицирани от необходимото, може да се търси и по линия на несъответствието[4] между формалната им квалификационна степен и практичните им умения. В някои случаи (като България), роля в това разминаване играе все по-лесният достъп до висше образование. Непрекъснато намаляващите изисквания за приемане на студенти дори в най-престижните ни университети в търсене на начин за „запълване на бройки” всъщност води до обезценяване на дипломите, а индиректно влияе и на качеството на образователния продукт – в университетите влизат и завършват хора, които при нормални условия не биха били там.

 

Възможности за адресиране на несъответствието в уменията

ЕС не се представя убедително в сферата на иновациите и високотехнологичния износ[5] и това лесно може да се види в изследвания като European Innovation Scoreboard и The Global Competitiveness Report. Създаването на регулаторна среда, която благоприятства ефективното разпределение на трудовия ресурс и съответно подкрепя процеса на търсене и предлагане на умения, е важна предпоставка за гарантиране на способностите на бизнеса да възприема нови технологии, работни процеси и бизнес модели. Предвид това,  разпространяването на преквалификацията и ученето през целия живот, както и усъвършенстването на трудовото посредничество трябва да бъдат подкрепени от общи усилия за повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики.

Все по-видимото навлизане на новите технологии дори в професионални направления, които до скоро изглеждаха „имунизирани” от ефектите им, означава, че уменията на настоящи и бъдещи ученици могат да се окажат далеч от трудовите пазари. Продължаващото обучение[6] и професионалната преквалификация[7] намаляват риска от продължителна икономическа неактивност, която вреди на кариерното развитие, особено при младите. Самата неактивност може да бъде източник на несъответствие в уменията, тъй като дългосрочно безработните често се оказват неспособни да се адаптират към променящите се изисквания.

Необходими са и по-нататъшни усилия за увеличаване на трудовата мобилност между отделните професионални направления, както и между различни държави (включително от трети страни). В тази насока едно от основните институционални предизвикателства пред ЕС остава валидирането на професионалните умения, придобити извън образователната система. Макар развитието на националните квалификационни рамки в страните от ЕС да продължава, съществуват опасения[8], че политическата воля за продължаването на този процес отслабва.

Несъответствието в уменията е феномен, който тепърва ще бъде изследван по-подробно и ще придобива все по-голяма значимост предвид променящите се изисквания на пазара на труда. Все още липсва достатъчно мащабно изследване сред работодателите, което да позволи паралел между техните възприятия и тези на работещите за важността на отделни умения. В допълнение, изследването на уменията на работната сила все още не е част от нито едно от редовните статистически изследвания, което създава пречки пред  разбирането на проблема. По отношение на потенциалните решения за адресирането на несъотвествията, възприемането на общи шаблонни модели е малко вероятно[9] да проработи. Причините са значителните различия в институциите и характеристиките на отделните образователни системи и трудови пазари в страните членки.

 

 

[1] Adalet McGowan, M., D. Andrews. Labour Market Mismatch and Labour Productivity: Evidence from PIAAC Data, OECD Economics Department Working Papers, No. 1209, OECD Publishing, Paris, 2015.

[2] Allen, J., De Grip, A. Skill Obsolescence, Lifelong Learning and Labour Market Participation. Faculty of Economics and Business Administration, Maastricht University, 2007, стр. 3.

[3] C. Mayhew, K. Over-qualification and Skills Mismatch in the Graduate Labour Market. CIPD Policy Report, August 2015., стр. 30

[4] Особено видимо е „завишаването” на степента на владение на някои от меките умения (например „работа с клиенти”). Оценката на необходимостта от такова умение по скалата от 0 до 10 и съответно оценката на нивото на умение на работещия страда от липса на отправни точки за оценка. Това е и причината умението, при което усещането за „недостатъчно владение” е най-високо, да бъде владението на чуждите езици. Там оценката на важността на умението е по-лесна, а неговото реално владение обикновено отговаря на някакъв тип сертификат.

[5] Виж още: ECB, Competitiveness and the Export Performance of the Euro Area, ECB Occasional Papers No. 30, June 2005, стр. 9

[6] Eichhorst, W. Does vocational training help young people find a (good) job, IZA (Institute for the Study of Labor), 2015, стр. 3.

[7] Cedefop. The Benefits of Vocational Education and Training, Luxembourg: Publications Office. Research Paper No 10, 2011.

[8] Cedefop. National Qualifications Framework Developments in European Countries: Analysis and Overview 2015-16. Luxembourg: Publications Office. Cedefop research paper; No 65, 2018.

[9] Cedefop. Tackling Unemployment While Addressing Skill Mismatch: Lessons from Policy and Practice in European Union Countries. Luxembourg: Publications Office. Cedefop research paper No 46, 2015.

Източник: Институт за пазарна икономика 





Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: европа | компании | конкуренция | кадри | умения

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини