Стоян Мавродиев: Подкрепяме икономическия растеж и иновациите

Споразумението с Китайската банка за развитие за 1,5 млрд. евро е огромно постижение не само за ББР, но и за банковия сектор в България

Стоян Мавродиев е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по финанси от УНСС. Преминал е през поредица курсове в Международната данъчна академия в Амстердам, обучавал се е и в Международната програма за лидери към Държавния департамент на САЩ. Кариерата му започва като правен, данъчен и бизнес консултант в PriceWaterhouse Co. В периода 1996-2006 г. работи като финансов и правен консултант в управляваната от него United Consulting. От 2009 до 2010 г. е зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси в 41-ото НС. В продължение на 6 години (2010-2016) е председател на Комисията за финансов надзор (КФН), осъществяваща надзора и регулацията на финансовата система и небанковия финансов сектор в България. От 2010 до 2016 г. е член на Консултативния съвет по финансова стабилност (КСФС). В този период е член на борда на директорите на редица международни организации, сред които ESMA, EIOPA, ESRB и представител на България в IOSCO, IАIS и IOPS.

Г-н Мавродиев, една от големите новини на годината в банковата сфера у нас бе сключеното финансово споразумение за 1,5 млрд. евро между Българската банка за развитие и Китайската банка за развитие. Какви възможности очертава то за българската икономика?

Една от предпоставките за успех е „мечтай нашироко“. А после действай смело. В нашия случай мога да кажа, че този действително огромен успех дължим и на изключителното партньорство между Българската и Китайската банки за развитие и няколкомесечните преговори, които водихме. Благодарение на това успяхме да привлечем за България 1,5 млрд. евро от предоставените от Китай 2 млрд. евро за държавите от Централна и Източна Европа в рамките на инициативата на 16+1. 75% от тези средства отиват за България - просто няма как да не сме горди от това постижение. На практика това е най-големият проект от финансовата инициатива на Китайската банка за развитие в рамките на Междубанковата асоциация Китай-ЦИЕ.

В рамките на това споразумение предстои ние регулярно да договаряме финансирането, което ще ни бъде нужно за подпомагане на българския бизнес и българската икономика като цяло. Освен това лихвите са по-ниски с около 1,5%, отколкото ако са били емитирани корпоративни облигации за кредитната линия. Няма и разходи по транзакцията, от което спестихме около 30 млн. евро, и това ще направи по-изгодни кредитите за малките и средните предприятия.

Благодарение на това успешно сътрудничество с китайските финансови институции, Българската банка за развитие може да се превърне в център за инвестиционно банкиране, да даде шанс на много добри проекти, които досега са били спирани или отлагани заради липса на финансиране. Така ББР ще бъде в състояние да финансира и инфраструктурни проекти на правителството като пътища, жп линии, енергийна инфраструктура, телекомуникации, както правят чуждестранните банки за развитие, а КБР има инвестиционен интерес за съфинансиране на големи инфраструктурни и национално значими проекти в България в партньорство с ББР. Но основната  новина  по отношение на този огромен ресурс, който осигурихме е за българските предприемачи – за подпомагане на стартиращи, малки и средни предприятия, нови технологии, селско стопанство и т.н.

Вие лично имате сериозен опит в сътрудничеството с китайски финансови институции, който надграждате в момента и като главен изпълнителен директор на ББР. Каква е перспективата във финансовите взаимоотношения и къде виждате нови възможности за развитие?

Резултатите от търговско-икономическото и финансовото сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ са красноречиви. Например, през миналата 2017 г. двустранният стокообмен между Китай и 16-те страни от ЦИЕ е бил 21,35 милиарда долара,  което показва ръст от 20% спрямо предходната година. Отличен пример за икономическото сътрудничество са проектите за инфраструктурната свързаност – например моста над Дунав в Белград, ТЕЦ „Стейнери" в Босна и Херцеговина, изграждането на железопътната линия между Унгария и Сърбия. В този смисъл – икономическите ползи на инициативи като „Един пояс, един път" ще имат своята роля не просто днес, а след 10, 20 или 50 години. Затова трябва да бъдем активни и да се възползваме от тези възможности – или, както китайците казват – „Вятърът не помага на онези, които не плават за никъде“.

За нас досегашното успешно сътрудничество на Българската банка за развитие с Китайската банка за развитие, както и кредитните линии от други китайски финансови институции като Ексим банк и Индустриалната и търговска банка на Китай, са от съществено значение. През миналата година ББР сключи с Китайската банка за развитие кредитно споразумение за подкрепа на съвместни инвестиционни проекти на стойност 80 млн.евро, както и кредитна линия за 50 млн. евро от Ексим Банката на Китай за финансиране на българския бизнес. В процес на преговори е осигуряването на още едно кредитно споразумение с Индустриалната и търговска банка на Китай. Това е сериозен финансов ресурс  за подпомагане на българските компании и насърчаване на предприемачеството.

Няколко месеца след встъпването си в длъжност новият Управителен съвет на ББР представи стратегически намерения за финансиране и на инфраструктурни проекти.  Бихте ли казали повече за тази нова роля, която банката може да поеме за реализиране на икономическата стратегия на правителството?

През април т.г. нашата банка отбеляза 10-годишнината от приемането на закона за ББР и добави нов акцент в дейността си –  в посока реализиране на стратегията на правителството за изграждане на модерна и свързваща регионална инфраструктура. Това бе поводът да организираме първия голям международен форум на банката – „Инфраструктура за растеж“, в подкрепа на усилията за икономическа свързаност на Балканите. Основната идея е укрепване на връзките между ЕС и Западните Балкани. По-добри пътища, железопътна мрежа, газови и електрически връзки – това ще сближи хората и ще доведе бизнеса. Както България, така и всички в нашия регион ще спечелим много от изпълнението на стратегически, инвестиционен план за развитие на инфраструктурата и свързаността между нашите производители и пазари.

Финансовите институции, и по-специално банките за развитие са този фактор, който може да помогне и на правителствата от региона да изпълняват успешно стратегиите си чрез осигуряване на финансиране, гаранции или дялово участие. Защото построеното остава. На форума на ББР в София дискутирахме необходимостта от оценка и структуриране на финансиране за инфраструктурна програма, както и катализиращата роля на банките за развитие в този процес.

Подписахме и Меморандум за сътрудничество с Хърватската, Унгарската и Македонската банки за развитие, Черноморската банка за търговия и развитие и Международната инвестиционна банка, и започнахме един  разговор с продължение – за съвместни проекти за осигуряване на по-добра свързаност на Балканите, за насърчаване на експорта, иновациите. От това най-много полза ще имат предприемачите, малкият и средният бизнес. Колкото повече инвестиции в свързаност между страните на Балканите се реализират успешно, толкова повече се разгръща икономическият потенциал на региона и на всяка от нашите икономики, което е залог за повече стабилност, сигурност и развитие.

Според Закона за ББР основна мисия на банката е подкрепата на малките и средните предприятия. Как се осъществява тази стратегия?

Над 3/4 от директните кредити на ББР са насочени към МСП сектора. Финансирането  за малките и средните компании остава основен фокус в дейността на банката и няма как да не е така -  все пак те формират огромна част от бизнеса у нас. Предизвикателствата пред малкия и среден бизнес в България са много, но ние считаме, че подкрепата му би имала огромен икономически ефект за страната.

Съвсем наскоро представихме и нов кредит – директно финансиране по Плана „Юнкер“ за микро, малки, средни и междинни предприятия. Както знаете, банката за развитие е основен партньор в България на Плана за инвестиции за Европа, като не само предоставяме ресурс на бизнеса, но също оказваме методическа подкрепа за подготовката на проектите.

Планът вече дава първите си окуражителни резултати в Европа, и то благодарение главно на силното участие на националните промоционални банки и институции. На трето място сме по усвояване на средства по „Юнкер“, но Българската банка за развитие ще продължи да се утвърждава като важен партньор в този европейски план и ключово звено по европейските инвестиционни програми.

Сами разбирате, че при динамиката, с която се развива бизнесът у нас, се стремим да отговаряме на потребностите му с нови продукти, при по-добри и по-гъвкави условия, по-ниски лихви и изисквания за обезпечения. Работим активно и по няколко он-лендинг програми с търговските банки и небанковите финансови институции. Като банка за развитие нашата роля е да бъдем партньор, а не конкурент на останалите и ценим високо сътрудничеството си с тях, тъй като чрез клоновата им мрежа успяваме да достигнем и до най-малките населени места.

И не на последно място – Българската банка за развитие представлява финансова група. Тя включва Микрофинансиращата институция „ДЖОБС“, която подкрепя само микро-, малки и стартиращи предприятия, и Националния гаранционен фонд, който издава допълващи обезпеченията гаранции на МСП сектора, с което улеснява достъпа им до финансиране и подобрява условията по кредитите.  

