Американска мъгла в енергийната политиката

Министър Стойнев е прав в едно: нов реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" наистина ще струва около 2 млрд. евро по-малко отколкото един такъв реактор на площадката на "Белене". Колко точно - не е проблем да се сметне.

Това е така не защото реакторът ще е модел и производство на Westinghouse, а защото на тази площадка има вече изградена инфраструктура и защото площадката сама по себе си е по-сигурна. Този факт бе известен още преди да започнат преговорите с Росатом.

Друго нещо, което се знае вече със сигурност, е, че нова мощност от рода на 7-ми реактор в "Козлодуй" не е необходима за покриване на търсенето на електроенергия в България и региона. Причините за това стечение на обстоятелствата също са известни, благодарение на дебата по повод АЕЦ "Белене".  Не е тук мястото да се връщам към тази стара тема.

Въпросът на дневен ред е какъв е смисълът на демарша с Westinghouse?

1. Очевидно е, че както с Росатом, така и с Westinghouse началото на преговорите (както то е представено от министъра) не съответства на изискванията за предварителна оценка на потребностите на електропотреблението в страната (според закона за енергетиката) и за три предварителни оценки ("безопасност", "социално-икономическо значение" и "управление на отпадъците").

Според съобщението на министерски съвет от 17 ноември за тогава предстоящата визита в САЩ и срещите с министерството на енергетиката и компаниите Westinghouse, General Electric и AES целта е: "сътрудничество в областта на енергетиката, темите за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки" (за департамента по енергетика) и "обсъждане на възможностите за по-нататъшно сътрудничество и привличане на инвестиции у нас" (за компаниите).

Иначе казано, мандатът е само за разговори.

Подозренията за завой в енергийната политика са, меко казано, преувеличени.

2. Страната е в съдебен спор с Росатом. Обявяването на "планове" за строителство на нова 1000-мегаватова мощност в Козлодуй и неизвестно колко нови мощности в Марица-Изток 2 има пряко отношение към този спор. То е израз на обстоятелството, че според оценката на българските власти, тези мощности са необходими. Проблемът тук не е в това, че оценката не съответства на действителността и на факта, че тези мощности не са необходими поне до 2030 г.  Проблемът тук е в това, че тази оценка е пряко потвърждение на необходимостта от проекта на Росатом в "Белене".

Няма начин съдът да не отчете обстоятелството, че според мнението на сегашното правителство решението на предишното е един вид конюнктурно (независимо, че е подкрепено от няколко авторитетни независими експертизи и прогнози).

3. Както бе логично да се очаква, отчетът за командировката с преекспониране на разговорите като смяна на политиката предизвика не само множество коментари и ответни депеши (или поне закана за такива) до комисаря по енергетиката и от водещи европейски производители на ядрени реактори в медиите. Тези послания също не поставят под съмнение необходимостта от 7-ми реактор в "Козлодуй", а само адекватността на начина, по който БЕХ уж е започнал преговори с Westinghouse и General Electric.

Ако идеята на мероприятието е да предизвика отзвук, очевидно е, че провокацията успя.

Сега вече има достатъчно извинения или да се започне нов проект като "Белене", само че в Козлодуй, или този проект отново да се връчи на Росатом, но вече с извинения, че е било "направено всичко възможно".

Подобно бе и поведението по повод "Белене": първо уж бяха обявени преговори с различни доставчици, след това канадският доставчик бе дисквалифициран.

4. В суматохата почти не се появиха коментари по повод идеята General Electric да строи разширение на държавната ТЕЦ в Марица-Изток.

Не е ясно защо тази централа да не се приватизира, по каква финансова и договорна схема ще се осъществява разширението и дали изобщо то е необходимо.

Предишният министър на енергетиката от БСП вече е погребал един такъв проект (без държавни гаранции и договори за изкупуване) за 700-мегаватова ТЕЦ на лигнитни въглища през 2006-2007 година.  Тогава замисълът очевидно е бил "да се отвори място" за "Белене".

Елементарното запознаване с региона на Марица-Изток показва, че необходимата инфраструктура за разширяване на ТЕЦ е налице в Марица-Изток 3, а не в държавната ТЕЦ.  Иначе казано, нейното разширение би било по-скъпо.

Освен това, ако трябва да има нови инвестиции, не е ясно защо не предприемат проекти по рехабилитирането на ТЕЦ „Варна” (1260 MW), ТЕЦ „Бобов дол” (630 MW) и ТЕЦ „Русе” (220 MW). Те са частни, но правителството може да изисква осъвременяването им дори да го подпомогне. Това ще засили конкуренцията в отрасъла и ще превърне тези централи в пълноценни подвърхови мощности.

Изглежда, че включването на General Electric в димната завеса е просто или заблуда на профсъюзите, че "правителството мисли" за ТЕЦ Марица-Изток 2 или търси играчка на сегашното ръководство на енергийния отрасъл, или и двете.

5. На страницата на департамента по енергетика на САЩ няма информация дали в българската делегация са били обсъждани "темите за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки".  Вероятно са били обсъждани, но за департамента това не е новина.

Самата инициатива за такова обсъждане идва в много интересен момент. Миналото правителство и неговото мнозинство, под одобрителните възгласи на социалисти и зелени, въведоха мораториум дори върху проучванията за шистов газ в България. Всички съвместно внимаваха по какъвто и да е начин да не се засегнат интересите на Газпром в България.  Сегашното правителство завърши процеса като даде и зелена светлина, и бърза писта на "Южен поток".

За този проект засега е ясно само, че изграждането на газопровода ще струва между два и три пъти по-скъпо от пазарните цени. Липсата на документация и заявлението, че за срещите с Газпром не са водени записи, може да означава само, че нещо важно трябва да бъде скрито.  Интересно е например, къде ще отиде разликата между пазарната и проектната цена.

В този контекст темата за диверсификацията е очевидно безсмислена за департамента по енергетика на САЩ. Съобщението е за българската публика.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика (ИПИ), www,ime.bg