„Белене” е пример как не трябва да се правят сделки

"Основният проблем при случая „Белене” е липсата на добро управление. Трудно човек се ориентира при такива огромни сделки на чия страна лежи правото - липсата на конкретна яснота кой, кога, какви ангажименти е предприемал". Това коментира пред БНР икономистът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.

Според експертът от размразяването на проекта, при обявяването на обществената поръчка през 2006 г., е било  ясно, че само един, максимум двама могат да участват в тази поръчка. "Начинът на вземането на решение беше опорочено. Грешка е и решение да се харчат средства от българския бюджет без да е подписан договор с частния инвеститор. Всички тези множество стъпки говорят за това, че такива сделки не бива да се сключват по този начин", обясни Стефанов.

Според икономиста разговорът за доброто управление на българската енергетика няма да приключи с тази сделка. "Хубаво да има дебат, българският избирател, потребителят, данъкоплатецът да научава повече за това как се изразходват средствата му, посочи той.

По думите на Стефанов  не е необходимо да се правят извънредни комисии за "Белене". "Говореше се и за доклад на Държавната вътрешна финансова инспекция, изпратен до прокуратурата и там е интересно да се види какво е открито. Това трябва да излезе на светло, но парламентарна комисия не е най-добрият вариант нещата да излязат на светло", допълни Стефанов.