Българският пазар на месо

Влизането на България в ЕС беляза началото на много процеси в икономиката на страната. За животновъдството и хранително-вкусовата промишленост това също бе преломен период. От една страна производството на месо и месни продукти се сблъска с растящ брой нови изисквания и регулации, за които бяха нужни значителни инвестиции, а от друга трябваше да се справя с повишаващи се цени на енергията, горивата и суровините. От 2010 г. компаниите работят и в условия на понижено търсене на вътрешния пазар.

Тази година също се очертава трудна за компаниите от сектора. Високите цени на зърното, а съответно - и на фуражите, доведоха до поскъпване с близо 30% на основните видове месо - свинско и пилешко. По-високите цени постепенно започнаха да се прехвърлят и върху месните продукти. Същевременно през 2013 г. икономиката най-вероятно ще продължи да стагнира, безработицата ще се задържи на високи нива, а реалните доходи надали ще отбележат чувствителен ръст, ако въобще се увеличат.

Компаниите в бранша са изправени пред натиск от страна на търсенето - всяко ново поскъпване ще означава спад на продажбите. Своят дял в свиване на маржовете ще трябва да поемат и търговските вериги, при които конкуренцията се изостри значително и всеки процент спечелен пазарен дял от една верига вече е за сметка на загубата на позиции от друга. Големите търговски вериги ще трябва да наваксат и по отношение на потребителското доверие, което позагубиха след редица скандали като открито месо с изтекъл срок на годност. Това, както и проблемите с договорните условия с производители и доставчици, отвори пътя за възраждане на специализираните магазини за месо, при които се наблюдава значителен ръст от 2009 г. насам.

Ако прогнозите за ускоряване на икономическия ръст през периода 2014 - 2020 г. се оправдаят, компаниите отново ще се радват на стабилен, макар и по-бавен от 2002-2009 г. растеж. Очаква се консумацията на месо на лице от домакинство да се повиши до над 38 кг през 2020 г. при 32 кг в момента. Ще се възстанови и търсенето от сектора на услугите - хотели и ресторанти, при които в момента се наблюдава най-отчетлив спад.

Като най-перспективни от гледна точка на вътрешното търсене се очертават пилешкото и свинското (сред пресните меса), трайните и малотрайни колбаси, както и обработеното месо. С най-голям потенциал за износ са пилешкото и агнешкото, както и консервираното месо и пастетите.

За да може производството на месо в страната да покрива вътрешните нужди, особено по отношение на свинското, където промишленият добив задоволява под 30% от търсенето, са необходими значителни инвестиции, които секторът трудно би могъл да осигури. Ето защо и за в бъдеще вероятно ще се разчита основно на внос, освен ако не бъдат привлечени средства от други сектори или от чужбина.