Уиски от Германия - индустрията расте

Шотландия и Ирландия са първите страни, които си представяме, когато чуем за уиски. 

Двете държави се свързвани с мъгливи пейзажи, където назъбени скали стърчат над буйната зеленина. Морските вълни се бият в крайбрежните скали и е студено и некомфортно. Мъжете са работници, груби момчета, бойци. И тези мъже със своите грубо изрязани, изпъстрени от времето лица винаги държат чаши, пълни със силна, кехлибарена течност, сякаш това е необходима последица за живота в такъв климат. Само като ги погледнете, усещате парещото усещане за уиски в гърлото си...

Това са обикновените клишета за уиски, които толкова често се виждат в рекламата. И много хора наистина вярват, че тази напитка идва само от Шотландия, Ирландия или САЩ.

Но някои знаят по-добре: Уискито вече се дестилира и в Германия. Може да звучи невероятно, но Германия има 200 дестилерии - повече от Шотландия, разказва "Дойче веле".

Но тези дестилерии произвеждат доста малки количества, така че техният дял на световния пазар е едва 0,4%.

Михаел Хабел е немски дестилатор на уиски. "Най-малката дестилерия в Шотландия прави около 250 000 литра (66 043 галона)", казва той. "Значи при 30 000 литра чист алкохол сме сравнително мънички."

Хабел казва, че е дестилирал първото си уиски през 1977 г. „Това ме прави един от пионерите в историята на немското уиски“, казва той. 

По това време Хаббел току-що наследил дестилерията за корн от баща си. Тъй като законът за монопола на спиртните напитки все още е бил в сила в Германия по това време, той не е имал право да дестилира истинско малцово уиски, а само царевица от зърна, съдържаща максимум 15% малц. 

В наши дни нещата стоят по друг начин. ЕС хармонизира европейския пазар: Това, което можете да направите в Шотландия, Англия и Ирландия, можете да правите и в Германия, Италия или Франция.

Повече от 140 години дестилерията Хабел, помещавана в жълта тухлена сграда с бели решетъчни прозорци, се намира в района на Рур. До входа има табела, носеща името на Хайнрих Хабел, който закупил дестилерията през 1878 г. Първоначално тук се произвежда само корн; днес се произвеждат и плодови ракии, билкови ликьори и джин.

Уискито, произведено тук, е печелило няколко награди на международни панаири. Въпреки това производството все още трябва да бъде финансирано от останалите продукти. Отчасти това е така, защото семейство Хабел инвестира около 1,3 милиона евро в дестилерията за уиски през 2013 г. - инвестиция, която няма да се изплати за няколко години.

„Виждам го по същия начин, по който садим дървета“, казва Хаббел. "Дървото, което можеш да отсечеш днес, е засадено от баща ти или дядо ти и това е малко подобно на уискито." Тъй като баща му никога не е дестилирал нито едно уиски, няма старо уиски, което самият той да може да продава, обяснява той. „Дъщеря ми ще спечели един ден от бъчвите, които правим сега“, казва той. Дестилирането на уиски е просто нещо, което той се радва да прави.

Дъщеря му Михаела Хабел се присъединява към семейния бизнес през 2011 г., след като завърши обучението си и сега управлява дестилерията заедно с баща си. Михаела е и президент на Германската асоциация на уиски дистилериите.

„Бизнесът върви добре“, казва доволно Михаел Хабел. "Единственият проблем, който все още имаме е, че имаме твърде малко за продажба. Уискито, което сега произвеждаме тук в по-големи количества, се предлага само от 2014 г. и, разбира се, трябва да се съхранява за определено време." 



Етикети: производство | Германия | уиски | Дойче Веле | дестилиране