Трилионите корпоративен дълг са по-опасни от коронавируса
За компаниите може да стане по-трудно набавянето на средства от кредити, точно когато имат най-голяма нужда от това
Компаниите
прекараха годините след световната финансова криза, трупайки планини от дългове. В опит да се възползват от ниските лихви, компаниите се втурнаха да емитират облигации, а постъпленията се използваха за разрастване на бизнеса им.
Сега, тъй като пандемията от коронавируса заплашва да тласне света към рецесия,
те най-после ще получат сметката за охолния си живот. Тя обаче ще нанесе щети на цялата икономика и ще подхрани
краха на финансовите пазари, пише CNN в свой анализ.
Корпоративният дълг сред нефинансовите предприятия "избухна" до 75 трлн. долара в края на 2019 г., спрямо 48 трлн. долара в края на 2009 г., според данни на Института за международни финанси.
Тъй като коронавирусът се разпространява, понижавайки цените на петрола и създавайки срив в пътуванията и затваряйки фабрики от Италия до Китай, нараства и притеснението, че компаниите в сектора на енергетиката, туризма и автомобилостроенето няма да могат да погасяват своите облигационни плащания. Това би могло да предизвика понижение на рейтингите им, а това пък би дестабилизирало финансовите пазари и ще задълбочи икономическия шок.
Шокът от коронавируса
Корпоративният дълг започна да тревожи сериозно инвеститорите през миналата седмица, след като започна разпродажбата на акциите, а цените на суровините се сринаха. Възможността за купуване или продажба на корпоративен дълг стана много по-трудна. Допълнителната доходност, която инвеститорите искат, за да държат фирмени облигации вместо по-стабилните държавни ценни книжа, се е повишила, което означава, че компаниите стават все по-рискови.
Цените на ETF фондовете SPDR Bloomberg Barclays High Yield Bond ETF и iShares iBoxx $ Investment Grade Corporate Bond ETF паднаха съответно с 6% и 8% през миналата седмица, а Bank of America обясни на клиентите си в петък, че изтичането на капитал от тях е достигнало рекордни нива.
Тревожността е свързана с компании, които разчитат на стабилни цени на енергията и туризъм за генериране на пари. Когато ограниченията станат по-строги за тези фирми, това би могло да им попречи да обслужват дълговете си, което ще доведе до неизпълнението им. Агенциите биха могли да започнат да понижават кредитните рейтинги на много от тези компании, принуждавайки някои притежатели на облигации да продават.
Голяма част от риска се носи от енергийните компании, които през последните години натрупаха заеми за изграждане на тръбопроводи и финансиране на други проекти. Сега те са изправени пред остър натиск поради понижаването на цените на петрола, които от началото на януари спаднаха с 50% на фона на свитото търсене на гориво и разрива в отношенията между основните производители на енергия - Саудитска Арабия и Русия, които не успяха да предотвратят нефтеното наводнение на пазара.
"Производителите на петрол зависеха от по-високите му цени, за да изплатят заемите по дейността си, и сега са подложени на значителен стрес", обясни Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates, консултантска компания със седалище в Хюстън.
Много инвеститори се отказаха от акциите си миналата седмица в две енергийни компании в САЩ, за които Morgan Stanley заяви, че са изложени на риск от неизпълнение през следващата година - Chesapeake Energy (CHK) и Whiting Petroleum Corporation (WLL). Акциите на Chesapeake паднаха до 15 цента в четвъртък при цена от 2 долара през септември 2019 г. В петък те се вдигнаха до 30 цента. Акциите на Whiting затвориха в четвъртък на 75 цента, а в петък възвърнаха част от загубите си до 1.30 долара за акция. За сравнение цената на книжата на компанията през септември 2019 г. са се търгували за над 11 долара на акция.
Авиокомпаниите, хотелите и круизните компании също са в затруднение, тъй като ограниченията за движение нарастват и все повече хора остават у дома. Забраната за пътуване от Европа до САЩ, обявена от администрацията на Тръмп миналата сряда, срина акциите на авиокомпаниите. Бюджетният превозвач Norwegian Air, който е силно задлъжнял, заяви, че временно ще съкрати до половината си служители, след като акциите му в четвъртък паднаха с 22%.
