Соня Кадиева, председател на УС на Асоциация свободен енергиен пазар и управител на „Енерджи Съплай“:

Малкият бизнес вероятно ще плаща по-скъп ток на свободния пазар

След време смяната на доставчик на ток ще е аналогична с тази при смяната на мобилен оператор сега

Соня Кадиева, „Енерджи Съплай“
Соня Кадиева, „Енерджи Съплай“
Снимка: Economic.bg/архив

Либерализацията на пазара на ток за бита често е тема от дневния ред на отговорните институции. Крачки към свободния пазар обаче се правят рядко и все малки. Малка стъпка в тази посока беше направена преди седмици, когато с промени в Закона за енергетиката се задължиха абсолютно всички стопански потребители да купуват ток за своите обекти от свободния пазар, като това трябва да започне най-късно от 1 октомври 2020 г.

Промените засягат много малки магазини, ресторанти цехове, фурни и др., които използват електроенергия за небитови нужди. Малкият бизнес обаче още не е ориентиран в процесите, държавата обещава да информира хората какво точно ще се случи, но индикации за това все още няма, а времето е кратко. За това и беше даден преходен период до 30 юни догодина, докогато потребители ще могат да останат при досегашния краен снабдител ЕРП, но в качеството му на търговец на електрическа енергия на свободния пазар, подписвайки нов договор с него. Този реверанс при „освобождаването“ на пазара обаче търговците на ток наричат „служебен“ и смятат, че е в интерес на големите, а не на пазара.

Ще си купуваме ли ток, както плащаме сметките си за мобилните телефони, по-скъп ли ще е той от досегашния и как точно ще се информираме какво да правим на борсата, разговаряхме със Соня Кадиева, председател на Управителния съвет на Асоциация свободен енергиен пазар и управител на „Енерджи Съплай“ ЕООД – един от водещите търговци на електрическа енергия.

 - Г-жо Кадиева, при приемането на промените в Закона за енергетиката, КЕВР бе задължен да създаде платформа, чрез която да сравняваме цените при различните търговци и да можем да правим информиран избор. Как точно от бизнеса предлагате да заработи тя, за да е оптимална за потребителите и търговците?

- Идеята на тази платформа не е само да се дава информация на клиентите за ценовите нива, а да може те да си избират и доставчик през нея. Така поне работи примерът, който те ни дадоха с Великобритания. Там се влиза в платформата и се вижда каква е цената на тока към момента - след като зададеш количеството на консумирана електроенергията, ти изчислява цена и ти можеш автоматично да я вземеш, да си смениш доставчика, който ти дава тази оферта и да минеш онлайн цялата процедура по смяна на доставчик. Ако тя работи така, потребителите ще виждат не само някаква референта стойност, а ще могат да сменят доставчика си. Ако само сравняваме офертите, след това ще се налага те да влизат в преговори с доставчици, които нямат никакво значение, защото договорът трябва да се случи в момента на договаряне на цената. Ако има разлики обаче, търговците подлежат на глоби.

Не може ние да даваме някаква референтна стойност и след това да ни глобяват, че не сме я спазили, защото клиентът може да каже, че е видял една цена, но след това да каже - те ми я коригираха. Затова смяната трябва да се случва веднага, след като потребителят получи оферта. Цената на електроенергията е динамична, тя сутринта е една, вечер е друга. Това обаче не е заложено в платформата и когато се мисли как да изглежда тя, трябва да помислят да се дава възможност през нея да се извършва цялата процедура, а не само преглед на оферта - а и избор, и смяна на доставчик, както и сключване на договор. Иначе няма никакъв смисъл. 

Единственият смисъл, който прозира е, че те искат да глобяват търговците, защото техните оферти няма да отговарят на реалните договори на клиентите. Законът каза, че ще има "дисциплинираща глоба" от 5 до 50 хил. лв. за търговците. По този начин пазарът няма да бъде информиран, а ще влезем в полемики кой и защо е сложил тази цена, и пак търговците ще бъдат виновни.

 - Ако аз имам малък бизнес, с колко търговеца имам избор да сключа договор?

- Ако изходим от това колко колеги са на пазара, към 10-15. Това са тези, които реално развиват пазара и обслужват малки потребители.

