Безработицата сред младите в България и Европа

На фона на лошите перспективи пред повечето европейски държави, проблемът с безработицата не просто остава, но и се задълбочава. Затрудненията, които изпитва дадена икономика, оказват сериозен натиск върху младите и възможностите за реализация пред тях. Безработицата сред младежите в ЕС достига 22.7% през третото тримесечие на 2012 г. - два пъти по-висока от тази сред възрастните. Повод за тази статия е публикуваният на 5 декември от Европейската комисия (ЕК) доклад, който проследява именно проблемите, които срещат лицата на възраст 15-24 години при намиране на работа, както и предприетите мерки на ниво Европейски съюз (ЕС).

Трудният преход от образование към работа, както и високите нива на неактивност сред тези, напуснали по-рано училище, остават сред основните проблеми, които срещат младежите в ЕС. Липсват и достатъчно квалифицирани кадри в редица сфери. С цел да се справи с тези проблеми ЕК финансира различни програми за увеличение на броя и качеството на стажовете, както и за гарантиране на работно място или обучение за младeжите, наскоро напуснали образователната система. Сред използваните мерки са и реформи на институциите, подпомагащи младите да се включат на пазара на труда. Въпреки всички предприети действия продължават да са налични над 2 милиона вакантни работни места успоредно с високите нива на безработица.

Вероятността младите да намерят работа като цяло е ниска. По-малко от 1/3 успяват да се включат сред заетите. Дори и да успеят, възможността да се задържат на работното място също не е висока. В доклада се посочва, че 42% от младите служители са сключили срочен договор (четири пъти повече от възрастните), а 32% са сключили почасов договор (почти два пъти повече от възрастните). Нещо повече - делът на младите, които нито работят, нито се обучават, нараства. Една от основните причини за тези проблеми е степента на образование. Повече от половината младежи, прекратили по-рано своето образование, са безработни, а 70% от тях са искали да започнат работа.

В доклада се поставя акцент върху големите разлики в отделните страни от ЕС. Например в държави като Холандия, Германия и Австрия безработицата сред младежите е ниска, а заетостта е висока спрямо средните нива за ЕС. Коренно различна е ситуацията в държави като Гърция и Италия, където проблемът със заетостта сред младежите е ясно изразен и се задълбочава. След проверка на данните се оказа, че ярък представител на тази втора група е и България.

Коефициентът на заетост сред младите в страната остава на изключително ниски нива (20%), далеч от средните за ЕС (близо 34%). Всъщност едва 4 страни могат да се "похвалят" с по-ниска заетост. Ако погледнем коефициентът на безработица, ще видим, че и там България се намира над средните нива в ЕС, макар и да сме по-далеч от първенците по този показател.

Част от проблема се корени в степента на образование. Коефициентът на заетост сред младежите с основно образование е почти два и половина пъти по-нисък от средния за Европа. Данните показват, че тези младежи изпитват сериозни затруднения да се реализират на пазара на труда спрямо своите връстници с по-високата степен на образование. Макар тази разлика да изглежда интуитивна, тя е по-голяма единствено в две страни - Чехия и Словакия.

Очевидната липса на стимули и възможности за реализация пред завършилите или напуснали образование ни превръща в една от страните с най-висок дял на младежите, които нито работят, нито преминават през някакъв вид обучение. Неактивността сред младите се превръща в основен проблем в България, като остава далеч над средните нива в Европа. Нещо повече,оказва се, че голяма част от активното население в тази възрастова група, което е на разположение за работа, не търси такава (23%). Единствено Италия е с по-висок дял, а средното ниво за Европа е едва 7.8%.

Изброените до момента проблеми в страната се отразяват негативно на т. нар. дългосрочна безработица. България е една от страните с най-лоши стойности и по този показател. Изследвания показват, че колкото по-дълго човек остава безработен, толкова по-трудно става впоследствие да си намери работа. Когато една икономика започне своето възстановяване, редица младежи ще са вече извън работната сила без перспективи за завръщане.

Докладът на ЕК ясно показва, че проблемът със заетостта сред младите е наличен в повечето държави в Европа. Въпреки това България е сред страните, в които младежите изпитват най-сериозни затруднения при реализацията си на пазара на труда. Изключително важно е да не разчитаме единствено на програмите на ниво ЕС, за да се справим с проблема. Очевидно следваната до момента политика, която почти изцяло се изчерпва с т.нар. "активни мерки" на пазара на труда, не дава плодове и трябва да се помисли за нови подходи. Като за началото може да се прекратят редица необмислени политики, които се следват от години и които вредят най-вече на младите. Типични примери за такива политики са постоянното вдигане на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, които засягат непропорционално (т.е. в много по-голяма степен) именно младите с по-ниско образование, без опит и с малък опит.