Водят ли прогресивните данъци върху дохода до по-малко неравенство?

Последните години основните международни институции - МВФ и Световната банка, все повече насочват и аналитичната си работа, и програмите си към борба с подоходното неравенство. Причината е прозаична – предишната цел за изкореняване на крайната бедност в глобален план вече е на път да бъде постигната и е нужна нова цел. Такава бе намерена в лицето на подоходното неравенство, като последните години все повече енергия и внимание се отделя на него и от страна на Европейската комисия.

Тук няма да коментираме целта за намаляване на неравенството сама по себе си. Само ще кажем, че подоходното неравенство не е задължително нещо лошо, особено когато е следствие от личните усилия на индивидите.  Ако няма неравенство в доходите, тогава няма да има и стимул за образование, повишаване на квалификацията, полагане на труд и предприемачество. Това, разбира се, е равнозначно на социализъм и води до крах на икономиката, рано или късно.

Съвсем друг е въпросът с подоходното неравенство, което се дължи на неравенство във възможностите – т.е. стартът пред различните индивиди не е еднакъв и това предопределя и различните резултати в доходите и условията на живот по-късно. За разлика от спорния въпрос за борбата с подоходното неравенство, сближаване на стартовите условия и намаляване на неравенствата във възможностите е цел, която среща широка подкрепа в повечето развити общества.

Някои международни изследователи и национални правителства се фокусират само върху неравенствата в доходите и търсят такива политики, които да ги намалят, без оглед на причината за тези неравенства – неравен старт (т.е. условия отвъд контрола на индивидите) или недостатъчни лични усилия. Мисленето за възможните мерки обикновено опира до преразпределението през бюджета, което включва както данъчните политики, така и социалните трансфери.

Що се отнася до данъчните мерки, все по-често се срещат препоръки за въвеждане на прогресивно облагане на личните доходи, при това достатъчно стръмно такова, с цел намаляване на подоходното неравенство. Съответно една от основните „линии на атака” на адвокатите на тези политики е именно пропорционалното облагане на доходите в страните, където го има (известно още като плосък данък). Именно това е и фокусът на настоящия материал.   

Оказва се, че това разбиране за „борбата с подоходното неравенство” с помощта на данъчната политика е фундаментално погрешно. Бърз поглед към един от най-популярните индикатори за подоходно неравенство, коефициентът Джини, в ЕС показва защо това е така.

Оказва се, че страните с плоски (пропорционални) данъци върху доходите в ЕС имат същото неравенство на доходите – а в повечето от последните десет години дори по-ниско – от страните с прогресивни данъци върху доходите. Това се вижда ясно, ако се съпостави средният коефициент Джини за разполагаемия доход след данъци за страните с плоски данъци върху доходите с този за страните с прогресивна скала на облагане на доходите (виж графиката по-долу).

В ЕС към момента с плосък данък върху доходите са Естония, Литва, Унгария[1], Румъния, Чехия и България. До 2017 г. (последната година, за която има данни) и Латвия е в лагера на страните с плосък данък. Простата средна от Джини коефициентите във всяка от групите показва, че между двете групи де факто няма разлика в подоходното неравенство що се отнася до доходите след данъци[2]. В този смисъл, апелът за премахване на плоските данъци върху личните доходи и замяната им с прогресивни с цел свиване на неравенството не почива на никакви доказателства и съответно не може да се очаква да намали подоходното неравенство.

Данъчната история на България също потвърждава това наблюдение. В България плоският данък върху доходите на физическите лица е въведен през 2008 г. До 2007 г. в страната има прогресивно подоходно облагане. От графиката по-долу е видно, че през 2008 г., когато е въведен плоският данък, всъщност неравенството леко намалява, от 50,4 на 49,7. Още по-сериозно намаление следва и през 2009 г., когато се подават декларациите за доходите от 2008 г. и се плащат данъците върху тях. Съпоставката между двата периода[3] – на прогресивно и на пропорционално облагане на доходите в България – също не показва някаква зависимост между „плоскостта” или „прогресивността” на облагане, от една страна, и неравенството, от друга.

Предвид това, няма как да се твърди, че конкретният режим на облагане на доходите има някакво директно, още по-малко решаващо влияние върху подоходното неравенство.  В случая на България изглежда, че икономическият цикъл и процесите на пазара на труда имат далеч по-голям ефект върху неравенството – от горната графика се вижда, че по-отчетливият ръст на неравенството започва от 2013 г., когато са и първите признаци за възстановяването на пазара на труда от кризата. Възможно обяснение за това може да се търси в секторите, които изиграха ролята на двигатели на растежа след кризата, а именно ИТ индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои браншове на преработващата промишленост. В тези сектори заплатите нараснаха с бързи темпове, което разтвори ножицата между доходите на работещите в тези сектори и заетите в други икономически дейности. Така например, разликата между заплатите в ИТ индустрията, която е и най-добре платена в страната, и тези в туризма (с най-ниските средни заплати) се увеличи от 3,7 до 4,1 пъти само за петте години между 2012 и 2016 г.

Ако трябва да обобщим, данъчните политики по отношение на доходите на физическите лица и по-конкретно изборът между плосък и прогресивен данък очевидно нямат никакво влияние върху подоходното неравенство, поне в рамките на ЕС. Предвид това насочването на борбата с неравенството към данъчната политика и нейните инструменти би било погрешно и би противоречало на доказателствата, изложени по-горе. Това се отнася и до идеите за замяна на пропорционалния подоходен данък (там, където го има) с прогресивен – такава стъпка ще има своите последствия, но със сигурност няма да намали неравенството. За това говори както сравнението между европейските страни с пропорционално и с прогресивно облагане върху доходите, така и личната данъчна история на България[4].
_______________________________________________________

[1] Унгария въвежда плосък данък върху доходите през 2011 г., затова и в горната графика е в лагера на страните с прогресивно облагане до 2011 вкл. (тъй като данните за изчисление на Джини коефициентите са от Статистиката за доходите и условията на живот на Евростат и се отнасят за доходите предходната година).

[2] които включват облагането на доходите на физическите лица и осигуровките

[3] Най-ранната година, за която Евростат публикува тази серия, е 2006 г. – преди това данните не са съпоставими по методологически причини.

[4] В следващи материали ще разгледаме ролята на социалните трансфери и пенсиите в България и другите страни в ЕС и ще коментираме ефективността им за намаляването на неравенството.