"Бързо нарастващият ефект на коронавируса върху въздушните пътувания оказва напрежение за намаляване на кредитните профили на световните авиокомпании, особено имайки предвид, че съществува реален риск търсенето да се възстанови значително по-бавно от предишните шокове", обяви Fitch Ratings. Агенцията следи American Airlines (AAL), която има значителен дълг, както и Alaska Air (ALK), базирана в Сиатъл, едно от значителните огнища на заразата в САЩ.
Автомобилните производители също са под микроскоп, тъй като фабриките в Италия затварят, а подобен ход е възможно да застигне и други части от Европа и Съединените щати, тъй като броят на заразените там нараства. Индустрията вече бе в третата си година на рецесия на продажбите заради намаляващото търсене на превозни средства и търговската война между САЩ и Китай.
Кой държи дълга?
След като рискът от невъзможност за изплащане на дълга нараства, фокусът на инвеститорите се обръща към този, който държи тези задължения. В момента банките са по-малко изложени на рисков корпоративен дълг, отколкото на лошите ипотеки през 2008 г., според МакАдам от Capital Economics. Но това не означава, че няма потенциал кризата на корпоративния дълг да възникне отново във финансовата система.
Един от въпросите е увеличаващият се брой на корпоративни облигации с оценка „BBB“. Ако тези книжа се понижат до статут на висока доходност или т.нар. „junk“, инвестиционните фондове могат да бъдат принудени да ги изоставят, а това може допълнително да стресира пазара и да доведе до изтичане на ликвидността. През 2011 г. корпоративните облигации с рейтинг "BBB" съставляват около една трета от пазара, според Capital Economics. Днес такива облигации представляват близо половината от него.
Голяма част от дълга на енергийните компании отговаря на това описание. Според оценките на Morgan Stanley, 67% от дълговете, емитирани от енергийните компании, са оценени като „BBB“, в сравнение с 50% като цяло. А 34 млрд. долара от енергийния дълг, оценен от „BBB“, вече е наблюдаван с негативни очаквания от няколко рейтингови агенции.
Плюс това, т. нар. „банки в сянка“, или финансови предприятия, които са изправени пред далеч по-малко регулации от традиционните кредитори, са накупили големи суми от корпоративните задължения. Десетилетие на ниски лихвени проценти натиснаха доходността по по-безопасните държавни облигации, насърчавайки частните акционерни дружества, хедж фондовете и дори пенсионните фондове да купуват по-рискови активи с по-висока доходност.
Емре Тифтик, директор на инициативите за глобална политика в Института за международни финанси, заяви, че е трудно да се определи колко уязвими са тези играчи. „Ние наистина не знаем толкова много за експозицията на частния капитал и хедж фондовете“, каза той.
Подхранвайки системния риск
В последния си доклад за финансова стабилност Международният валутен фонд (МВФ) повдигна въпроса за купчините рисков корпоративен дълг, който може да засили проблемите и да задълбочи следващата рецесия.
Групата проведе стрес тест, основан на хипотетичен икономически шок, който е наполовина по-тежък от световната финансова криза през 2008 г. Резултатите подсказаха, че корпоративният дълг на стойност 19 трлн. долара от осем държави - Китай, САЩ, Япония, Обединеното кралство, Франция, Испания, Италия и Германия - е изложен на риск от неизпълнение, тъй като компаниите няма да успеят да генерират достатъчно пари, за да посрещнат плащанията си. Това би било 40% от целия корпоративен дълг. Вълна от понижаване на рейтинга и преоценка на дълговете ще разклати финансовата система.
Ако ситуацията се влоши допълнително, това ще има и икономически последици, тъй като компаниите бързат да намалят тежестта на дълга си, отбеляза МВФ. Възможно е да има вълни за съкращения и бизнес инвестициите да намалеят. Неизпълнените задължения биха засегнали банките и могат да доведат до по-малко кредитиране. Така за компаниите може да стане по-трудно набавянето на средства от кредити, точно когато имат най-голяма нужда от тях.
Това би изострило глобалната рецесия, причинена от коронавируса, за която все повече икономисти предупреждават. Очакването е, че ако светът се насочи към рецесия, това ще бъде рязко, но кратко явление, а глобалната икономика ще се изправи, веднага след като заплахата от вируса отстъпи. Но кредитният риск в системата включва големият въпрос.