Първият технологичен посланик в света

Снимка: LinkedIn/screenshot
Каспър Клиндж е бил на едни от най-горещите точки по света, като Афганистан и Косово, но най-новото му назначение може да се окаже по-трудно от всички предишни. Той стана първият в света чуждестранен посланик на технологичната индустрия, пише New York Times. 

Още през 2017 г. Дания стана първата държава, официално създала дипломатически пост, който да представлява интересите ѝ пред компании като Facebook и Google, за които се смята, че имат толкова власт, колкото и много правителства.  

„Какво влияе най-много върху ежедневието на обществото? Страна от Южна Европа, Югоизточна Азия или Латинска Америка, или това са големите технологични платформи?“, пита реторично Клиндж в интервю миналия месец. Според него ценностите, институциите, демокрацията и човешките права са поставени пред предизвикателства след появата на нови технологии. 

„От компании с търговски интереси, всъщност стават фактически външнополитически участници“, изтъква още той. 

Две години след поемането на поста обаче той няма илюзии за това колко загрижена е Силициевата долина за Дания. Населението на европейската страна от 5.8 млн. души е по-малко от това на залива на Сан Франциско, а едва 0.3% от общо 2.4-те млрд. потребители на Facebook живеят в скандинавската държава. А компаниите от Силициевата долина и техните ръководители приемат с резерви Клиндж, който никога не се е срещал с Марк Зукърбърг, Сундар Пичай или Тим Кук. 

„Твърде дълго бяхме наивни по отношение на технологичната революция“, казва Джепе Кофод, министър на външните работи на Дания. По негови думи ролята на Клиндж е да положи усилия „да гарантира, че демократичните правителства определят границите на технологичната индустрия, а не обратното. 

Дания е емблема за много малки страни, които се борят с технологичния ефект върху техните общества и са разочаровани от невъзможността да се срещнат, а какво остава да повлияят, на компаниите, причина за тези разрушителни последици. 

Технологиите засягат устоите на демокрацията, включително с това, че помагат за разпространението на фалшиви новини и политическо разделение, накърняват личната неприкосновеност, податливи са на кибератаки, а и плащат ниски данъци извън САЩ. 

„По-малките държави отдавна се нуждаят от нови начини да привлекат вниманието на по-могъщите нации“, казва Андрю Купър, преподавател по политология в Университета във Ватерло. Малдивите например бяха домакин на любопитна подводна среща между президента и министри от кабинета, чиято цел бе да привлече вниманието върху климатичните промени, а Швеция си създаде посолство във видео играта Second Life. 

„Дания трябва играе различна игра“, казва Купър. Препятствията, с които се сблъсква Клиндж в Силициевата долина обаче, са унизителни. По думите му, са били необходими девет месеца, за да успее да седне на разговор с вис изпълнителен директор на една от най-големите технологични компании, която той отказва да назове. Той отишъл, очаквайки откровен разговор по наболели и предварително уговорени въпроси, като данъци, киберсигурност и дезинформация. След предложената му обиколка из централата се срещнал с директора, който набързо успял да се изкаже срещу европейските регулации, а след това заявил, че няма време за срещата. 

Междувременно някои технологични компании казват, че започват да разбират по-добре работата на Клиндж. Брад Смит, президент на Microsoft, твърди, че двамата редовно разговарят, а назначението на датския посланик дава „необикновено голямо влияние“ на страната. „Ако искам да сравня бележки по технологични проблеми, той е един от най-добре информираните хора“, споделя Смит. 

„Проведохме няколко срещи, преди да разберем обхвата и намеренията, залегнали в ролята на Клиндж“, казва Питър Монстър, говорител на Facebook. „Имаме добър и контруктивен диалог с датския технологичен посланик, който говори откровено, изразявайки както критика, така и положителна обратна връзка“, споделя още той. 

Google, Apple и Amazon не са коментирали. 

Дания не трябва да бъде пренебрегвана, категоричен е Клиндж. Като член на ЕС страната може да повлияе на регулациите в сферата на личната неприкосновеност, конкуренцията, модерирането на съдържание, данъците и дезинформацията. 

Европейската страна е критикувана от някои, че поставя корпорациите на нивото на суверенните правителства. Други държави обаче също отделят дипломатически ресурси и ги насочват към технологичната индустрия. Франция например има посланик по дигиталните въпроси, а Австралия, Великобритания и Германия също действат по тази линия. Дания обаче остава единствената страна с технологичен посланик, командирован в чужбина. 

„Дипломацията се измести“, коментира Прия Гуха, бивш генерален консула на Великобритания в Сан Франциско, която акцентира, че вече не сме 1900-те години. „Не сме в свят, в който всичко е свързано с двустранните отношения“, изтъква още тя. Според нея компаниите ще имат значително влияние върху света и „можете или да отстъпите и да наблюдавате това, или да работите с това“. 

За работата на Клиндж са кандидатствали общо 55 души, когато позицията му бива създадена преди две години. Днес той работи с екип от 11 души – 7 в Калифорния, 3 в Дания и един в Китай. Офисът му в Пало Алто, Калифорния, е недалеч от централата на много технологични компании. 


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: Дания | Силициева долина | технологичен посланик

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини