Регулаторът трябва да разкрие какво стои зад „цена на водата”
Инж. Иван Иванов, председател на УС на Българската асоциация по водите:
~ 9 мин.
Белчо Цанев Инж. Иван Иванов е председател на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАЖ) от 2012 г. Изпълнителен директор е на сдружение „Индустриален клъстер подземна инфраструктура” (ИКПИ). Член е на УС на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги. Инж. Иванов е и представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в Комитета по наблюдение на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” Инж. Иван Иванов работи в областта на водния сектор вече 20 години, 11 от които е главен секретар и прокурист на „Софийска вода” АД.
- Инж. Иванов, заплащането ли е най-големият проблем във ВиК сектора, че КНСБ инициира специална среща за обсъждането му в четвъртък, 17-и октомври?
- Инж. Иванов, заплащането ли е най-големият проблем във ВиК сектора, че КНСБ инициира специална среща за обсъждането му в четвъртък, 17-и октомври?
- Проблемите във ВиК сектора са толкова много, че би трябвало всеки ден да се правят срещи с различни организации и институции в държавата, за да се решат, но заплащането наистина е един от тях. По принцип в бизнес плановете на ВиК дружествата е заложено много ниско увеличение на възнагражденията на служителите им – от порядъка на 2-3%, и то за целия 5-годишен регулаторен период. А базата, от която се тръгва, наистина е много ниска при средните заплати в сектора от 600-700 лева. На този фон, знаете, минималната работна заплата вече гони 600 лв. и ще се увеличава още. Разбира се, в резултат от това и ВиК операторите са длъжни да се съобразяват с нея и да повишават възнагражденията на своите служители. В същото време обаче те нямат пари да индексират заплащането на експертите си с по-високи заплати, поради което в един момент ножицата между тях ще бъде почти затворена, като на всичко отгоре повечето служители в дружествата ще работят на минималната заплата. А все пак ВиК имат нужда от висококвалифициран състав – не само инженери, но и специализирани професии като багеристи например, за които целият трудов пазар изпитва глад и които лесно си намират работа извън сектора.
А в същото време, доколкото знам, заплатите в електроенергийния сектор са по-големи, което не е обяснимо, при положение, че и двата се регулират от КЕВР. Разбира се, регулаторът си има своите обяснения за това, като например, че и досега не е оптимизиран секторът на ВиК операторите. Според него там работят повече хора, отколкото е необходимо. Възможно е да имат основания за товатжърдение, още повече, че то се позовава и на някои международни индикатори. Но за да се стигне до намаляване на персонала, преди това трябва да се инвестира в иновативни решения, които да доведат до замяна на хората с техника.
Истина е, че ВиК операторите трябва да търсят и внедряват съвременни решения на проблемите, но пък и в КЕВР трябва да са малко по-гъвкави, като дават възможност за индексиране на заплатите поне с инфлацията и въобще – с останалите икономически параметри. Защото дори и ВиК дружествата да направят някакви икономии, те много бързо се „консумират” от ефекта на минималната работна заплата, повишаването цената на електричеството и пр.
- Нали ВиК секторът е в средата на регулаторния си период и би трябвало вече много от проблемите да са изчистени?
- Би трябвало, но не са. Изобщо начинът, по който си подредихме бизнес планирането във ВиК сектора категорично показва, че той е неефективен. При положение, че от 2017 г. всичките ВиК дружества трябваше да имат 5-годишни бизнес планове и да ги изпълняват, се оказва, че все още има такива, които съществуват без планове.
- Кои например?
- Веднага се сещам за ВиК Хасково, а също и за ВиК София област, може би има и други, но в момента не се сещам кои са. Бизнес планът на последнотодруьестжо обаче вече е изготвен и се обсъжда и се надяваме КЕВР да вземе своето решение през следващите седмици. Друг е въпросът, че на повечето дружества плановете бяха приети със солидно закъснение, което поставя под съмнение изпълнението им.
- По вина на КЕВР, навярно?
- Не само, но също и на общинските съвети, а нерядко и на самите ВиК дружества. Една от основните причини да не се приемат някои бизнес планове е фактът, че точно асоциациите по ВиК, в които участват кметовете на населени места, или рядко се събират, или са против цената на водата, и то без да я коментират по същество, или са срещу заложените инвестиционни предложения, и така всичко се протака във времето. И схемата е такава, че тези асоциации по ВиК трябва да дадат своите съгласия, за да отидат тези бизнес план в КЕВР. Тук пък възниква един друг проблем – докато се водят разговорите с КЕВР, се правят някакви нови промени в бизнес плана и накрая се оказва, че това, което са одобрили асоциациите, е различно от това, което е прието от КЕВР.
- Има предложение да се забрани на асоциациите по ВиК да се произнасят по цената на водата, а само по инвестиционните проекти в бизнес плановете?
- За да се реши проблемът със забавянето при обсъждането на бизнес плановете на ВиК дружествата, има различни варианти. Единият е наистина асоциациите по ВиК да не обсъждат цената на водата, а само инвестициите, заложени в бизнес плановете. Защото досега, въпреки че тяхното мнение е съгласувателно, а не окончателно, нерядко то се тълкуваше от КЕВР едва ли не като налагане на вето. Така че проблемът е, че в този съгласувателен процес има много участници, не всички от които са компетентни и обективни при вземането на решения. Затова трябва да намерим начин този сегашен двоен режим на регулиран – от страна и на асоциациите, и на КЕВР, да бъде елиминиран. Трябва да имаме само едно място за вземане на решение и за носене на отговорност.
В Румъния, например, този проблем е решен по обратната схема. Там държавният регулатор дава експертното решение по цените, а областните съвети вземат крайните решения за цените на водата в съответния регион.
- Но този проблем ще трябва да бъде изчистен само законодателно?
- Да, и това ще една от темите, които ще залегнат в новия закон за ВиК, за който вече 15 години коментираме и настояваме, че трябва да бъде създаден за сектора. Въпреки това и досега дейността на ВиК е нормативно уредена през няколко закона, основно през Закона за водите. Но сега вече е създадена работна група за изготвянето на специализиран закон за ВиК. Лично аз вече наистина съм оптимист, че най-сетне ще имаме такъв закон, който за да изчисти, макар и не с магическа пръчка, натрупаните от десетилетия проблеми. Надявам се до Коледа да бъде изчистена концепцията по принципите на регулиране на сектора, след което да се вкарат съответните решения в нормативни текстове и самият проектозакон да бъде внесен в Народното събрание, обсъден и приет. Лично аз го виждам всичко това най-късно до края на следващата година.
- Отдавна се чуват предложения и за изваждане на регулирането на водния сектор от КЕВР. Това ще бъде ли вкарано в новия закон за ВиК?
- В Българската асоциация по водите сме категорично „За” минимум това да се случи. Досега аргументите против разделянето бяха, че така администрацията работи по-оптимално, че се използва опитът на електроснабдяването. Фактите обаче показват, че или решенията не се координират вътре в КЕВР, или че някои нямат желание да използват този опит на електроснабдяването, защото цената на електроуслугите се повишава постоянно, а това влияе на цената на водата, без обаче това да се взема под внимание при определянето й. Цената на водата се определя от КЕВР еднократно за 5 години, въпреки че всички знаем, че от всеки 1-ви юли КЕВР увеличава цените на тока, нали така?! Поради това всеки ВиК оператор трябва да постига такава висока ефективност и икономия, които да му позволят да оцелява! А би трябвало по време на регулаторния процес да сме по-гъвкави, така че при всяка промяна на икономическите параметри да можем да взимаме адекватни решения. Имаше една опция, според която при промяна на икономическите параметри с повече от 5% от заложените, да може да се поиска промяна на цената, обаче опитът показа, че процедурата е толкова дълга, че на практика до излизането на решението на КЕВР дружеството вече е почти фалирало. Поради това ВиК дружествата използват ресурса за инвестиции основно, за да оцеляват, а не това е идеята, нали така?!
- Колко милиарда са необходимите инвестиции във ВиК сектора?
- Около 12 млрд. лв. е сумата, която най-често се коментира като крайно необходима за модернизиране на ВиК сектора. Половината от сумата ще отиде за изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и около 6 млрд. - за подмяната на водопроводите, за да намалим загубите на вода, които са около 60%, а за ВиК Добрич – и над 70 на сто.
- Говорим просто за течове, или и за кражби?
- И за двете, но експертното мнение е, че течовете са повече от кражбите. Тези огромни средства – все пак говорим за 12 млрд. лева, няма как да дойдат само от цената на водата, тъй като това би довело до нейното бомбастично поскъпване. Така че ще трябва да се инвестира много умно най-вече с наличните средства.
Но аз искам да се върна отново на разделянето на регулатора. Интересното е, че много от ръководствата на самите ВиК оператори дори искат регулаторът за водата да се върне в структурата на МРРБ. Така е било преди години и тогава те не са имали финансови проблеми, поради което смятат, че така ще продължи и занапред, въпреки че това противоречи на европейските практики.
- Абсурд, никой няма да разреши това!
- Да. Но според мене именно тук ще е и най-трудният дебат при обсъждането на новия закон за ВиК, въпреки че разделянето на регулатора само по себе си няма да бъде панацея за сектора. Много по-важно е как да се оформи методиката за ценообразуването и как да се ускори приемането на бизнес плановете.
- Според Вас като специалист в тази сфера - с колко ще се увеличава цената на водата през следващите години?
- За мене няма и капка съмнение, че цената на водата ще се увеличава. Много ми е трудно да се ангажирам с каквито и да било числа, тъй като имаме все пак и ограничения – не можем да имаме по-висока цена от социално допустимата. Ако се надвиши този социален праг, ще трябва да се изплащат помощи, както в енергоснабдяването.
- Да но пътищата за реализиране на бизнес плановете и инвестиционните проекти на ВиК дружествата са два: повишаване на приходите чрез цената на водата или увеличаване на държавна помощ, разбира се, при задължително свиване на всички разходи. В крайна сметка кое, според Вас, е най-важното, което трябва да се случи, за да има достатъчно средства за модернизирането на ВиК сектора?
- Най-важното е усъвършенстване на начина на регулиране на ВиК сектора, защото той не работи както трябва. Защото вече сме преполовили сегашния регулаторен период, а има все още ВиК оператори без бизнес планове, което показва, че нещо не е както трябва. Освен това когато говорим за цена на водата не бива и да забравяме , че зад понятието „цена” стоят куп изисквания за качество на услугата водоснабдяване – то да е постоянно, с безопасна вода и пр. Трябва да обсъдим и да се обединим върху начина на регулиране. Дали и доколко да остане това договорно начало между асоциациите и ВиК операторите, тъй като в договорите между тях са записани техните задължения, които те трябва да изпълняват, но преди това те пък трябва да бъдат одобрени от регулатора; или пък да имаме само централизирано регулиране, което е тенденция в Европа. Ние сме копирали английския модел, който обаче е направен за частни ВиК оператори, така че и това ще трябва да се преосмисли. А дали регулаторът на ВиК сектора да бъде изваден от структурата на КЕВР е само един детайл от всички тези въпроси.
Много по-важно е на всеки 6 месеца да се прави преглед на икономическите параметри в бизнес плановете и те да се актуализират. Всъщност, според мене най-важното, което значително ще подобри нещата във ВиК сектора, е да се вкара твърда компонента в цената на водата. Защото голяма част от разходите, особено в малките ВиК оператори, са за такива региони, където не може да се търси абсолютно никаква възвръщаемост. Вземете например Видинския регион. Там има малки населени места, с по 5-6 или десетина жители, където ВиК операторите поддържат мрежата и постоянно налягане в нея, срещу което получават съвсем символични приходи. А въвеждането на такава твърда компонента ще гарантира на ВиК операторите някакъв сигурен приход. Другото, което е, може да се помисли да не се начислява върху тази твърда компонента ДДС или поне да се отложи плащането му до събирането на сумите. Защото сега ВиК фирмите фактурират сумите на абонатите си и трябва да внесат ДДС в определения от закона срок, докато много клиенти плащат сметките си с месеци закъснение,
- Значи идеята е да се вкара в цената на водата компонента от типа на „задължения към обществото” в електроенергетиката?
- Наименованието не е от значение – може да бъде и „такса инсталация” или „такса инфраструктура”, която да отива целенасочено за поддръжка на водопроводната мрежа. По-важното е да бъде включена такава твърда компонента, която ще позволи на операторите да си планират по-добре нещата и да са по-спокойни.
Друга идея да извадим в отделна услуга отчитането и разпределянето на задълженията в етажната собственост, която да се предоставя от ВиК операторите срещу конкретна цена.
Важно е регулаторът да покаже открито пред хората какво се крие зад понятието „цена на водата”, може би по подобие на ЕРП-ата, за да знаят те какво точно плащат.
