Георги Робев, изпълнителен директор на Стратегическия център по изкуствен интелект:

От човека зависи дали AI ще е лекарство или отрова

Държавата трябва да е близък партньор във въвеждането на AI, тъй като това влияе върху пазара на труда, образованието и най-вече върху националната сигурност

Снимка: Личен архив
Международната конференция „Изкуственият интелект и Аз“ ( AI&I) на 26 ноември в София Тех Парк ще събере най-знаещите и най-любопитните за създаването и внедряването на изкуствен интелект. Събитието се организира от списание „Икономика“, икономическият портал Economic.bg  и Дигитална национална коалиция. Какво да очакват гостите на конференцията, попитахме Георги Робев, изпълнителен директор на Стратегическия център по изкуствен интелект. 

– Господин Робев, вие сте двигател на конференцията AI & I.  Какво ни очаква на 26 ноември?

– Очакват ни вълнуващи часове, в които аудиторията ще може да се запознае на живо с конкретни разработки на индустриално приложими решения, базирани на машинен интелект. Това е първото по рода си събитие, което дава сцена на млади, талантливи компании да покажат реални иновации. 

– Към кого е насочена конференцията, на кого ще донесе най-големи ползи, какво да не пропуснем?

– Основно е насочена към индустрията в България и региона, която иска да въведе машинния интелект в реални бизнес процеси, но не е сигурна „как“. 

– Защо темата за „Изкуственият интелект и аз” събира фокуса на вниманието в този момент?

– Защото без „аз“ няма изкуствен интелект и човекът винаги ще остане в центъра дискусията. Защото AI променя нашия свят изначално. 

– Как AI променя и ще променя живота ни, бизнеса и индустриите?

– Много дейности ще се автоматизират, ще се промени драстично глобалния пазар на труда, чрез появата на нови професии и изчезването на стари. Ще се изискват нови знания и умения в един свят, подпомаган или доминиран от AI. Човешкият живот ще продължава да увеличава своята продължителност, главно в развитите страни, ще има нови храни, конструирани на молекулярно ниво, които ще задоволяват и заместват нуждата от натурални продукти, които са все по-намаляващи. И в момента се работи много активно по създаването на нови материали и енергийни източници, които да заместят природните ресурси, влагани в индустрията. Промяната ще е тотална и често носи повече въпроси, отколкото отговори. 

– Необходими ли са целенасочени усилия, в това число и от страна на държавата, с които да ускорим разработването на AI в България, или да го оставим да следва своя естествен ход?

– Тук може да чуете разнопосочни мнения. Коя държава направи стратегия за масовото навлизане на интернет в края на 90-те години на миналия век? Но и коя държава не се интересува от технология, която променя изначално принципите на обществено-икономическите взаимоотношения? Според мен държавата трябва да е близък партньор във въвеждането на AI, тъй като това влияе върху пазара на труда, образованието и най-вече върху националната сигурност. В този смисъл  безучастността и страничното наблюдение не е добра тактика. Всяка развита държава във и извън ЕС има AI стратегия и като добър пример може да посочим Обединеното кралство, тъй като е конкретна, с ясни инвестиционни ангажименти, приоритети и нива на регулация.

– Нужна ли ни е и на нас национална стратегия за развитието на изкуствения интелект в България, както предлагат учени от БАН?

– Не само, че е нужна, но е абсолютно належаща. Друг е въпросът как и от кого се прави. Нека обаче сме наясно с едно – трябва да се направи точно разграничение между технологията, която не подлежи на регулации, доктрини и стратегии, и нейната приложимост. Приложимостта на технологията е това, което трябва да се определи стратегически и то в национална рамка. Ролята на държавата е решаваща за плавното, еволюционно въвеждане на една кардинално променяща обществото концепция, каквато е AI, колкото и това да не се харесва на всички. Да се надяваме, че нашето държавно управление ще гледа на тази тема отговорно.

– Ще позволи ли човекът изкуственият интелект да се превърне в модерния Франкенщайн? Основателни ли са страховете и как да се предпазим от неблагоприятен сценарий?

– Страховете са основателни и многопластови. AI има зависимости и взаимовръзки, които трудно могат да бъдат обхванати, осъзнати и погледнати в перспектива. Всяка революционно нова технология може да е едновременно лекарство и отрова. Зависи от дозите и от готовността на организма ни да я приеме. Това се е случвало и преди – парната машина променя основно обществено-икономическия строй на XVIII - XIX век. Телеграфът и телефонът на свой ред правят същото. Тук обаче говорим за нещо много по-мащабно – създаване на „мислещи“ дигитални проекции на човешки мозъчни функционални способности. Има редица етични и правни въпроси, които оставят към днешна дата без отговор. Но няма готви рецепти как да се предпазим. Трябва да разчитаме на вградената си интуиция (нещо, което все още машините не могат да правят) милионите години еволюция и здравия си човешки разум. 

– И след всичко казано дотук, можем ли в България да минем без AI?

– България е доказала, че може да мине без каквото и да е и пак да оцелее... Тук обаче се създава машинен интелект, правят се иновации и имаме ресурси, които са част от глобалната мрежа на свързания интелект – изкуствен или естествен. Виждате, правим и конференция AI&I. Присъединете се!


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: конференция | изкуствен интелект | AII Conference 2019 | Георги Робев

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини