Маастрихтските критерии – поглед през годините

Маастрихтските критерии, още познати като критерии за сближаване, продължават да бъдат в центъра на българските дискусии, поради очакваното влизане на България в т.нар. "чакалня" на еврозоната - Механизъм на обменните курсове (ERM ІІ). Най-общо, това са икономически показатели, въз основа на които се оценяват страните, които искат да се присъединят към единната валута – задача, която всяка страна членка е приела да изпълни с влизането си в ЕС. Изключение за това правило правят единствено Дания и Великобритания, които не са задължени да приемат еврото1. Критериите включват пет основни изисквания:

1) Инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени –не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

2) Бюджетен дефицит, измерен като процент от БВП - не повече от 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия;

3) Държавен дълг, измерен като процент от БВП - не повече от 60%. В случай на низходящ икономически тренд, правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита;

4) Дългосрочен лихвен процент, измерен като средната доходност по десетгодишни държавни облигации – не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

5) Стабилност на валутния курса към еврото – правилото за стабилност на курса е по-гъвкаво от останалите; посочва се, че след влизането в ERM II, валутата на страната-кандидат за членство не бива да е девалвирала значително през последните две години спрямо европейската валута.

В последните 20 години обаче все по-често ставаме свидетели на събития, които водят не само до омаловажаването на тези критерии, но и до дискусии за тяхното преструктуриране. Подобно събитие е миналогодишният скандал между Италия и европейските власти относно бюджета на първите – посоченият в плановете на италианците дефицит беше повече от допустимите 3% от БВП.

Въпреки това критериите продължават да бъдат от ключово значение, особено за страни членки като България, на които им предстои присъединяване към ERM II. Както е видно от таблиците по-долу, за периода 2006-2018 България успява да спазва по-голямата част от критериите, изпитвайки затруднения основно с инфлационните нива в годините преди световната икономическа и финансова криза, както и с дефицита - през 2009 и 2010 г. (отново в резултат от световната криза) и 2014 г. (в резултат от промяната при секторното класифициране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките като част от сектор „Държавно управление”). Интересното обаче е, че през 2018 година, България има инфлация от 2,6%, което се оказва над границата за същата година (страните с най-ниска инфлация през 2018 г. са Ирландия, Кипър и Гърция). По-високите нива на инфлация в България са естествен резултат от т.нар. догонване на средните за ЕС нива по различни икономически показатели, като заетост, разходи за труд, производителност и др. и доближаването към нивото на благосъстояние в останалите страни членки.

Таблица 1: България и Маастрихтските критерии







Източник: Евростат

 Що се отнася до инфлацията в останалите страни от Европейския съюз, през последните две години отново се наблюдава покачване на инфлационните нива след като в периода 2014-2016 г. съществуват обратните тенденции. Това налага ЕЦБ да положи значителни усилия, за да успее да предотврати дефлация в еврозоната.

Поглед към останалата част от Европейския съюз показва някои притеснителни тенденции.  Въпреки подобряването на много от показателите през последните 3 години, държави като Испания, Португалия и Италия продължават да имат сериозни трудности както с външния си дълг, така и с бюджетния дефицит. Прави впечатление, че водещите икономики като Германия и Франция също са далеч от спазването на всички критерии. Например Германия де факто надвишава, макар и с малко, допустимото ниво на външен дълг през целия период. А последиците от това могат да бъдат сериозни - неспазването на критериите от водещите страни като Германия води до „оправданото“ неспазване от страни, за които е крайно необходимо да бъдат стриктни.

Таблица 2: Държавен дълг на Германия и Франция






Източник: Евростат

Всъщност, „отличниците“ в тези категории са държави като Естония и Дания, които успяват да покрият критериите през почти целия период. Още по-силно впечатление прави фактът, че от 19-е страни в еврозоната единствено Словакия, Литва, Латвия, Люксембург и Естония успяват успешно да се справят с двете бюджетни изисквания през последните 5 години. С други думи, запазва се тенденцията страните извън еврозоната или т.нар. нови страни членки да спазват по-стриктно Маастрихтските критерии, докато старите страни членки продължават да изпитват трудности, особено с нивата на дълг и бюджетен дефицит.
Що се отнася до валутните курсове, всяка страна членка договаря фиксиран курс с еврото преди влизането си в ERM ІІ. Допустими са отклонения от фиксирания курс, но не повече от +/- 15%. Единствената валута, която в момента е в ERM ІІ е тази на Дания, като в периода 2006-2018 не се наблюдава почти никакви флуктуации на датската крона.

 За сравнение, румънската лея, която от години обявява намеренията си за присъединяване към еврозоната, би имала значителни трудности покриване на критериите за стабилност на валутния курс, както е видимо от последните 12 години. По-конкретно, през последните 5 години се наблюдава значително обезценяване на румънската валута спрямо еврото. Това дава краткосрочно конкурентно предимство на износа на страната, но в средносрочен и дългосрочен план се превръща в пречка за присъединяване на Румъния към еврозоната.

Графика 1: Средногодишен индекс на валутния курс евро спрямо румънска лея, 2006 = 100








Източник: Евростат
 
При дългосрочния лихвен процент не се наблюдават аномалии – очаквано, в годините на криза лихвите растат, докато в последните години се наблюдава намаляване на нивата, като в някои страни лихвите дори доближават нулевите нива. Това може да бъде тълкувано като знак за наближаваща криза.

Маастрихтските критерии често биват използвани като политически инструменти, а не като строги икономически критерии. Въпреки че тези критерии не са били строго спазвани от всички държави при създаването на еврозоната през 1999, тяхното спазване е необходимо както за стабилността, така и за бъдещето ѝ разширяване.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.