Броят на предприемачите у нас нараства с бавни темпове

Нивото на предприемаческата дейност в България е сред най-ниските в света

Броят на българите, които се захващат с предприемаческа дейност, нараства с бавни темпове. За 2016 г. нивото на предприемаческа активност в начална фаза (ПАНФ) достига 4.8%, което е с 1.3% повече в сравнение с предходната година. Това включва 2.6% от пълнолетното население в страната, които са ангажирани с възникващи предприемачески занимания, както и 2.2% нови собственици на бизнес.

Тези стойности обаче са сред най-ниските в света, показва вторият национален доклад на Глобалния предприемачески мониторинг
(GEM) за България.


От проучването става ясно, че около 70% от българите считат предприемачеството за добра възможност за професионално израстване, както и че допринася за по-висок обществен статус. Обществените нагласи спрямо захващането с бизнес са в застой, а медийният интерес по темата сякаш изчезва все повече, подчертават авторите, изготвили доклада.


През изминалата година е положителна статистиката спрямо това дали предприемачите се чувстват достатъчно подготвени- цели 39.7% се считат за такива.
Въпреки това делът на хората в страната, които решават да се заемат със собствен бизнес, е изключително нисък. Негативно влияние в това отношение оказва и отчетената от проучването изключително ниска припознаваемост на възможностите за предприемачество в България. През 2016 г. едва една пета (21%) от пълнолетното население в страната осъзнават добри възможности за стартиране на бизнес (15.8% през 2015 г.).

Според анализа малко над половината от пълнолетните българи (52.9%) биха определили предприемачеството като добър избор в професионален план, което означава, че за 2015 г. тези хора са били с близо 5% повече. Анализаторите от
GEM смятат, че българите, които вярват в собствените си умения и виждат перспектива в предприемачеството, всъщност, са потенциални предприемачи.

Осъзнатата готовност за стартиране на бизнес в България е ниска, но се подобрява. Едва 39.7% (35% през 2015 г.) от населението казват, че имат способности за впускане в такова начинание. Отчасти този резултат може да бъде отдаден на личния страх от провал, но е важно да се отбележи, че нивата на споделения страх от провал са сравними със средните за инвестиционно-обусловени общества.

Сред водещите пречки за започване на предприемаческа дейност у нас се посочват високите нива на корупция, недостатъчната държавна подкрепа за хората, както и липса на адекватно образование и капацитет за предприемаческа активност, допълват авторите.


Най-много стартиращи компании в България се наблюдават в областта на търговията на дребно или на едро, които са съответно доста подвластни на промените в пазарните условия.


Близо една пета от новите предприятия се числят към секторите с по-висока добавена стойност като производство и здравеопазване, образование, правителствени и социални услуги, докато делът на транспорта и съобщенията, информационните и професионалните услуги възлиза на по-малко от 15% от предприемачеството в начална фаза. По същество България има по-малък дял от стартиращите фирми в начална фаза, които спадат към наукоемките сектори на дейност, отколкото иновационно обусловените икономики, пише още в доклада.


Положително в статистиката също е, че се увеличава броят на младите компании, чиито мениджъри очакват бизнесът им открива нови работни места в следващите пет години. През 2016 г. такива са 34.1% от предприемачите в начална фаза в сравнение с 27.6% за 2015 г., като подобрението е почти двойно при собствениците на компании, които планират наемането на над 5 нови служители – 13.4% спрямо 7.3% за предишната година.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: предприемачество | бизнес | млади мениджъри | нови компании

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини