Частните топлофикации са против по-скъпо парно

Топлофикационните компании в България за пръв се противопоставят на поскъпване на парното, поискано от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), стана ясно след общественото обсъждане днес. Ситуацията е почти прецедент, тъй като традиционната гледка е регулаторът да настоява за по-ниски цени, а компаниите да се оплакват от загуби и надхвърлени разходи.

Припомняме, че предложението на ДКЕВР от миналата седмица е за над 10% поскъпване на парното в шест града. С най-голям ръст цената в Русе (18.9%), която в момента е най-ниската в страната. Поскъпването на топлоенергията в Габрово е с 13.1%, в София – с 11.6%, във Варна – с 11.5%, във Велико Търново – 11.4% и в Пловдив – 10.3%. С най-малък ръст е цената на парното в Плевен – 4.1%. Топлоенергията поскъпва още в Бургас със 7.1%, Разград – със 7.8% и във Враца с 9.9%.

Целта на ДКЕВР е да смъкне за сметка на това цените на тока, произвеждан от топлофикациите по комбиниран път. Общата идея е намери резерви поне за запазване на цената на електроенергията за крайните потребители, тъй като една сериозна част от нея се формира от тока на топлофикационните дружества.

Почти единогласно топлофикациите се оплакаха, че предложените в този си вид условия „ще накарат потребителите на парно да се откажат от услугата, което автоматично ще доведе до огромни загуби за самите дружества”.

„Еднократни увеличения на топлинната енергия повече от 8, 10% създават известно напрежение и свиват потреблението”, заяви Илия Николаев, председател на Сдружението на топлофикационните дружества в България по повод исканото увеличение. Николаев изрази мнение, че средно увеличение на цената на топлинната енергия от 5%, 6% би била „приемлива”: „Нещо, което се е случвало и преди”. Той се аргументира, че такова увеличение поне не би довело до отлив от услугата топлоснабдяване.

От „Топлофикация-Варна” отбелязаха, че трябва да се намери начин преференционалните цени на тока и парното бавно „да достигнат пазарните си цени и да покриват производствените си разходи”. От дружеството определиха новите условия и цени на парното от 1 юли като „шок за всички дружества и клиенти на услугата”. Според тях това „ще доведе до отлив от услугата централизирано топлоснабдяване в градовете извън София”.

Топлофикационните дружества у нас не са доволни и от условията за закупуване на квоти от въглеродни емисии и ги определят като „недостатъчни”. Очаквано „Топлофикация – Плевен” на бизнесмена Христо Ковачки се оплака, че непризнатите разходи на дружеството за балансиране на тока, както и за закупуването на квоти ще доведат до „огромни финансови загуби за самото дружество”.

От това, чепрогнозните разходи за закупуване на въглища са силно подценени, се притесни топлинното дружество в Русе, тъй като тази топлофикация работи с по-различни вносни суровини, а не с тези от Маришкия басейн. Разчетите й показват, че тя ще загуби през новия регулаторен период 5,4 млн. лв. заради непризнатите закупени квоти, 10,8 млн. лв. – от прогнозната цена на въглищата и близо 450 хил. лв. заради непризнати разходи.

Не беше изненада за никой, че най-доволна се оказа общинската „Топлофикация – София”, тъй като зам.-председателят на съвета на директорите на дружеството Васко Павлов увери ДКЕВР, че „разбират ситуацията и ще се съобразят изцяло с регулатора”. Дружеството, както е известно, е едно от печелившите, като дългът му към „Булгаргаз” надхърля 0,5 млн. лв.

Председателят на ДКЕВР Боян Боев пък предложи от своя страна дружествата отново „да седнат на една маса, този път без камери и медии, и да обсъдят ситуацията на по-експертно ниво”. Въпросната нова среща ще бъде около 15 юни.