Новата методика за обезщетенията по „Гражданската“ дава предвидимост

Все още не е ясно ще са достатъчни ли новите формули да затворят дупката от над 1 млрд. лв. в застрахователния сектор

Снимка: Асоциация на българските застрахователи
От 20 юни тази година Константин Велев е новият председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), като преди това беше член на Управителния съвет на организацията. Велев е водещ специалист в България в областта на застрахователното право и има голям принос при подготовката на редица закони и други нормативни актове в областта на застраховането през годините. С него разговаряхме по повод представената вчера методика, по която в бъдеще биха могли да се калкулират имуществените и неимуществени обезщетения по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

- Г-н Велев, доколкото разбрах, по новата методика за изчисляването на имуществените и неимуществени обезщетения за пътнотранспортните произшествия компенсациите за „болки и страдания“ за роднините извън най-близкия семеен кръг на пострадалите и загиналите ще останат ограничени до 5000 лв. Това така ли е?

- Да, методиката ще калкулира и този тип обезщетения, но този таван от 5000 лв. е заложен и в нея. Такова е предложението на консултанта по проекта към Гаранционния фонд и дали ограничението ще остане такова зависи от това какъв ще е текстът на окончателната наредба за методиката.

- Ще бъде ли достатъчна тази мярка – ограничението от 5000 лв. за обезщетението „болки и страдания“ за широкия кръг роднини – за да се свие, да се затвори „дупката“ от над 1 млрд. лв., за която Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) алармира през август миналата година? Особено на фона на посочените примери, че компенсациите за леки, тежки и поли-травми, които са най-често срещаните, биха се повишили при новата методика.

- Има случаи, при които обезщетението ще се увеличи, а при други ще се понижи. Ние все още нямаме такъв разчет, няма как да го направим толкова бързо, тъй като проектът за методиката е факт буквално от една седмица. Ние няма как да направим този разчет какъв ще е крайният ефект на методиката върху щетимостта, а още повече, че ние не знаем доколко методиката ще успее наистина да промени съдебната практика, как ще бъдат възприети стойностите вътре в методиката. Така че малко или много един такъв разчет би бил по-скоро произволен.

Важно е обаче ние да постигнем тази предвидимост, за която апелираме, защото това за нас е абсолютно важно с оглед калкулирането резервите на застрахователните предприятия и в крайна сметка поддържането на една разумна тарифна политика по отношение застраховката „Гражданска отговорност“. Истината е, че ние като общество трябва да разберем, че всички аномалии при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди, с които аномалии, за съжаление, практиката ни е богата, в крайна сметка рефлектират върху всеки един български гражданин, който купува тази застраховка. Докато някои граждански организации и адвокати защитават едни частни интереси, ние като общество трябва да видим къде е нашият, общественият, интерес и много добре да го балансираме.

- Споменахте за съдебната практика, затова Ви припомням, че на предишната закуска с медиите разказахте, че някои български съдилища не се съобразяват с тавана от 5000 лв. за обезщетението за „Болки и страдания“. Продължавате ли да наблюдавате това явление?

- Да, това е факт и от онази среща досега имаме нови съдебни решения, в които някои съдилища не прилагат въпросния лимит, а други го прилагат. Именно затова аз не мога да кажа еднозначно как съдът би приел представената методика и как би я тълкувал. Няма как да правя прогнози, след като виждаме, че имаме абсолютно разностранна практика как съдиите приемат и тълкуват един законов текст.

- След като те в момента не се съобразяват с Кодекса за застраховането, виждате ли шанс да се съобразяват повече с наредбата, чрез която ще бъде въведена методологията за изчисляването на обезщетенията?

- Не бих могъл да кажа дали те ще продължат, позовавайки се на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, да прилагат изцяло справедливостта като един критерий, който носи един сериозен субективизъм у себе си, или ще започнат да възприемат критериите, които тази методика залага, когато тя стане факт и със стойностите, които се приемат в нея.

Аз лично съм оптимист и смятам, че съдебната система в България също се нуждае от подобен акт, който да даде спокойствие на съдиите, когато определят такива обезщетения, че го правят при едни разумни и най-вече обективни критерии. Така те не биха били упреквани в тяхната преценка, която са направили.

- В началото на юли Комисия за финансов надзор (КФН) представи актуализирания вариант на наредбата за системата „бонус-малус“ при тарифите на „Гражданска отговорност“. Вие от АБЗ запознахте ли се вече с новия вариант и имате ли някакви опасения към него?

- В момента текат консултациите по „бонус-малус“, като те все още са между самите институции, които са отговорни за създаването на наредбата. Ние засега имаме по-скоро основен поглед върху нея и в момента, в който вече бъде готов цялостният проект, тогава ще имаме възможност вече да се включим по-сериозно в дискусията. Имаме основно запознаване с наредбата и тепърва предстоят и при нас обсъжданията в комисиите на Асоциацията.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: застраховка | гражданска отговорност | обезщетения | Армеец | компенсации | съдилища | бонус-малус | АБЗ | съдии | болки и страдания | Константин Велев | Асоциация на застрахователите в България

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини