Скоростната тангента не е издържала 30% по-голям трафик

Само две години след пускането в експлоатация на Северната скоростна тангента, свързваща четири магистрали (едната още не съществува) и съкращаваща пътя през София, тя трябваше да бъде ремонтирана. Отсечката, дълга малко повече от 16 км, бе пусната в експлоатация на 16 април 2016 г., като проектът бе определен от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) като „един от най-важните национални обекти“.

Строителството бе съпроводено с много проблеми - трудности с отчуждаване на имоти, отстраняване на участници, обжалвания, проблем с парите. Всичко това забави изграждането, а общата сума на проекта набъбна до внушителните 235 млн. лв. - пари от Брюксел и от държавния бюджет. При едно от многото откривания на готови участъци премиерът Бойко Борисов оправда забавянето и оскъпяването със сложността на проекта и "за да не кажете после, че някъде е напукано и някъде е поддало".

Но въпреки всичко пътят се напука и поддаде. Поради това през септември започна гаранционен ремонт, което принуди потокът от автомобили да се пренасочи през Околовръстния път на София, което пък съвсем очаквано доведе до пренатоварване на трафика там, забавяне на движението, загуба на време, нерви и здравето на шофьорите и пътниците.

Оказва се, че проблемът на пътя е трафикът, който е по-голям от проектния. От АПИ отговориха на Economic.bg, че броят на превозните средства, използващи Северната скоростна тангента, е с 30% по-голям от заложения в проекта. Пред "Господари на ефира" инж. Дончо Атанасов - член на УС на АПИ и бивш председател на пътната агенция, каза, че трафикът е тройно по-голям от проектния. За съжаление от Агенция "Пътна инфраструктура" не отговориха кое твърдение в крайна сметка е вярно, поради което ще приемем, че официалната информация на АПИ е истината, а инж. Атанасов се е объркал с числата.

Ремонти на всеки километър

Преди два месеца на отсечката бяха направени ремонти, което се отрази на гражданите и доведе до големи задръствания. В предаването „Господари на ефира“ инж. Дончо Атанасов обясни, че са направени гаранционни ремонти на фугите на най-големите съоръжения, тъй като през Северната скоростна тангента минават на годишна база около 12-13 млн. автомобила, от които 3 млн. тежкотоварни. Той акцентира върху това, че трафикът на отсечката е три пъти над проектния, което би означавало 90 хил. коли дневно. На въпрос на Economic.bg обаче, от Агенцията уточних, че увеличението на трафика е едва 30% над прогнозния, което прави 40 хил. автомобила дневно.

АПИ обясни още, че прогнозата е направена и одобрена от Европейската комисия през 2013 г.  Очакваната средно-денонощна интензивност за 2017 г., на база трафик-прогнозата, е 31 122 моторни превозни средства.

Прогноза vs БГ реалност

Според инж. Атанасов няма как да говорим за некачествено строителство и „нормалната експлоатация на един такъв път е около 5-6 години“, след което е нужен ремонт. Тук следва въпросът дали след още 2 години и изтичане на гаранцията на отсечката (която е 5 години на пътя и 10 години на мостовите съоръжения), ще се налагат още ремонти, които вече ще са за сметка на държавата и данъкоплатците.

Пред „Господарите“ Атанасов казва още, че ако има дефекти, то те ще се появят на 4-5-тата година от ползването на пътя. Същевременно в предаването са показани кадри от пътя, в които се виждат четири участъка, на които е прясно положен асфалт.

От Пътната агенция обясниха за Economic.bg, че по-големият трафик идва освен от изграждането на Северната скоростна тангента и от двата участъка от Западната дъга на Софийския околовръстен път. Транзитният трафик се изнесе извън града и пътуването между квартал „Враждебна“ и ж. к. „Люлин“ отнема в пъти по-кратко време, поясняват от АПИ. Според техни данни трафикът нараства и когато се събират повече почивни дни и хората пътуват извън столицата.

Търг и изпълнение по български

Изпълнител по проекта е консорциум "ХПВС-ССТ", в който участват: "Хидрострой" АД, "Пътни строежи Велико Търново" АД, "Пътинженерингстрой" АД, "Пътстрой Бургас" ЕООД и "Водстрой 98" АД. Тръжната процедура за избор на изпълнител също не премина гладко. Първоначално за победител бе избрано италианското обединение Salini Impreglilo, но след жалба до КЗК от "ХПВС-ССТ", той не беше допуснат при повторно класиране заради формални нарушения. В медийното пространство се тиражираше и информация за намеса в търга на Делян Пеевски, свързван с една от фирмите победители „Водстрой 98“.

Инфраструктурният проект бе изпълнен скоростно за около година, тъй като имаше реална опасност България да загуби еврофинансирането на отсечката и да връща пари на Брюксел, заради неспазени срокове. В края на 2015 г., при пускане на част от отсечката премиерът Бойко Борисов обяснява, че "е трябвало да се леят над 300 хил. тона земна маса, за да не кажете после, че някъде е напукано и някъде е поддало".

Ако оставим настрана сериозното разминаване в твърденията на инж. Дончо Атанасов, който изрече "тройно по-голям" доста категорично и оправдаващо проблемите, и данните на АПИ, не можем да оставим настрана проблемът, че възложителят, проектантът и изпълнителите не са успели да предвидят повишаването на трафика, който вероятно ще се повишава и за в бъдеще. И въпреки видимото раздразнение и отегчение на инж. Дончо Атанасов от въпросите за преждевременния ремонт на пътя, забелязващо се ясно в интервюто пред "Господари на ефира", експертите и мениджърите в Агенцията трябва да са наясно, че може да не се харчи публичен ресурс за гаранционните ремонти, но се харчи времето, нервите и здравето на хората, на които им се налага да висят по задръстванията.