България с най-висок спад на заетост в кризата
Липсват алтернативни източници на доходи извън работната заплата
~ 2 мин.
България регистрира най-висок спад на заетостта по време на криза. Това заяви Искра Белева от Института за икономически изследвания при БАН по време на публична лекция за европейските трудови пазари и в каква степен кризата ги отдалечава от Стратегията „Европа 2020”. Според нея в страната ни е засегната както средно-квалифицираната, така и добре заплатената работна сила.
Като равнище на безработица страната ни се нарежда в средна група от над 10 процента. За разлика от останалите европейски държави у нас са засегнати както ниско и средноквалифицираната работна сила, така и хората с добри заплати.
Според нея липсват и алтернативни източници на доходи, извън работната заплата, както и гъвкави модели на заетостта в отговор на кризата.
Като пример за това Белева посочи прехода към намалено работно време, което в Германия, Франция, Австрия и Естония нараства, а в Полша достига дори до 27 пункта. В България с договори на непълен работен ден са само 4,1 процента от заетите през 2011 г.
По думите й бившите източноевропейски държави, които след промените запазиха индустриалния си облик, поддържат и стабилни равнища на пазара на труда. България не е сред тях, защото преструктурирането на икономиката е довела до акулумиране на заетост основно в сферата на селското стопанство, търговията и туризма, посочи Белева.
Според заложените изисквания в документа, до 2020 г. страните-членки трябва да осигурят 75 процента заетост на населението на възраст от 20 до 64 години. Също така трябва да се инвестират 3 процента от БВП на ЕС в човешките ресурси и да намялат с 20 млн. хората в риск от бедност или социално изключване.
Белева е на мнение, че страната ни няма да може да изпълни този процент на заетост. Според нея причините са в радикално променения облик на българската икономика, която не генерира инвестиции и разкриване на нови работни места. Също така и в липсата на алтернативни източници на доходи извън работната заплата, както и на гъвкави модели за осигуряване на заетост.
