Могат ли големите инвеститори да спасят света?

Докато младите хора излизат на улицата, за да настояват за действия срещу климатичните изменения вследствие на човешката дейност, една друга социална група също се активизира в подкрепа на зелената идея – големите инвеститори, пише BBC. Става дума за мъже и жени, които контролират активи за трилиони долари. В ролята си на акционери то всъщност могат да окажат натиск върху компании да поемат в правилната посока, пише изданието в свой материал по темата. 

Climate Action 100+ е група от повече от 360 инвеститори, управляващи общо над 34 трлн. долара активи. Те се притесняват не само за щетите върху планетата, но и за дългосрочната жизнеспособност на техните инвестиции. Накратко, необратимата вреда на околната среда би намалила или дори заличила стойността на тези инвестиции.

Целта на тази група, в която влизат и институционални инвеститори като Църквата на Англия, цели да се ангажира с промени в компании, източници на емисии, в които притежават акции, за да помогнат по този начин за намаляването на парниковите газове. 

Сред тези компании е международният енергиен гигант British Petroleum, който наскоро поведе годишното си общо събрание. Climate Action 100+ предложи на акционерите резолюция, така че BP да покаже съпричастност с Парижкото споразумение за климата. 

Резолюция бе подкрепена от Борда на BP и одобрена. Сега предстои вотът да бъде финализиран с необходимите правни действия. 

Зад въпросната резолюция стоят различни институционални инвеститори, включително Hermes, HSBC, Legal и General и Aviva Investors. „Икономическите и финансовите рискове, свързани с изменението на климата, са много реални“, казва Стив Уейгуд, главен отговорен инвестиционен директор в Aviva Investors. 

По негови думи, имаме само идните 5-10 години, за да се справим с рисковете от изменението на климата. „Ако не се предприемат действия, рисковете „ще станат реални в следващите 20 до 30 до 40 години“, а в още по-дългосрочен план се крие потенциално катастрофален проблем, смята той и подчертава, че като инвеститор Aviva е загрижен за рисковете на своите капитал. 

„Ако глобалните правителства, ако човечеството не попречи на изменението на климата .... 43 трлн. долара могат да бъдат изтрити от глобалните акции, или приблизително една трета от общата им стойност“, казва Уейгуд.

Той е уверен, че човечеството вече разполага с необходимите технологии, за да спре разяждането на системата, и само трябва да ги активизира. Макар големите фирми да имат голяма роля в този процес, те  все пак не могат да го докарат сами докрай. 

Уейгуд насочва вниманието върху координацията между бизнеса, правителствата и регулаторите, които трябва да излязат със своеобразен „план Маршал“ (програмата на САЩ за подпомагане на възстановяването на Европа след Втората световна война), за да се премине към икономика с ниски въглеродни емисии. 

BP е едно малко зъбно колело в гигантската икономическа система, която трябва да бъде подновена, за да постигне целите на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C до края на 21 век. 

Има несъответствие между огромните суми, които петролните компании изразходват за експлоатация на нови и съществуващи запаси от изкопаеми горива, и целите на Парижкото споразумение. Например ExxonMobil, една от фирмите, които са под натиск от Climate Action 100+, планира да похарчи 46-48 млрд. долара през 2019/2020 г. за инвестиции в нефт и газ, включително фракинг. В неотдавнашна презентация пред инвеститорите тя заяви, че глобалният прираст на населението, съчетан с покачването на средната класа, ще подкрепи търсенето на енергия.

Въпреки ангажиментите си в областта на климата, BP все още отделя 12 млрд. британски лири от годишните си капиталови разходи в размер на 15 млрд. британски лири за проучвания и добив на нефт и газ и само 500 млн. долара за нови енергийни предприятия, като биогорива, слънчева енергия и зареждане на електрически автомобили. Компанията влага и 200 милиона долара в обещаващи стартъпи.

От BP твърдят, че това е в съответствие с целите на Парижките споразумения, но Чарли Кроник, старши съветник по климата, смята, че инвестициите в нефт и газ все още са твърде много. „BP смята, че прави достатъчно, но очевидно не е“, казва той и добавя, че това трябва да е знак за инвеститорите в индустрията. 

Наред с успеха си с BP, Climate Action 100+ има и няколко други победи, включително убеждавайки Glencore, един от най-големите производители на въглища в света, да ограничи производството си. Shell пък ще започне да определя цели за нетния си въглероден отпечатък и се съгласи да преразгледа своите лобистки практики за климатичните промени.

Групата на инвеститорите, загрижени за климата, обаче не постигна много компании като ExxonMobil. „Exxon не е много подкрепящ“, казва Стефани Пфайфър, член на ръководния комитет за глобална климатична дейност на 100+ и главен изпълнителен директор на Институционалната група за инвеститори по изменение на климата (IIGC). Тя казва, че регулаторната среда в САЩ е част от проблема. 

Корпоративните шефове имат „доверително задължение“ да действат в най-добрия интерес на своите акционери – въпросът е дали това означава максимизиране на печалбите сега чрез произвеждане на възможно най-много петрол, или да се направи всичко възможно, за да ограничат изменението на климата в бъдеще? Това е един от основните казуси в САЩ.

Независимо от това, „Climate Action 100+ показа, че натискът за инвеститорите може да работи“, казва тя и посочва, че все пак не може да се пренебрегне натискът на благотворителните организации и активистите. 

А дали инвеститорите могат да накарат фирмите да променят посоката си достатъчно бързо, като същевременно не навредят на инвестициите си – според Стефани Пфайфър могат. „Ще бъде много по-скъпо, ако не се предприемат действия сега“, категорична е още тя.