Китайските инвестиции на Балканите

Снимка: БТА
През 2013 г. китайският президент Си Дзинпин обявява плановете на страната си за осъществяването на така наречения „Нов път на коприната“, чиято проектна стойност е около 900 млрд. щатски долара. Целта на проекта е да разшири значително достъпа на китайски стоки до европейските пазари. Заради стратегическото си географско разположение, балканските страни са от ключово значение за успешното осъществяване на китайските експортни амбиции.

Придобивката през 2016 г. на 51% от изключително натовареното гръцкото пристанище „Пиреус“ от китайската компания COSCO (очаква се и закупуването на още 16% от акциите на порта в следващите пет години) е ясна индикация за китайските намерения на Балканите. Към момента основната инвестиционна активност на Китай в региона засяга Западните Балкани, а България остава на заден план. Причината за това вероятно е, че страните от Западните Балкани не са членки на Европейския съюз (с изключение на Хърватия). Китайските проекти в региона обаче имат своята цена, като съществува опасността те да попречат на интеграцията на региона в ЕС, критично да увеличат външния дълг на някои балкански държави, както и да поставят страните под икономическото и политическото влияние на Пекин.

Тенденцията на нарастваща китайска икономическа активност на Балканите е повече от ясна. Докато през 2005 г. китайските инвестиции в региона клонят към нула, днес договорените вложения надхвърлят 25 млрд. долара, като основният дял е реализиран в последните 5-6 години (Графика 1).

За периода от 2005 до 2019 г. те са едва 460 милиона долара за България, като от тях 250 млн. са в  транспорта, а останалите са в недвижими имоти.

Съседна Сърбия от друга страна е договорила най-много от балканските страни, а именно 10,26 млрд. долара, най-голямата част от които са за транспортна и енергийна инфраструктура. Гърция, чиято икономика е значително по-голяма от сръбската, е на второ място с 10,08 млрд. долара стойност на реализираните и договорени проекти. Следват Босна и Херцеговина ($2,5 млрд.), Черна Гора ($1,12 млрд.), Хърватия ($690 млн.), Северна Македония ($530 млн.), България ($460 млн.) и Албания, където има нулев интерес от страна на Пекин.

Графика 1: Поток на преки чуждестранни инвестиции от китайски компании на Балканите в периода 2005–2019 г., млн. долара







Източник: ИПИ на база данни от China Global Investment Tracker
 
Разпределението по сектори показва, че приоритетна е транспортната инфраструктура (Графика 2). Това е логично, тъй като китайският интерес е да се осигури добра свързаност на Западните Балкани със Западна Европа, както и с Гърция. Някои от по-значителните проекти са:
  • ЖП връзката Белград–Будапеща;
  • магистралните пътища в Сърбия и Черна гора, които са част от Коридор XI, целящ да свърже Бари (Италия) с Букурещ;
  • Коридор X Австрия–Гърция;
  • магистрала от Скопие до източната част на Северна Македония, част от Коридор VIII: Тирана–Варна.
На второ място се нареждат проектите в енергетиката, където основен инвеститор е китайската държавна компания Sinomach. Може би, най-нашумелият от регионалните проекти в сектора е заема от над 600 млн. евро, който правителството в Босна и Херцеговина се съгласява да вземе от Китай, за да построи нова въглищна електроцентрала в Тузла. Това ще бъде най-голямата инвестиция в страната от войната (1992-1995 г.), като намеренията на Сараево предизвикват остри реакции от Брюксел, заради несъвместимостта на проекта със съвременните екологични стандарти на съюза. Следват инвестициите в металообработване - китайска компания наскоро купи най-големия металургичен завод в Сърбия, Железара Смедерево, за 46 млн. евро, по този начин спасявайки предприятието, с неговите близо 5000 работници, от фалит.

Графика 2: Поток на преки чуждестранни инвестиции от китайски компании на Балканите по сектори в периода 2005-2019 г., %






Източник: ИПИ на база данни от China Global Investment Tracker
 
Важна подробност е, че преобладаващата част от тези инвестиции в действителност са инвестиционни кредити, които Китай отпуска. Това повдига въпроси за опасността от прекалено завишаване на дълга на страните получателки. Международният валутен фонд вече неколкократно изразява сериозни опасения за нивото на държавния дълг на Черна гора, който доближава 80% от БВП към 31 декември 2018 г. Основната причина за рекордно високия дълг е финансираната от Китай магистрала в страната, чийто брутен вътрешен продукт е едва 4,8 милиарда долара през 2018 г. Останалите страни в региона са в по-стабилно състояние, но все пак дългът им осезаемо се покачва в следствие на китайските кредити.

Освен възможните дългови проблеми, китайските вложения в тези страни, главно поради значителния си обем, са свързани с типичните за големи проекти проблеми. имат и друг аспект. В специален доклад Световната банка разглежда непрозрачността на много от договорите за изпълнение на проектите, част от „Новия път на коприната“. Това създава притеснения за корупционни практики, подобно на скандала с министър-председателя на Северна Македония Никола Груевски през 2015 г., който, в изтекъл в медиите запис, обяснява, че ще подпише договор за две магистрали с китайска държавна фирма, тъй като последната е склонна да даде подкуп от около 25 милиона евро. Едва ли е случайно и предупреждението, което американският държавен секретар Майк Помпейо отправя към Северна Македония преди дни относно риска от корупционни практики при китайските инвестиции в региона.

Друг проблем са екологичните стандарти. Доклад на ЕС от 2017 г. отсъжда, че „дори и най-съвременните и модерни въглищни централи са недопустими от гледна точка на климата“. Но освен в проекти в Босна и Херцеговина, китайците инвестират и във въглищна централа в Сърбия. Това противоречи на изискванията на съюза за екосъобразност и може да създаде пречки пред амбициите на страните от региона за скорошна евроинтеграция. По този начин, макар китайските проекти в региона донякъде да компенсират лимитирания достъп на страните до финансиране, е възможно те да се окажат спънка пред желанието на държавите от Западните Балкани за бързо присъединяване към Европейския съюз.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

Източник: www.ime.bg

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини