Младите и парите: Къде в Европа живеят най-заможните под 35 години?

Типичното нетно състояние на хората между 16 и 34 години в еврозоната варира значително, като средната му стойност за региона възлиза на 24 600 евро. Експертите посочват, че основните причини за големите разлики между отделните държави са семейната подкрепа и възможността за придобиване на собствено жилище.

Младите европейци днес са изправени пред сурова финансова реалност. Високите наеми, скъпите имоти и растящите разходи за живот сериозно затрудняват хората под 35 години, които се опитват да спестяват, да инвестират или да купят първия си дом.

В някои страни по-високите заплати, достъпният жилищен пазар и финансовата помощ от родителите помагат на младите домакинства да натрупат капитал по-бързо. В други обаче – ограничените възможности за реализация и високите цени на имотите оставят мнозина със скромни спестявания.

Къде тогава живеят най-заможните млади хора в Европа и с какви средства разполагат младежите на възраст между 16 и 34 години?

Голямата ножица: От 5 700 до 257 500 евро

Средностатистическото нетно състояние на хората между 16 и 34 години в еврозоната е 24 600 евро, показва проучването на Европейската централна банка за финансите и потреблението на домакинствата (HFCS), публикувано в средата на 2026 г. Тази сума представлява едва 18% от общото медианно нетно богатство на всички домакинства, което възлиза на 140 100 евро.

Данните за 22-те европейски държави разкриват огромни контрасти: стойностите варират от едва 5 700 евро във Финландия до внушителните 257 500 евро в Малта.

„При младите хора разликите в имущественото състояние са особено показателни, тъй като на възраст между 16 и 34 години човек обикновено все още не е имал достатъчно време, за да натрупа сериозни активи единствено от трудови доходи“, коментира пред Euronews Business проф. Фабиан Пфефер от Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“ (LMU), основател и директор на Международния център „Стоун“ за изследване на неравенството.

Затова, когато виждаме сериозно състояние у млади домакинства, трябва да бъдем предпазливи и да не го приписваме единствено на личната им спестовна дисциплина.“

Ако изключим Малта, която е ясно изразено изключение, нетното богатство на младите хора надхвърля 100 000 евро само в Люксембург (135 000 евро). Белгия се нарежда на трето място, доближавайки се до тази граница с 97 200 евро.

Парадоксът: Голямо богатство при ниски доходи

Хърватия изненадващо заема следващата позиция с 82 000 евро медианно нетно богатство сред младежите – висок показател на фона на ниските нива на заплащане в страната. По данни на Евростат, средният годишен нетен доход на сам човек без деца в Хърватия за 2025 г. е бил 17 256 евро (стойност, валидна за цялото население, а не само за младите).

Средното нетно състояние сред 16-34 годишните е сравнително високо и в Словакия (74 600 евро), Естония (62 200 евро), Чехия (59 900 евро) и Литва (59 600 евро), въпреки че годишните нетни доходи в тези страни остават значително под средните за ЕС.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС младите хора в Италия разполагат с най-високо средно нетно богатство – 53 500 евро. Това е значително повече спрямо Франция (27 700 евро) и Испания (23 700 евро). На дъното в тази група е Германия, където хората под 35 години притежават едва 17 600 евро. Това означава, че младите италианци са три пъти по-богати от своите германски връстници.

В дъното на общата класация се намират Гърция (9 900 евро) и Финландия (5 700 евро). Австрия (13 400 евро) и Латвия (16 900 евро) също остават под нивата на Германия, която заема пето място отзад напред.

За сравнение, медианното богатство на младежите в Ирландия е 23 900 евро, в Португалия – 36 200 евро, в Унгария – 36 300 евро, а в Нидерландия – 40 900 евро.

Семейството и институциите като ключов фактор

Проф. Пфефер подчертава, че финансовото състояние на младите хора в началото на техния зрял живот показва по-малко това, което са спечелили сами, и много повече структурата на средата, в която живеят. Това включва фактори като достъп до кредитиране, условия на имотния пазар, семейна подкрепа, дарения, наследства и дългове.

На тази възраст голямото лично богатство рядко е история за индивидуални постижения. То е по-скоро семейна и институционална история“, обяснява той.

Експертът отбелязва, че купуването на първо жилище обикновено е моментът, в който младите хора преминават от спестявания към реално натрупване на капитал. Стъпването на имотния пазар обаче изисква много повече от финансова дисциплина и добре разчетен бюджет.

Необходими са достъп до кредит, стабилен доход, разумни цени на имотите и много често – родители, които могат да помогнат с първоначалната вноска или директно да прехвърлят имот. Точно тук семейното богатство се превръща в тих, но изключително мощен механизъм за социално разделение“, допълва Пфефер.

Проф. Пфефер е категоричен, че в ранна възраст сериозният капитал почти винаги е свързан с ресурсите на родителите. Разбира се, младите хора спестяват от доходите си, но възможностите за натрупване на състояние до 30-годишна възраст само чрез заплата са силно ограничени – особено на скъпите имотни пазари.

Финансовата подкрепа от семейството позволява на някои млади хора да стартират зрелия си живот с няколко крачки пред останалите – било то с осигурено самоучастие за ипотека, наследствен апартамент или просто със сигурността, че могат да разчитат на гръб при нужда.

Това означава, че имущественото неравенство не се възпроизвежда чак в късна възраст, когато се получават наследствата. То се проявява много по-рано – още когато младите хора напускат бащиния дом, учат, започват работа, създават семейства или се опитват да купят първия си дом“, заключва ученият.