- Служебно ли ще се случи освобождаването на малките бизнеси към свободния пазар на ток, тъй като всъщност те ще могат да запазят настоящите си доставчици, в лицето на големите ЕРП-та?

- Освобождаването на пазара изглежда служебно, защото процедурите за смяна на доставчик са така измислени, че повечето потребители даже няма да разберат какво и защо се случва. Ще им кажат само – тук има лека промяна в договора, ето подпишете този типов договор.

Защо дадоха на Комисията крайна дата 31 август 2020 г. да изготви типовия договор, след като смяната на доставчик на практика трябва да стане до 10 септември и има 10 дни?

- Ако до 10 септември не си сменил доставчика си, след това ще можеш ли да го направиш - на следващия месец, или по-следващия?

- Така казват, но не сме видели какво пише в типовия договор. В него все пак ще има условия за прекратяване. Законът казва, че това ще може да се случва без неустойка за клиента, но все пак може да има срок, например не по-рано от три месеца преди изтичането на договора. Или могат да кажат първите три месеца няма да имате право на смяна на доставчика, но още не знаем.

Нормално е един договор да има условия за прекратяване, но дори да няма неустойки е ясно, че това няма да се случва толкова бързо и да стига до клиента. Доставката по типовия договор ще започне от 1 октомври, а първата смяна на доставчик може да стане в периода 1-10 ноември. Според мен първите няколко месеца няма да има смени на доставчик, защото сезонът е с по-високи цени и съществува по-голям риск и за търговците. От ценовото решение на КЕВР виждаме, че свободният пазар не е обезпечен с достатъчно количества електроенергия. Има намаление на количеството от АЕЦ „Козлодуй“ за свободния пазар до 2 380 000  MWh.

С промените в закона обаче напускат клиенти с потребление 3 млн. MWh, тоест вече констатираме липса на електроенергия. Не е по принцип, а липса на електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“, която да обезпечи свободния пазар. Те ще я заместят от "Марица" 1 и 3, се вижда в ценовото решение. Тоест, общественият доставчик ще купува по-малко от "Марица" 1 и 3 и евентуално техните количества могат да отидат на свободен пазар, но там ценовите нива са много по-различни.

И докато към момента на регулирани цени имаш по-висока квота на АЕЦ „Козлодуй“, за да може цената да е поносима за крайния потребител на регулиран пазар, сега виждаме, че освобождавайки тези клиенти на свободен пазар, те им казват вие ще купувате от "Марица" 1 и 3, а не от същите източници, откъдето купувахте досега. За да обезпечаваме новите клиенти с електроенергия, нашите доставчици са "Марица" 1 и 3, както и "Марица Изток 2" евентуално, но не АЕЦ „Козлодуй“. Така ще купуваме от по-скъпите генерации и от тях ще снабдяваме новите клиенти на свободния пазар от 1 октомври. След това казват, че свободният пазар няма нищо общо с регулатора и цените ги определят търговците, следователно разбираме, че търговците ще бъдат виновни за по-високата цена на свободен пазар.

- Да очакваме ли те наистина да са по-високи?

- Да, очакваме за новите клиенти по-висока цена на тока от свободния пазар. Това е от гледна точка на търговеца, който е извън крайните снабдители, защото на тях законът им дава право да сключат договор с новите клиенти от 1 октомври на цена, каквато те пожелаят. Типов договор - един вид задължение, без да има ценово ниво към момента. Тоест, сключвайки договор към 1 октомври , крайният клиент ще бъде поставен пред невъзможност да търси по-добър вариант и те ще му дадат този договор с цена, с която няма да има възможност за предоговаряне. Отново се действа от позицията на монополистите и не в защита на свободната конкуренцията.

Нямаме достатъчно време, а все още не се води информационна кампания.

- Дали този преходен период от девет месеца за смяна на доставчика се направи, защото има страх сред потребителите какво ще стане или по-скоро да се даде още време на големите дружества да не губят клиенти?

- И двете. Така на крайните снабдители не се губи портфолиото от потребители, дава им се възможност да ги запазят още девет месеца. Те ще се опитат да влязат в рамките на ценовото решение на КЕВР за цената на тока за битовите потребители. Отчита се увеличение и при ЧЕЗ, и при ЕВН, и при „Енерго-про“, като процентът варира между 1% и 4%,средно около 2.7%. Според мен търговците ще се стремят да се движат горе-долу в тези рамки като миналата година с увеличението, което КЕВР определи. Това очаквам лично аз, не очаквам луда конкуренция, те да се съобразят къде е пазарът.

- Ако аз имам малък бизнес и съм небитов потребител какво би ме привлякло да сменя като доставчик ЧЕЗ, например, и да се прехвърля при друг? Възможно ли е да предоставяте по-атрактивни оферти и цени?

- Това е нашият стремеж, но ние се опитваме да бъдем конкурентни на естествените монополи, които съществуват в България и в същото време да се конкурираме при производителите. България е много лимитирана от гледна точка на доставчици - винаги говорим за АЕЦ „Козлодуй“, всичко останало е извън пазара, то е дотирано, субсидирано и т.н. Така то не е конкурентно на пазара.

- Можем ли да сравним това, което ще се случи с освобождаването на пазара на ток, с това, което се случи преди около 20 години с мобилните оператори?

- Вероятгно да, ние се опитваме да го сравняваме по този начин. Даже мислим върху създаването на услуга, макар че електроенергията се отчита почасово и се плаща почасово. Възможно е някои търговци да се включат в някакъв пакет заедно с други типове услуги и да си плащат на един търговец – вода, ток, мобилни услуги и др. Предполагам, че търговците ще направят пакет с месечна такса за електроенергия, както е в момента с тарифния план при мобилните услуги. В зависимост от това колко реално отчита самият клиент, търговецът ще може да си прави баланса. Това е единственият начин, по който търговец може да обслужва много на брой малки клиенти. Отчитането на всеки един клиент е много трудоемко, защото нямаме почасово измерване. Това няма да се случи на този етап, може би когато либерализират пазара за всички потребители. Ние и сега можем да го направим, но нямаме сигурност за политиките  на пазара.  

Клиентите на ниско напрежение бяха на пазара преди две години и имаше икономически смисъл. След това  видяха, че цените на регулатора са по-ниски и всички, които законът не ги задължаваше да са  на свободен пазар , се върнаха към регулиран пазар при крайните снабдители. Сега с последната промяна ги задължават да са на свободен пазар, но не знаем дали това не е предпоследно, ако например има масово недоволство и може да се вземе коригиращо решение.

- Можем ли да кажем, че стъпките на държавата са непредвидими и това спъва развитието на пазара в правилната му посока?

- Абсолютно да. Държавата има собствена политика и либерализацията на пазара не й е приоритет.

 - Бавим ли се вече много с нея, последни сме пак в ЕС?

- Да, последни сме, но то сякаш е черта на манталитета на българите - някой да се грижи за това каква ще му цената на водата, на тока...

- Неориентираните все още потребители бяха и причина за преходния период от девет месеца.

- Точно така, но не можем да кажем, че вечно ще пазим тези клиенти под крилото на КЕВР, защото те не знаят какво е това свободен пазар. Как всички вече имат мобилни телефони и могат да работят с тях? Нямаме страхове, че всички могат да използват телекомуникациите безпроблемно, а не може да си прочетат договора с търговец на електроенергия и да видят на какви цени ще купуват.

- Какво очаквате да се случи до 1 октомври, за да тръгне в правилна посока пазарът?

- За всеки икономически субект, независимо дали е в енергетиката, е важно да има стабилност. Трябва да има прогнозируемост, да сме наясно какво ще се случи, кога ще се случи и как. Видяхме колко набързо бяха приети промените в Закона за енергетиката, дори без оценка на въздействието. Отново промените се правят на парче, в сегашните текстове на Закона за енергетиката има някои пропуски и допускат тълкование, което създава казуси сред участниците. Искаме ясни правила, а не някой да тълкува закона в нечия полза. Има недомислия, защото хората, които пишат закона явно не познават всяка една стъпка.

- Има ли вариант, ако имаш малък бизнес от 1 октомври, да плащаш по-ниска цена за ток?

- Има вариант. Очакваме да има ръст на цените предвид ценовото решение на регулатора. Как обаче ще се държат производителите на свободен пазар, ние не знаем. Все повече хора трябва да започнат да се държат пазарно. Първите няколко месеца все пак не очакваме големи катаклизми при цените.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: ток | цена | либерализация | свободен пазар | енергиен пазар | соня кадиева