Споменахте дъщерните дружества на ББР - Националният гаранционен фонд и МФИ „Джобс”, планирате ли разширяване на дейността им?

Чрез дъщерните си дружества ние имаме уникалната роля да подкрепим стартиращи предприятия и предприемачи. Към днешна дата всяка пета компания, подкрепена например от МФИ „Джобс“, е стартираща. Освен че са много отговорни и надеждни клиенти, работата със стартъпите е изключително мотивираща, защото ставаш част от процеса по осъществяването на една идея в работещ бизнес. Сред тях има и много иновативни компании, например една от тях е разработила пожароизвестяващи системи, които улавят огън без дим.

Удовлетворяващо е да виждаш как се реализират идеите и плановете на хората, дори най-нестандартните – например да отглеждаш сьомга на хиляди километри от океана, в подножието на Рила планина, да реализираш една мечта – да произвеждаш български ултра-леки самолети или да създадеш детска клиника. И малки, семейни начинания - ресторантьори, хотелиери, дизайнери, земеделски производители, които искат да създават бизнес и работни места, да се развиват.

Националният гаранционен фонд също може да се похвали с отлични резултати. Наскоро дружеството отбеляза 10-ия си юбилей и отчете над 7 600 подкрепени компании, в които работят над 120 000 души. За този период НГФ реализира 9 гаранционни програми в партньорство с 18 търговски банки, а сумата на гарантираните от фонда заеми е над 1,8 млрд. лв.

Подкрепата за стартиращите компании и иновациите явно ще бъде приоритет, както в европейски, така и в национален план. Как ББР ще се впише в тази тенденция?

Стартъпите винаги са били наш таргет и ББР е една от малкото институции, които реално подкрепят стартиращите фирми. Защото знаете – за тях много се говори, но малко финансови институции поемат риска да им предоставят адекватен на нуждите им финансов ресурс и специфични финансови продукти.

Ето защо в момента сме в процес на регистрация на Фонд за капиталови инвестиции като дъщерно дружество на ББР. Той ще инвестира в капиталови инструменти, които дават право на участие в капитала на дадено дружество и подпомагат ускоряването на растежа на фирмите.

Несигурност е може би най-подходящата дума, която описва новосъздадените компании – ще намери ли предприемачът качествен екип, с който да върви напред, как ще го приеме пазарът, ще успее ли да се закрепи и да реализира продажбите, които планира. И в това е една от важните мисии на  Българската банка за развитие - да подобри достъпа на прохождащите в бизнеса до оборотни средства или инвестиции, да подпомогне излизането им на международните  пазари, да стане част от техния успех.

Голяма част от предприемачите не са подготвени и имат нужда от подкрепа още преди да стигнат до етап финансиране – да изготвят бизнес план, да идентифицират потребители си, да управляват паричните си потоци. Затова обучителните програми за стартъпи са много полезни. ББР вече втора година подкрепя най-голямата програма за обучение на стартиращи предприемачи в България – The Founders Institute, благодарение на която вече много успешни новосъздадени компании направиха първите си стъпки.

След дълги години работа в сферата на финансите, професионалната ви кариера продължава да се развива – от регулатор на финансовия сектор станахте банкер и от година сте главен изпълнителен директор на банка. Може ли да обобщите вече  резултатите  и намеренията за следващата година?

Накратко: освен сериозният финансов ресурс, който привлякохме и за който вече говорихме, за последната година ББР е отпуснала финансиране на българския бизнес в размер на над 200 млн. евро.

Секторите, в които работят подкрепените от нас компании са изключително разнообразни: въздушен транспорт, зелена енергия, строителство на сгради и съоръжения, хотелиерство, ресторантьорство, предоставяне на финансови услуги, информационни технологии и реклама, производство на хранителни продукти, машини и оборудване, търговия, селско, горско и рибно стопанство.

ББР е банката с най-високата капитализация у нас, отлична устойчивост на външни шокове и стабилно повишава рейтинга си, тъй като непрекъснато усъвършенстваме работа си и стратегията си за развитие. В началото на 2019 г. ще отбележим 20-годишния си юбилей и вярвам, че отброяването на следващото десетилетие на банката ще започне с една много успешна година.

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 85 на сп. "Икономика"


Етикети: интервю | Българска банка за развитие | Стоян Мавродиев

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини