БСК прогнизра ръст на БВП от 0,8 до 1,2%

Намалението с около 1% на прогнозата за растежа предполага и по-малко приходи за разпределение, които се компенсират чрез увеличаване на тавана за общия държавен дълг от 22.1% от БВП (18.3% от БВП за 2013 г.)

100 ~ 3 мин. четене

Заложеният растеж на БВП от 1,8% може да бъде възприет като оптимистичен при очакван растеж за 2013 г. от 0,6% и непреодоляни трайни негативни тенденции, се казва в станивище на Българската стопанска камара (БСК) за проекта на Бюджет 2014 г. За полугодието реалният ръст на БВП е едва около 0.3%, налице е спад в индустриалното производство от март до август 2013 г. на годишна база от над 3.8% и на строителството от над  от над 5.8%.

Липсват устойчиви признаци за излизане от кризата в основните ни търговски партньори от ЕС, в т.ч. Германия, Италия, Гърция. Политическият климат и състояние на институциите също представляват сериозен източник за риск пред по-висок растеж на инвестициите и БВП. Едни по-реалистични очаквания за ръста на БВП варират в диапазона +0.8 – 1.2%, допълват от БСК.

Намалението с около 1% на прогнозата за растежа предполага и по-малко приходи за разпределение, които се компенсират чрез увеличаване на тавана за общия държавен дълг от 22.1% от БВП (18.3% от БВП за 2013 г.). За подобна опасност от оптимистични очаквания и необходимост на тази основа на корекции в бюджета, БСК предупреди и при разглеждането на първоначалната макрорамката на бюджета - 2013 г..

Предвиденият ръст от 9.9% на ПЧИ се оценява като реалистичен, но недостатъчен за осезаемо икономическо възстановяване, като се отчита продължаващото намаление от 2008 г. и негативните тенденции през т.г. В съответсвие с представеното по-рано становище, подкрепяме съхраняването на ниско равнище на прякото данъчно облагане, прилагането на общовалидни изисквания, решения на Съда на ЕС за подобряване на бизнес средата спрямо водещите страни-членки на ЕС.

Приетият механизъм на функциониране на единното платежно нареждане (т.нар. „единна сметка“) следва да се усъвършенства за възстановяване правото на данъчно задълженото лице да определя по безспорен начин конкретните задължения, които покрива с внесените суми;

Прогнозната инфлация от 1.8% е изведена при допускане за по-висок растеж. Към момента е налице сериозна дефлация за периода януари-септември 2013 г. от 2.1%, а на годишна база през септември 2013 г. тя достига 1.6%. При намаляване на прогнозния растеж може да се очаква значително по-ниска инфлация и по-ниски данъчни и неданъчни приходи;

Планираното задържане на дефицита до 1.8% в рамките на допустимите 2% не е съпроводено с радикални мерки за преструктуриране на функциите и разходите в административната сфера.

От БСК също категорично не приемат увеличението на МРЗ от 310 лв. на 340 лв. за 2014 г., предвидените последващи увеличения до 420 лв. през 2016 г. и ръста на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, несъпроводени от оценка на въздействието. Това решение е в противоречие и със заявените намерения за разкриване на нови работни места и намаляване на равнището на безработица. Значителните регионални и отраслови различия, различията в размера на предприятията, в заплащането на труда, в перспективите за възстановяване, закриването на предприятия и спад на производството увеличават риска за намаляване на заетостта. Независимо от предвижданията за намаляваща безработица от 12.9% през т.г. на 12.6% през 2014 г., е заложен значителен спад на средногодишния брой на осигурените лица – 16 хил. души.

Нарастването на общия държавен дълг от 18.3% от БВП през т.г. на 22.1% през 2014 г. изцяло се насочва към финансиране на социални разходи и потребление за сметка на инвестициите и експорта. Опасение буди и предвиденото значително номинално нарастване на средния осигурителен доход, респективно – на работните заплати, които значително изпреварват ръста на БВП, производителността и очаквания ръст на цените. Това, от своя страна, предполага намаляваща вътрешна конкурентоспособност на националното производство.

Подкрепи Economic.bg