Бюджет и финанси - какво (не) свършиха министри и депутати

Пазарите гласуваха доверие, въпреки хаотичното законодателство и липсата на реформи

Обзор:

Бюджет и финанси - какво (не) свършиха министри и депутати

Снимка: Стоян Йотов

Автор: Екип на Economic.bg

След оставката на кабинета "Орешарски" и последните дни на 42-рото Народно събрание, въпросите за позитивите и негативите от решенията им са налице. В няколко части ще разкажем за основните политики в ключовите сектори, както и най-важните решения на НС и кабинета.

Започнахме с ретроспекция - съставянето на "експертен кабинет" и анализ какво всъщност представлява той

В тази част ще опишем бюджета и финансите- какво (не) свършиха депутати и министри:

Бюджет и финанси

Смяташе се, че това ще е един от най-силните аспекти на правителството, особено след като то бе оглавено от финансист с голям опит в публичните финанси. Бяха направени достатъчно категорични заявки, че промени в основните принципи на данъчната и бюджетната политика няма да бъдат правени. Ниската пропорционална данъчна ставка бе запазена, независимо от настроенията за прогресивно облагане в мандатоносителя. Осигурителните ставки също бяха запазени, въпреки дефицита в пенсионната система и здравеопазването, а от началото на годината постъпленията от тези плащания изпреварват заложените в бюджета. Отново бе потвърдено, че отмяна на Валутния борд не е стояла и няма да стои на дневен  ред, а фиксираният курс ще се запази до евентуалното влизане на страната в еврозоната. Дългосрочната фискална програма включваше и постепенно свиване на бюджетния дефицит.

Ще се въздържим от оценка на кабинета в тази сфера, тъй като наскоро бе получена такава от „институцията“, от чието мнение по-меродавно едва ли може да бъде намерено - глобалният финансов пазар. Той оцени тази последователност и прие добре емисията дългосрочен външен дълг, дори след понижението в кредитния рейтинг от Standard and Poor’s и засилващата се политическа неопределеност след евроизборите. Трябва да отбележим и, че условията на пазара бяха подходящи след решението на ЕЦБ за ново понижение на ключови лихвени проценти.

Източник: Министерство на финансите

В края на първото тримесечие на тази година, по данни на Евростат, консолидираният държавен дълг (обхваща държавата, общините и социалноосигурителните фондове) се е покачил на тримесечна база с 1,4 процентни пункта до 20,3% от БВП. България продължава да е втората страна с най-нисък относителен дял на публичен дълг и далеч от средните за общността 88%. Последвалата емисия дългосрочни облигации на външния пазар, в по-голямата си част има за цел да рефинансира друг външен дълг - глобални облигации, деноминирани в долари ( близо 1,1 млрд. щатски долара) и падежиращи на 15 януари 2015 г. Рефинансирането ще се осъществи при годишни разходи от малко над 3%, при 8,25% лихвено плащане по досегашните облигации.

В началото на юли Министерство на финансите набра още 1,23 млрд. лв. в краткосрочни ДЦК за осигуряване на одобрен от Европейската комисия ликвиден буфер, насочен към предотвратяване на опасността в този момент от паника в цялата банкова система.

С изключение на покриването на заложения в бюджета дефицит, който поне формално на този етап е по-малък от миналогодишния, двете емисии не би трябвало да увеличат дълговата тежест в дългосрочен план.

Зад фасадата на успешно пласирания дълг, обаче, съществуват редица рискове за публичните финанси, за които бе направено малко да бъдат минимизирани. Характерът им е систематичен и дългосрочен, което определя необходимостта от решителни и не толкова популярно мерки. Дългогодишното бягство от реформи бе продължено и през този мандат. Нещо повече, в някои случаи на тлеещите проблеми  бе подаван допълнително кислород. Неефективното функциониране на обществените сектори доведе до увеличаване на дефицитите в тях, а когато духът на разходите бъде изпуснат от бутилката, възпирането му не е никак лесно и приятно занимание. Слабостите са добре известни на пазарните играчи и ако не бъдат овладени, биха внесли колебание в инвеститорите относно готовността им да финансират държавното управление в бъдеще.

Влиянието на тези дефицити стана видимо, подхранвайки съмненията за изпълнението на тазгодишния бюджет. Съмнения, породени основно от изоставането в планираните приходи от косвени данъци. Въпреки твърденията за надценяване на ефекта от дейността на приходните агенции, то по-вероятната причина е твърде оптимистичните нагласи за развитието на икономиката и потреблението. За разминаването в приходната част ключово значение има и една „статистическа“ причина. България е страната в Европейския съюз с най-висока дефлация, което понижава номиналната сума на приходите, докато в бюджета вече има фиксирани разходи, съобразени с по-висок индекс на потребителските цени.

Освен обективните макроикономически процеси, съществен принос за тази тенденция има политиката на ниски административно регулирани цени, основно на електроенергията. Така борбата за благоразположението на избирателя е с цената, от една страна на загуби за държавните енергийни компании, а от друга на занижени бюджетни приходи.

Финансиране на здравеопазването

Публичното здравеопазване е именно един от тези сектори, в който липсата на реформи доведе до методично изпускане от контрол на разходите.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бе една от най-обсъжданите институции по време управлението на кабинета "Орешарски". Още през 2013 г. средствата в касата не достигаха, а с приемането на бюджета за 2014 г. стана ясно, че финансовата дупка ще е още по-голяма. В началото на ноември 2013 г. дефицитът на НЗОК се оценяваше между 105 и 150 млн. лв. и управляващите продължиха „традицията” той да бъде покриван от следващия бюджет. Това означаваше, че за 2014 г. ще е необходимо Касата да разполага с между 210-300 млн. лв. Този дефицит се дължи основно на разходите за лекарства и болнична помощ и би следвало те да се увеличат с 200-300 млн. лв., но в същото време бяха предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства за болнична помощ. Това предопредели още в  края на миналата година дупка в бюджета на НЗОК в размер на 400-500 млн. лв.

Няма как да пропуснем и подписаният Национален рамков договор за 2014 г., който определя по-високо заплащане на медицинската дейност, включително за недофинансираната болнична помощ. Пристъпи се и към намаляване на потребителската такса за преглед на пенсионери от 2,90 лв. на 1,00 лв. Това действие не беше съпътствано от компенсаторен механизъм за по-ниските приходи на изпълнителите на медицинска помощ, за какъвто настояваше лекарското съсловие.

Говорейки за приходи в системата, и това управление продължи да не изпълнява съвестно задълженията си за здравно осигуряване на някои категории. Държавният бюджет отново не покрива в пълен размер вноските на редица социални групи. По този начин правителството прехвърли част от социалната функция на държавата, за която мандатоносителят пламенно се застъпваше, на работещите, плащащи сами здравните си осигуровки. В крайна сметка, те субсидират здравните услуги за хората без принос към системата.

Накрая, но не на последно място се нареждат и множеството схеми за източване на финансовия ресурс на НЗОК, които са публична тайна и нито едно правителство не пожела да упражни по-строг контрол. Честите смени на министрите на здравеопазването също говорят за провала на държавните политики и липсата на реформи в здравната система. За периода юли 2009 - юни 2014 г. в сектора са сменени цели шест министъра. Време е да стане ясно на всички, че българското здравеопазване има нужда от хирургическа намеса, а не просто от козметични процедури...

Потребителски неволи при кредитите

Емблематично "постижение" на Парламента е въвеждането на таван на годишния процент на разходите (ГПР) за потребителските кредити. Промените, с вносител вече бившия депутат Георги Кадиев, са гордост за парламентаристите, но са на практика едни от най-вредните за потребителите. Причината: нововъведенията засягат основно компаниите за т.н. „бързи кредити”, където оскъпяване в порядък от 300-400% е обичайна ситуация, но няма да се отразят върху банковите заеми - там ГПР е значително по-нисък. Текстът е особено важен, тъй като към края на 2013 г. обемът на заемите, отпуснати от този тип дружества, е 1,98 млрд. лв., а делът на необслужваните кредити е 29,6%, показват данните на БНБ.

Сегашният заложен таван от около 50%, обаче, обрича сектора и праща потребителите в ръцете на "квартални лихвари", освен ако бързите кредитори не се преструктурират или не въведат нови такси.

С новия закон напрактика не се дава възможност за повишаване на конкуренцията, не се осветлява секторa и не се решава проблемa с големите наказателни такси. Това не спря вносителя Кадиев да хвали новите разпоредби, изтъквайки като аргумент "кървавите пари". Наивно е да се смята, че поставянето на кредитополучателите в изолирана среда ще подобри финансовите им инстинкти и ще реши затрудненията им в дългосрочен план. Очевидният проблем в сектора е налице, но промените не го решават. Дори напротив - удрят най-бедните българи.  Именно те ще бъдат изключени от системата на финансовите услуги, а лихварството отново излиза на сцената. Освен това, държавата ще загуби десетки милиони данъци, които компаниите плащат.

Показателен е и начинът, по който промените бяха приети - без предварителна оценка на рисковете и последствията, без обширен дебат и тихомълком между 2 четения. Веднага след гласуването на промените депутати от различни партии изразиха притеснение от мерките, които току що са приели, като дори нарекоха поправките "беля" и се заканиха за промени в нововъведенията.

Освен това, банките вече няма да имат право да записват в договорите за ипотечни кредити клауза за дължима наказателна лихва при предсрочно погасяване на кредита от кредитополучателя, ако погасяването се случи поне 12 месеца след отпускането му. Тъй като става въпрос за по-дългосрочен ангажимент на банката, смисълът на наказателната лихва е освен да покрива разходите на банката по набирането и подсигуряването на ресурса, поне отчасти да компенсира пропуснатите ползи от предсрочното погасяване. И в момента, обаче, някои банки не начисляват такава лихва, но това е тяхно решение и произтича от силната конкуренция в сектора. Грубото вмешателство в ценообразуването на кредита отново ще доведе само до поскъпването му (по-висока лихва и други такси) като компенсация на риска от предсрочно погасяване, смятат икономисти.

Разбира се, има и не толкова спорни промени по регулациите на потребителските кредити. С измененията в закона, отнасящи се за заемите с променлива лихва, фиксираната надбавка не може да се променя едностранно от заемодателя за целия срок на кредита.

С новите текстове в Закона за потребителския кредит се отменя и събирането на такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. На заемодателите се дава възможност единствено да събират такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит, но те не могат да събират повече от веднъж такса за едно и също действие.

Съгласно промените, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договора. Така се премахва дребният шрифт от договорите за кредитиране.

Коментари: 0