Депутатите приеха Закона за публичните финанси

Без много дебати и обсъждания Законът за публичните финанси беше приет на второ четене в парламента. Нормативният акт урежда на едно място общото устройство и структура на публичните финанси. С неговото приемане се изменят десетки други закони, а Законът за устройството на държавния бюджет и Законът за общинските бюджети отпадат.

Зам.- министърът на финансите Владислав Горанов обясни пред журналисти, че законът определя правила, които общините трябва да спазват като принципи при съставянето и изпълнението на местните бюджети. "Централизацията или децентрализацията е по-скоро свързана с това какъв ресурс на какво ниво държавно управление се разпределя - дали през общините, дали през републиканския бюджет", каза той. Той добави, че с новите норми общините няма да могат да увеличават дълга си над определен процент, а бюджетът на общините трябва да е балансиран.

Законът запазва сегашния обхват на държавния бюджет, който включва централния бюджет, бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт, на Министерския съвет, на министерствата и на други бюджетни организации. Отпада обособяването на частта на републиканския бюджет. Със закона отпада и самостоятелността на бюджета на Сметната палата.

Като един от най-важните текстове в Закона се смята ограничаването до 15% на годишния размер на плащанията по общинския дълг спрямо средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. В това ограничение не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор "Държавно управление".

За общинските бюджети е предвидена възможност временно свободните средства да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности и на местните дейности, при спазване на относимите за общините фискални правила.

От Министерство на финансите излязоха със становище, че новият закон, който трябва да влезе в сила от 2014 г., е естествено продължение на Пакта за финансова стабилност и е в изпълнение на препоръките на Сметната палата. В него е записано, че годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, се ограничава до 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Предвижда се средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектора "Държавно управление" на годишна основа да не надвишава 0.5 от БВП.