Напът ли сме да постигнем качествена реформа във висшето образование?

Основният проблем на България не е броят на университетите, а ниското качество на образованието

Снимка: Economic.bg/Архив

Проблемът на висшето образование в България не е големият брой университети, а ниското качество, което предлагат. Около това мнение се обединиха експертът от Института по пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов и Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК) в коментар за Economic.bg.

„Достъпът до качествено висше образование в повечето специалности е силно ограничен. Много малко специалности в много малко университети в България са конкурентни на европейските, американските и дори китайските си еквиваленти", каза Адриан Николов.

Повод за техните изказвания станаха приетите промени в Закона за образованието на второ четене от ресорната комисия в парламента тази седмица. Според текстовете се забранява откриването на нови учебни заведения в България. Мораториумът се установява до приемането на Националната карта на висшето образование в България.

Картография на образованието 

Чрез създаването на въпросната карта ще се определи профилът и териториалната структура на висшето образование в страната, т.е. на практика в нея ще се казва в кои региони какви висши учебни заведения да има и обучение в какви специалности да предлагат те.

Според Томчо Томов Националаната карта е стъпка напред към постигането на реформа във висшето образование. „Не казвам, че решението на проблема в образованието е тази карта, но тя е стъпка. Основен проблем във висшето образование е, че няма структуриране от икономическа гледна точка къде какви университети са необходими. Идеята на картата е тя да определи точните места, на които трябва да има университети, защото в момента те са струпани в няколко точки на страната и има цели региони, в които няма“, коментира той.

На подобно мнение е и икономистът от ИПИ, който обаче твърди, че напоследък в България има мода за създаване на най-различни карти. „Напоследък правенето на карти – съдебни, изборни и всякакви подобни – стана доста модерно. Само по себе си, създаването на карта на висшето образование (публичното, поне) не е лоша идея, тъй като в последно време всички университети се опитват да предлагат (почти) всички специалности, дори и да не са специализирани в тях или дори да успяват да осигурят подходящи преподаватели“, каза той.

Николов заяви още, че е важно това да не е последната мярка за подобряване на качеството на висшето образование. „Необходими са редица мерки, от връщане към реформата за финансиране въз основа на качеството до фокус върху реалната научна дейност на университетите, които понастоящем са най-вече училища“, каза още Николов.

По отношение на забраната за откриване на нови висши учебни заведения, целта на която е да се спре „масовизацията“ в българското висше образование, и двамата експерти са на мнение, че не това е основният му проблем. 

 „Масовизацията“ сама по себе си не е проблем. Тъкмо обратното, ние сме сред държавите в ЕС с относително нисък дял на висшистите, и имаме ясно заявени цели за повишаването му. Проблемът идва от жертването на качеството в името на бързото разширяване на университетите и приемите, още повече че населението в подходяща възраст (20-25 годишни, най-вече) постепенно се свива, на фона на разширяване на приема“, смята Николов.

Грешни пари

По отношение на публичното финансиране, което получават университетите за студентите, които се обучават в тях, мненията на двамата експерти също се припокриват, че то не е в полза на образованието.

„В средата на миналото десетилетие беше започнала смислена реформа към все по-широко застъпване на финансиране на публичното висше образование въз основа на постиженията и качеството. Тя обаче беше „контрирана“ от все по-обхватни списъци с приоритетни и защитени специалности, които вече покриват повече от половината висше образование. Дори само връщането към изначалния замисъл на реформата би било достатъчно за елиминиране или поне силно свиване на най-слабите университети и специалности“, смята Адриан Николов.

Томчо Томов дори е на мнение, че заради въпросното финансиране много от студентите биват „избутвани“ през целия процес от началото до края на образованието. „В Европа входът на университетите е широко отворен за всички, но пропуска на изхода само хората, които действително са придобили нужните качества. Докато при нас покрай финансирането се гледа студентите да се „прекарат“ през целия цикъл на обучението“, каза още той.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: забрана | реформи | образование | университети