Българската електроенергетика замърсява 1.6 пъти по-малко от полската

Въглеродния интензитет на електропроизводството ни е малко над средния за Европа

Снимка: Economic.bg/Архив

Българската електроенергетика замърсява 1.62 пъти по-малко от полската. Това сочат днешните данни за въглеродния интензитет на електропроизводството, изчислен в грама въглероден диоксид (СО2) на киловатчас.

Към 11.00 ч. днес въглеродният интензитет на полската електроенергетика е 571 г/кВтч, докато на българската е 351 г/кВтч. Малко по-замърсяваща от полската е само електроенергетиката на Молдова (611 г/кВтч), но тя е твърде малка, за да окаже сериозно влияние на въздуха дори в региона.

Данните показват, че полската електроенергетика е най-замърсяващата в цяла Европа, докато българската е малко над средното за Стария континент ниво.

Малко по-малко замърсяващо от полското е електропроизводството на Сърбия (540 г/кВтч), Босна и Херцеговина (511 г/кВтч), Чехия (440 г/кВтч), италианския о. Сардиния (410 г/кВтч) и Холандия (380 г/кВтч).

От нашите съседи единствено румънската електроенергетика е по-малко въглеродно интензивна от нашата – 224 г/кВтч, а турската е 375 г/кВтч.

Очаквано най-чистите електропроизводства в Европа са на Норвегия (35 г/кВтч) и Швеция (43 г/кВтч). Франция, която има най-много ядрени мощности на глава от населението в света, произвежда един киловатчас само с 47 г въглеродни емисии. Далече по-назад са електропроизводствата на Дания (140 г/кВтч), Германия и Австрия, съответно 161 и 162 г/кВтч, Ейре (161 г/кВтч), Испания (202 г/кВтч) и пр.

Въпреки че производството на електроенергия в Полша е толкова замърсяващо, страната успя да да се пребори с Брюксел за запазване на своите термоцентрали, като подписа договори за Механизми за осигуряване на капацитет до 2035 г., и то без да предизвикат гнева на съседните си, далеч „по-чисти страни” – Швеция и Германия. С това страната осигури за още 25 години работата както на своите ТЕЦ-ове, така и на миньорите си от Шльонския каменовъглен басейн. В същото време България не успя да си издейства подобни отстъпки и сега държавата ще трябва да намери начин да осигури бъдещето на десетките хиляди заети в енергийния комплекс „Марица изток“.

В Брюксел обаче никак не се впечатляват от декларациите на енергийния министър Теменужка Петкова и други членове на българското правителство, а желаят да видят както одобрена дългосрочна енергийна стратегия, така и конкретни действия. Очевадно кабинетите „Борисов 2“ и „Борисов 3“ закъсняха както с едното, така и с другото. Поради това и всички наши политически декларации от последните месеци са „след дъжд – качулка”!

И докато в момента проблемите в управлението на енергийния сектор, наречено вчера от работодателите „некадърното и/или корумпирано“, се изразяват основно в цената на електрическата енергия за бизнеса, то утре ще е борбата с тоталната безработица на цял един огромен регион от България.

Днес председателят на КРИБ Кирил Домусчиев призова прокуратурата да влезе в българския енергиен сектор. Въпросът е обаче дали проверките не трябва да започнат от Министерството на енергетиката на ул. „Триадица” 8 в София и да завършат в ТЕЦ „Марица изток 2”, а не обратното.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: енергетика | въглеродни емисии | въглероден отпечатък | електроенергетика

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