От билката до хапчето

Иновациите ще са път към нови пазари за българските фирми, уверяват учени от София Тех Парк и отварят вратите на четири лаборатории, в които се правят върхови разработки

Снимка: Икономика/Красимир Свраков

Вода от чешмата се предлага на срещите в Хелзинки, организирани от финландското председателство. Вода от чешмата спокойно може да пием и в София, защото показателите й отговарят на всички европейски изисквания, показват изследванията на Лабораторията за разработване и охарактеризиране на фармацевтични форми и “In silico” дизайн. Научното оборудване, с което тази лаборатория разполага, може да установи и произхода на най-различни храни и напитки – например на вино, месо, плодове и зеленчуци.

Сила от лечебните растения

България е богата на билки, и ако използваме своя научен потенциал, от тях може да направим революционни разработки. Няколко от специализираните лаборатории в София Тех Парк вече имат постижения в тази насока. Екстрактът от маточина може да служи като естествен консервант, който да измести някои от Е-тата в храните. С нов метод, разработен тук, ще удари часът на персоналните пробиотици. Ще се намери и лек за болести, които са бич за човечеството.

В последните години се наблюдава ренесанс в използването на природни продукти от лечебни растения, които повишават качеството на живот и имат превантивно действие срещу различни заболявания. Значителна част от лекарствата също се базират на лечебни растения. Такъв пример е галантаминът (нивалин), с лечебно действие срещу полиомиелит (детски паралич), който проф. Димитър Пасков изолира от блатно кокиче в средата на 50-те години на миналия век, разказва проф. Владимир Димитров, ръководител на Лабораторията за екстракции на природни продукти и синтез на биоактивни съединения. С помощта на учените българските лечебни и ароматични растения може да дадат отскок на не един бизнес. И наистина - тук по поръчка на клиенти от чужбина правят непознати на пазара продукти, които засега имат конфиденциалност. Знае се за ползите, които имат екстрактите от маточина и кантарион, но в София Тех Парк вече е направено първото задълбочено изследване на биологичната им активност. Тази лаборатория е важно звено в проекта „От билката до хапчето“ за създаване на прототипи на продукти чрез финансиране, отпуснато от София Тех Парк. „Ние не просто разполагаме с най-модерна апаратура, но и умеем да работим с нея. Можем да бъдем много полезни на бизнеса“, уточнява д-р Ангел Конакчиев, експерт в лабораторията. „За да се развият, малките фирми трябва да бъдат насърчени да правят иновации и да търсят взаимодействие с научните звена“, уверява проф. Димитров.

Взаимодействие

Проектът как билката да се превърне в ефикасно хапче интегрира  възможностите на три лаборатории в София Тех Парк и включва уменията на нейните експерти. Лабораторията по екстракция предоставя екстракти от маточина и в „Ин витро“ върху клетъчни линии е тествана тяхната цитотоксичност и антиоксидантна активност. В „Ин витро“ лабораторията е тествана антибактериалната и антимикробиалната активност срещу 5 патогена.  Друга част от проекта включва култивиране в биореактор  на пробиотичен щам, изолиран от микробиолози от СУ. Биомасата е лиофилизирана, след което в “In silico” лабораторията е вкарана в таблетки и разтворими напитки, като е запазена жизнеспособността на лактобацилите.

Гъбата Trichoderma asperellum SL-45 има качества, полезни при фитозащитата. Затова и екипът на „Ин витро“ лабораторията  култивира тази гъба в отпадни води от производството на розово масло. Получената биомаса от култивираната гъба може да се използва като препарат, който потиска развитието на други гъбни патогени върху растенията. Освен това тази вода е богата на феноли, които може да се извличат и вкарват в козметични продукти. „Ние може да сме полезни при оптимизацията на експерименталната постановка  в различни сфери на бизнеса, сред които фармация, козметика, фитозащита“, уточнява д-р Цветелина Загорчева, експерт в „Ин витро“ лабораторията.

Лек срещу нелечими болести

Ензимът Ацетилхолинестераза е важен при провеждането на импулсите в централната и периферната нервна система. Лекарственото повлияване на неговите функции заема централна роля в терапията на Болестта на Алцхаймер и Паркинсоновата болест, обяснява д-р Ива Вълкова експерт в Лабораторията за разработване и охарактеризиране на фармацевтични форми и „In silico” дизайн. Тук се правят изследвания, които може да доведат до откриването на лек срещу двете нелечими засега заболявания. Правят се изследвания, които ще подпомогнат създаването на нови лекарствени форми, а са и на път да открият средство, което да е в помощ при депресивни състояния. В тази лаборатория оборудването и експертизата са на най-високо ниво и в нея добре дошли са всички, които правят лекарствени форми, козметични продукти, храни или хранителни добавки, за да се уверят в тяхната ефикасност. Тук те може да намерят решение на много проблеми, които спъват иновативната дейност на фирмите.

Пробив в здравеопазването

Лабораторията по биоинформатика „Биоинфотех“ разработва специфичен метод за прочит на ДНК молекули, който позволява бърза „снимка“ на цялата среда, от която е взета пробата. Методът ще позволи да се предписват персонализирани пробиотици. Това научно постижение се очертава като световен пробив. Лабораторията има голям напредък и в проекта за бързото засичане на глутен в храните, който при някои хора причинява автоимунна реакция. Технологията ще се патентова. „Нейно предимство е, че тестовете ще са бързи, но може да са и доста по-евтини от всичко, което се прави в момента“, посочва д-р Борис Киров, от Лабораторията по биоинформатика. Тази лаборатория е връзка между специалистите по молекулярна биология и превръщането на научните резултати в работеща машина за клиниките и индустрията. Д-р Киров продължава работата си с iGEM  - отборът за състезателно генно инженерство и синтетична биология. Новата разработка на студентите ще е фокусирана върху изследване на нови антибиотични субстанции.

„Учените са в състояние да направят чудеса, стига някой да им възложи конкретна задача. Българските предприемачи проявяват плахост при въвеждането на нови технологии, както и нежелание да правят рискови инвестиции в разработването на иновации. Ето защо държавата трябва да предложи начин, чрез който да се запълни липсващото звено между науката и бизнеса“, препоръчва д-р Киров.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 92 на сп. "Икономика"


Етикети: технологии | наука | бизнес | иновации | София Тех парк | лаборатории

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини