Българският Мадуро ни превръща във Венецуела
Министър Стойнев прави от България „бананова република\", нищо че има ток и газ
Коментар:
~ 6 мин.
"Млад, ограничен и наперен, който ще построи тръба, по която ще тече братска любов.” Този шеговит коментар от профила на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в Уикипедия предизвиква смях и сълзи. От една страна, министърът е български, от друга – наистина защитава антибългарски и антиевропейски интереси.
Един от ключовите министърски портфейли в страната се заема от човек, който в социалистическите си възгледи превъзхожда венецуелския президент – популист Николас Mадуро и неслучайно един от прякорите му е "Мадурко". Поради загрижеността за електроенергийния сектор, другият е "Електричката".
Стойнев се доказа като добър продукт на партийната школа – първо започна със заварките по „Южен поток", а после и го засили напук на ЕК, която иска да накара „Газпром” да спазва Третия енергиен либерализационен пакет. Да не говорим, че преговорите на ниво Брюксел – Москва са прекъснати заради санкциите на ЕС към Русия поради намесата й в Украйна.
„Наши” и „ваши”
Според описанието, изскочило в Уикипедия, Стойнев е "много продажен и леко глуповат човек, който съумява да е почти чаровен в нелепите си публични изяви". Министърът обаче най-вероятно само се прави на „ударен” – първо предлага де факто национализирането на електроразпределителните предприятия (ЕРП-тата), а и за миг не спира да работи в полза на проекта на руския монополист „Газпром”, ставайки един от най-гласовите лобисти на „Южен поток” в ЕС.
Въпреки че изграждането на VII блок в АЕЦ „Козлодуй” е наистина един от необходимите проекти, при положение, че действащите блокове трябва да бъдат спрени или удължени като срок на експлоатация, там Стойнев не е толкова хиперактивен. Eдно от обясненията му е, че “интензивните преговори” с Westinghouse по проекта за изграждане на нова мощност продължават, но “преди да бъде напълно структуриран финансовия му модел, никакви поръчки няма да се правят”. Toeст, с “Южен поток” твърдата позиция на „Газпром” по всяка точка не е проблем за работата по изграждането му, и дори несъгласието на Еврокомисията не пречи. Но американците очевидно трябва да бъдат прецакани, понеже подкрепата от Вашингтон за това правителство е несъизмерима с тази на Кремъл.
Доказателство за това са и кореспонденцията между МИЕ и руската страна, с която разполагаме. Първите данни са изнесени от Реформаторския блок, сдобил се с документите едва след съдебно решение и то, в непълен обем – от тях личи, че поправките в Закона за енергетиката (ЕК) се правят под диктовка на проектната компания South Stream Transport b.v., мажоритарна собственост на „Газпром”.
Токов удар
Вчера министърът коментира изтеклата в жълтия новинарски сайт БЛИЦ частна и обичайна кореспонденция на издателя Иво Прокопиев с подчинените си в изданията на „Икономедия”. Според Драгомир Стойнев проблемът бил не само в това, че „някой иска да свали правителството с вот на недоверие по имейла”. Шефът на МИЕ го обвързва и с най-големия си соцкошмар - „изкупуване” на българската енергетика от страна на „западни компании”.
Министърът бил „погнусен”: „Още от встъпването ми в длъжност имаше конкретна атака за разпродаване на българската енергетика. И понеже ние спряхме този процес, който бе започнал от предишното управление с разпродаването на миноритарните дялове в ЕРП-тата чрез фирми, близки до Прокопиев, започна целенасочен опит за разпродаване на "Мини Марица Изток". Когато ние спряхме този процес в началото на мандата, ясно и категорично заявихме, че българската енергетика не е за продан, тогава започнаха и атаките”.
Но „атаките” идват и от страна на еврокомисаря по енергийната политика Гюнтер Йотингер, който няма как да допусне в страна-членка да взимат лицензите на водещите енергийни концерни в ЕС, само защото в България се води предизборна кампания от партия, чието задкулисие участва в организацията на протестите за сваляне на кабинета „Борисов” под предтекст, че "имаме високи сметки за ток".
Крадецът вика: „Дръжте крадеца”.
По този начин Стойнев май просто отклонява вниманието – както се казва „Крадецът вика: дръжте крадеца”. Министърът и стоящите зад него очевидно готвят „препродажбата” на националната енергетика на други кръгове – за никой не е тайна, че „Газпром” иска да вкара България в още по-голяма зависимост чрез изграждане на „Южен поток” и мрежа от парогазови електроцентрали. Руският олигарх и спаринг-партньор на Владимир Путин Генадий Тимченко неслучайно искаше и лиценз за своя енергиен трейдър Gunvor.
Неслучайно и вестник The Financial Times се притесни за българската икономика, която се връща към непазарни подходи от времето на социализма. „Случаят с ЕРП-тата се следи като барометър за руското влияние, като местни бизнесмени с руска подкрепа лобират да изградят свои дяловe в бизнеса с пренос на енергия, ако чуждестранните инвеститори бъдат лишени от лицензите си”, пише авторитетното британско издание.
В тази връзка Мадурко заяви категорично, че Български енергиен холдинг (БЕХ) няма да бъде закриван, понеже секторът трябвало да остава държавен. "Още когато приех министерския пост, международни експерти ме съветваха да разформировам Българския енергиен холдинг", заяви той. Понеже „основната цел на това е била дружествата да фалират и да бъдат изкупени от частни чуждестранни предприемачи”. За него енергетиката била част от националната сигурност: „Докато аз съм енергиен министър, Българският енергиен холдинг ще съществува. Смятам, че енергетиката трябва да остане в ръцете на държавата". Ние пък, както и обикновените потребители на енергия, смятаме, че трябва тя първо да е работеща, а не държавна.
Комсомолска операция „Реиндустриализация”
В „стратегията” на Стойнев БЕХ е и в основата на лансираната от енергийния министър реиндустриализационна програма. Под шапката на холдинга беше създадена инвестиционна компания, която трябваше да купи „Ремотекс” и „Химко”, да ги оздрави и препродаде.
Държавата така и не се разбра с ръководството на радневския ремонтен завод и предложи на работниците места в „Мини Марица Изток”. Търгът за активите на отдавна фалиралия химически комбинат във Враца се провали поради нулев интерес и висока начална цена. Не се знае кога ще има втори, но министърът очевидно не се притеснява от това и продължава да говори за „реиндустриализация” на всички нива.
Но нашият Мадуро понякога действа и като крал Луи на принципа: „След мен и потоп!” – до изборите остана една седмица и сред синдикално-работническите кръгове сладката тема за реиндустриализация остава на дневен ред.
С това социалистическите амбиции на българския Мадуро не се ограничават. Сега Стойнев иска младите комсомолци да „реиндустриализират” икономиката ни. Наскоро министърът, който очевидно не иска да се справя с кризата в енергийния сектор, предложи още по-нелепа и популистка инициатива. Според Стойнев българските училища и ВУЗ-ове задължително трябвало да минават трудови стажове в предприятията, с което да се насърчат техническите специалности.
По думите му, „не може да нямаме конкретна реформа в образованието, която да отговаря на нуждите на българския бизнес”. „Имаме нужда от инженери, заварчици, но най-вече - от технически лица. За съжаление, като че ли в България главно се съсредоточаваме върху икономисти, юристи, политически мениджмънт, а бизнесът, който се разраства, има нужда от подкрепата на държавата", смята той и дори занимава с темата образователния министър Анелия Клисарова.
Никой няма да се учуди, че при подобни министри, студентите ще ходят „под строй” да работят в предприятията. Електоратът на БСП и синдикалната мощ обаче ще нараства за благото на партията-столетница и за благото на европейските социалисти от ПЕС.
Бананова република „ала Венецуела”
Очевидно икономическото образование в Сорбоната не е достатъчно министърът да разбере, че огромните петролни залежи, евтини горива и милиардните инвестиции и хуманитарни помощи от руския държавен монополист „Роснефт” не спасяват Венецуела.
При положение, че Стойнев разчита само на „Южен поток” за осигуряване на работните места, нищо чудно скоро да имаме комбинирана енергийна криза в газа и електричеството. А оттам и дефицит на тоалетна хартия, какъвто изпитва „банановата република” Венецуела на Мадуро.
Поговорката „вода газим, жадни ходим”, пасваща за богатата на нефт соцдържава, е приложима и за България. В един от центровете за производство на ток в региона хората не се справят със сметките, а контролът върху нарушенията на потребителските права се ограничава със заплахи за „европейския капитализъм”.
За шистовия газ да не говорим – под натиск от улицата ГЕРБ наложи мораториум, който се оказа изгоден на „Газпром” и марионетното му правителство на БСП-ДПС–Атака в София. Никой няма да се учуди обаче руският монополист да започне да добива газ от шисти – такова нареждане вече има от Путин и местните „социалисти” ще свалят забраната, когато „Газпром” стъпи по-твърдо у нас.
Един от ключовите министърски портфейли в страната се заема от човек, който в социалистическите си възгледи превъзхожда венецуелския президент – популист Николас Mадуро и неслучайно един от прякорите му е "Мадурко". Поради загрижеността за електроенергийния сектор, другият е "Електричката".
Стойнев се доказа като добър продукт на партийната школа – първо започна със заварките по „Южен поток", а после и го засили напук на ЕК, която иска да накара „Газпром” да спазва Третия енергиен либерализационен пакет. Да не говорим, че преговорите на ниво Брюксел – Москва са прекъснати заради санкциите на ЕС към Русия поради намесата й в Украйна.
„Наши” и „ваши”
Според описанието, изскочило в Уикипедия, Стойнев е "много продажен и леко глуповат човек, който съумява да е почти чаровен в нелепите си публични изяви". Министърът обаче най-вероятно само се прави на „ударен” – първо предлага де факто национализирането на електроразпределителните предприятия (ЕРП-тата), а и за миг не спира да работи в полза на проекта на руския монополист „Газпром”, ставайки един от най-гласовите лобисти на „Южен поток” в ЕС.
Въпреки че изграждането на VII блок в АЕЦ „Козлодуй” е наистина един от необходимите проекти, при положение, че действащите блокове трябва да бъдат спрени или удължени като срок на експлоатация, там Стойнев не е толкова хиперактивен. Eдно от обясненията му е, че “интензивните преговори” с Westinghouse по проекта за изграждане на нова мощност продължават, но “преди да бъде напълно структуриран финансовия му модел, никакви поръчки няма да се правят”. Toeст, с “Южен поток” твърдата позиция на „Газпром” по всяка точка не е проблем за работата по изграждането му, и дори несъгласието на Еврокомисията не пречи. Но американците очевидно трябва да бъдат прецакани, понеже подкрепата от Вашингтон за това правителство е несъизмерима с тази на Кремъл.
Доказателство за това са и кореспонденцията между МИЕ и руската страна, с която разполагаме. Първите данни са изнесени от Реформаторския блок, сдобил се с документите едва след съдебно решение и то, в непълен обем – от тях личи, че поправките в Закона за енергетиката (ЕК) се правят под диктовка на проектната компания South Stream Transport b.v., мажоритарна собственост на „Газпром”.
Токов удар
Вчера министърът коментира изтеклата в жълтия новинарски сайт БЛИЦ частна и обичайна кореспонденция на издателя Иво Прокопиев с подчинените си в изданията на „Икономедия”. Според Драгомир Стойнев проблемът бил не само в това, че „някой иска да свали правителството с вот на недоверие по имейла”. Шефът на МИЕ го обвързва и с най-големия си соцкошмар - „изкупуване” на българската енергетика от страна на „западни компании”.
Министърът бил „погнусен”: „Още от встъпването ми в длъжност имаше конкретна атака за разпродаване на българската енергетика. И понеже ние спряхме този процес, който бе започнал от предишното управление с разпродаването на миноритарните дялове в ЕРП-тата чрез фирми, близки до Прокопиев, започна целенасочен опит за разпродаване на "Мини Марица Изток". Когато ние спряхме този процес в началото на мандата, ясно и категорично заявихме, че българската енергетика не е за продан, тогава започнаха и атаките”.
Но „атаките” идват и от страна на еврокомисаря по енергийната политика Гюнтер Йотингер, който няма как да допусне в страна-членка да взимат лицензите на водещите енергийни концерни в ЕС, само защото в България се води предизборна кампания от партия, чието задкулисие участва в организацията на протестите за сваляне на кабинета „Борисов” под предтекст, че "имаме високи сметки за ток".
Крадецът вика: „Дръжте крадеца”.
По този начин Стойнев май просто отклонява вниманието – както се казва „Крадецът вика: дръжте крадеца”. Министърът и стоящите зад него очевидно готвят „препродажбата” на националната енергетика на други кръгове – за никой не е тайна, че „Газпром” иска да вкара България в още по-голяма зависимост чрез изграждане на „Южен поток” и мрежа от парогазови електроцентрали. Руският олигарх и спаринг-партньор на Владимир Путин Генадий Тимченко неслучайно искаше и лиценз за своя енергиен трейдър Gunvor.
Неслучайно и вестник The Financial Times се притесни за българската икономика, която се връща към непазарни подходи от времето на социализма. „Случаят с ЕРП-тата се следи като барометър за руското влияние, като местни бизнесмени с руска подкрепа лобират да изградят свои дяловe в бизнеса с пренос на енергия, ако чуждестранните инвеститори бъдат лишени от лицензите си”, пише авторитетното британско издание.
В тази връзка Мадурко заяви категорично, че Български енергиен холдинг (БЕХ) няма да бъде закриван, понеже секторът трябвало да остава държавен. "Още когато приех министерския пост, международни експерти ме съветваха да разформировам Българския енергиен холдинг", заяви той. Понеже „основната цел на това е била дружествата да фалират и да бъдат изкупени от частни чуждестранни предприемачи”. За него енергетиката била част от националната сигурност: „Докато аз съм енергиен министър, Българският енергиен холдинг ще съществува. Смятам, че енергетиката трябва да остане в ръцете на държавата". Ние пък, както и обикновените потребители на енергия, смятаме, че трябва тя първо да е работеща, а не държавна.
Комсомолска операция „Реиндустриализация”
В „стратегията” на Стойнев БЕХ е и в основата на лансираната от енергийния министър реиндустриализационна програма. Под шапката на холдинга беше създадена инвестиционна компания, която трябваше да купи „Ремотекс” и „Химко”, да ги оздрави и препродаде.
Държавата така и не се разбра с ръководството на радневския ремонтен завод и предложи на работниците места в „Мини Марица Изток”. Търгът за активите на отдавна фалиралия химически комбинат във Враца се провали поради нулев интерес и висока начална цена. Не се знае кога ще има втори, но министърът очевидно не се притеснява от това и продължава да говори за „реиндустриализация” на всички нива.
Но нашият Мадуро понякога действа и като крал Луи на принципа: „След мен и потоп!” – до изборите остана една седмица и сред синдикално-работническите кръгове сладката тема за реиндустриализация остава на дневен ред.
С това социалистическите амбиции на българския Мадуро не се ограничават. Сега Стойнев иска младите комсомолци да „реиндустриализират” икономиката ни. Наскоро министърът, който очевидно не иска да се справя с кризата в енергийния сектор, предложи още по-нелепа и популистка инициатива. Според Стойнев българските училища и ВУЗ-ове задължително трябвало да минават трудови стажове в предприятията, с което да се насърчат техническите специалности.
По думите му, „не може да нямаме конкретна реформа в образованието, която да отговаря на нуждите на българския бизнес”. „Имаме нужда от инженери, заварчици, но най-вече - от технически лица. За съжаление, като че ли в България главно се съсредоточаваме върху икономисти, юристи, политически мениджмънт, а бизнесът, който се разраства, има нужда от подкрепата на държавата", смята той и дори занимава с темата образователния министър Анелия Клисарова.
Никой няма да се учуди, че при подобни министри, студентите ще ходят „под строй” да работят в предприятията. Електоратът на БСП и синдикалната мощ обаче ще нараства за благото на партията-столетница и за благото на европейските социалисти от ПЕС.
Бананова република „ала Венецуела”
Очевидно икономическото образование в Сорбоната не е достатъчно министърът да разбере, че огромните петролни залежи, евтини горива и милиардните инвестиции и хуманитарни помощи от руския държавен монополист „Роснефт” не спасяват Венецуела.
При положение, че Стойнев разчита само на „Южен поток” за осигуряване на работните места, нищо чудно скоро да имаме комбинирана енергийна криза в газа и електричеството. А оттам и дефицит на тоалетна хартия, какъвто изпитва „банановата република” Венецуела на Мадуро.
Поговорката „вода газим, жадни ходим”, пасваща за богатата на нефт соцдържава, е приложима и за България. В един от центровете за производство на ток в региона хората не се справят със сметките, а контролът върху нарушенията на потребителските права се ограничава със заплахи за „европейския капитализъм”.
За шистовия газ да не говорим – под натиск от улицата ГЕРБ наложи мораториум, който се оказа изгоден на „Газпром” и марионетното му правителство на БСП-ДПС–Атака в София. Никой няма да се учуди обаче руският монополист да започне да добива газ от шисти – такова нареждане вече има от Путин и местните „социалисти” ще свалят забраната, когато „Газпром” стъпи по-твърдо у нас.
