Българският износ расте трайно след кризата

Икономическата ситуация в Европа леко се подобри през второто тримесечие на годината, но напредъкът е твърде неустойчив за момента. Спрямо първото тримесечие, еврозоната отчита ръст на БВП от 0.3%, а общо 28-те икономики на ЕС - от 0.4%. На годишна база обаче (спрямо същото тримесечие на 2012 г.) еврозоната все още отчита спад от -0.5%, а ЕС общо има нулев растеж, започва анализът на "Индъстри Уоч".

Негативните очаквания се поддържат и от продължаващия спад на инвестиционната активност (3.5% спрямо предходната година). В същото време, икономиките все още са зависими от правителствените разходи, които продължават да растат с 0.8% в реално изражение за година. Всяка политика на допълнителни икономии ще се отрази в ново свиване на текущото търсене.

Като цяло, след кризата износът на български стоки трайно нараства дори при минималния ръст общо за икономиката и значителния спад в заетостта. Трябва да се отчете обаче, че през второто тримесечие ръстът на износа се забавя - 3.3% спрямо същия период на 2012 г., спрямо 13% за първото тримесечие. Стагнацията в европейската икономика - основен търговски партньор - води до почти нулев ръст на износа за ЕС.

Отчетения спад в потребителските цени до август (с 0.6% спрямо юли и с 0.7% спрямо август на предходната година) се дължи почти изключително на решенията на правителството да свали цената на електроенергията за бита (на два пъти тази година от зимата насам) и на новите регулации в търговията с фармацевтични , свалили цените на лекарствата. Твърде рано е да се правят обобщения за "дефлационни процеси"  - същевременно българската индустрия продължава да се изправя пред няколко основни предизвикателства.

Повишаване на трудовите разходи вероятно ще продължи. От една страна, от началото на 2013 г. има известно съживяване на пазара на труда и увеличаване на търсенето на работна сила. От друга страна, може да се очаква (макар и ограничена) мобилност към страните от ЕС, които от 1 януари 2014 г. отварят окончателно трудовите си пазари за българи и румънци. В резултат както на повишаването на осигурителните прагове, така и на недостатъчното предлагане на работна ръка с необходимата квалификация, разходите за труд в преработващата промишленост се увеличават и през 2013 г. в България - с 5% годишно през първото тримесечие. Разходите за труд в преработващата индустрия в България нарастват с по-бързи темпове от средното за ЕС във всяка една от последните 4 години, с изключение на първото тримесечие на 2011 г. Квалифицираните промишлени работници  получават средно 65% повече през 2010 спрямо 2006 г . Непрекъснатото увеличение на трудовите разходи е една от причините, която може да принуди производителите да вдигнат цените в следващите месеци.

В глобално отношение може да се очаква общо повишение на енергийните цени при по-сериозно възстановяване на икономиките в САЩ, както и при разширяване на търсенето в новоразвиващите се пазари в Азия и Латинска Америка. От друга страна, във вътрешен план ще продължи дългият процес на "сближаване" на енергийни и транспортни цени, подтискани с различни регулации през годините. От 2010 г. насам цените на транспортните услуги са се увеличили с 5-6% според данните на НСИ. При евентуално поскъпване на горивата, транспортът също ще поскъпне, което неминуемо ще се отрази и върху себестойността на индустриалната продукция.

През последните 3 години цените на ключови суровините и материали следват тенденция на повишение. Спрямо 2005 г. суровините са поскъпнали общо с 86% според данните на МВФ, храните с 74%, металите с 81%, а цената на петрола се е удвоила. Основни фактори, които допринасят за продължаващата инфлация на суровините са, повишеното търсене от Китай и другите развиващи се страни, както и ниските лихви в глобален план.

Българската индустрия продължава да е под натиск да въвежда и прилага все по-засилени изисквания на ЕС по отношение на безопасност, условия на работното място, сигурност на продуктите, управление на производствените процеси, замърсяване на околната среда. Съобразяването е свързано както с инвестиционни разходи, така и с увеличение на текущите разходи за производство.

Отварянето на българската икономика и членството в ЕС ускориха процеса на догонване не само на европейските доходи, но и на средноевропейските цени. Скоростта на догонване на цените на потребителските стоки обаче зависи от техния тип. През 2003 г. стоките за краткотрайна употреба са били 55% от средноевропейското равнище, а в края на 2012 г. те достигат 68%. През 2003 г. цените на храните в България са били 53% от средното европейско равнище, а през 2012 г. са вече 67%. През 2012 г. млечните продукти и яйцата са 92% от средното европейско ниво в сравнение с 76% през 2003 г. При тютюневите изделия догонването е скокообразно, до голяма степен движено от повишението на акцизните ставки. От 2010 г. насам обаче цените на цигарите застиват на едно място спрямо средноевропейското ниво. От гледна точка на приближаването на цените, което се наблюдава в повечето други отрасли, подобно задържане на цените на тютюневите изделия е неустойчиво във времето. най-голямо увеличение на цените предстои в отрасли, чиито стоки в момента са сравнително евтини спрямо средното ниво в ЕС. Ето защо може да се очаква, че цените на тютюневите изделия и храните като цяло ще нарастват изпреварващо.

Имайки предвид описаните фактори, в следващите 1 до 3 години може да се очакват няколко тенденции в ключовите индустрии. В секторите, които продават стандартизирани международно търгуеми продукти, ще продължи процес на засилено инвестиране в цялостно обновяване - разбира се, при успешно намиране на капитали. Тук попадат добивната индустрия и преработвателите на базови суровини (метали, енергийни продукти) Възможният подход за запазване на конкурентоспособността е през повишаване на ефективността, т.е. въвеждане на нови процеси и технологии. Продажните цени ще продължат да се диктуват от глобалните пазари.

В секторите, в които има ненатоварен капацитет - основно заради икономическата криза, но и заради процеси, предизвикани от активната глобализация на търговията - предизвикателството ще е търсенето на нови експортни пазари. В тази група попадат производители на облекла, мебели, строителни материали, битови стоки за дълготрайна употреба. Паралелно с известно увеличаване на износа може да се очаква и слаб ръст в продажните цени за вътрешния пазар.

В секторите, произвеждащи потребителски стоки основно за вътрешен пазар, вероятното развитие ще е нарастване на крайните цени и продължаване на постепенния процес на „догонване" до европейските ценови равнища. Най-видим ще е този ефект в производството на част от хранителните продукти и цигари. В типичната „лека индустрия" значителните инвестиции през последното десетилетие вече са създали ефективни производствени процеси, докато в същото време, натискът от увеличаване на производствени разходи е най-силен. В тези предприятия през последните години има най-голямо увеличение на регулаторно наложените изисквания към работните процеси и крайните продукти. В същото време, вътрешните цени за крайния потребител все още са по-ниски от тези на редица други, включително съседни, пазари.

Цените на производител вече отчитат тези тенденции. Спрямо 2010 г. цените в преработващата промишленост са скочили с 14% до юли тази година, като по-осезаемо поскъпват недълготрайните потребителски стоки - с 15%, докато цените на продуктите за дълготрайна употреба са се повишили едва с 2%. Инфлационният натиск е най-силен при бързооборотните стоки, като цените на храните са се увеличили с 23% спрямо 2010 г., на напитките с 10%, а на кожи и обувки с 17%. В сравнение с 2010 г. цигарите са поскъпнали едва с 4% или два пъти по-бавно от напитките и 5 пъти по-бавно от храните. Може да се очаква редица компании в посочените браншове да бъдат притиснати от тези развития и да повишат цените на продуктите си в следващите 12-18 месеца.