България сред страните без прекомерни макроикономически дисбаланси

Европейската комисия (ЕК) постави България сред 11-те държави-членки на Европейския съюз (ЕС) с макроикономически дисбаланси, които не са считани за прекомерни. В групата са още Белгия, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Финландия, Швеция и Великобритания. Това показват резултатите от задълбочените прегледи, извършени върху 13 държави-членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември като показващи признаци на макроикономически дисбаланси, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

Групата, в която е и България, трябва да вземе предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция. За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси. 

„Нашето променено икономическо управление ни дава възможност да предотвратяваме макроикономическите дисбаланси и да създадем основа за устойчив растеж“, заяви Оли Рен, зам.-председател на ЕК, отговарящ за икономическите и паричните въпроси и еврото. „Решителните политически действия на държавите членки и на равнище ЕС спомагат за възстановяване на баланса в европейската икономика. Остават обаче значителни предизвикателства: ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката“, отбеляза още Рен.

Докладът отбелязва, че в две държави членки – Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена навреме за приключването на тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки. 

В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране. Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.

Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата. 

Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места.