Държавните предприятия и държавната политика

След повече от 20 години преход, 45 години комунизъм и куп народни мисли, показващи отношението на хората към законите, е изумително как управляващите все още продължават да вярват, че родната икономика се нуждае единствено от повече закони. Последната идея е за закон за държавните предприятия, който трябва да подобри работата им.

Преди да се спрем на оскъдната и разнопосочна информация, която е налична по работата около този закон, не трябва да се пропуска друга инициатива за улесняване работата на компаниите - намаляването на административната тежест. Този път МС прие конкретни мерки, които се простират от премахване на такси за издаване на документи като такива за наличие на данъчни тежести от общините и НАП, през намаляване на срокове и такси при работа с Търговския регистър и Агенцията по вписвания, до предоставяне на услуги единствено срещу заявление, без да е нужно да се представят допълнителни документи. Това са все стъпки в правилната посока, които, освен че трябва да бъдат продължени, могат да се използват при разрешаването на други проблеми.

От МС обявиха, че една група от мерките са „предложени от неправителствени, браншови и работодателски организации". С други думи, след като са натрупали опит и са анализирали практиките в България и по света, частният сектор и гражданското общество са предложили промени, които да подобрят средата за бизнес в страната. Именно това е работещият механизъм - добрите практики да бъдат превърнати в норма.

Обратният подход - законът да се превърне в добра практика, е доказано неработещ, тъй като е лишен от нужния опит, анализ и оценки на последствията от него. Така например една от идеите в новия закон за държавните компании е възнаграждението на мениджърите да зависи от финансовите резултати на компанията. Това е работеща практика в частните компании по света, но е почти невъзможно да се приложи в компании, които са подписали тромави колективни трудови договори, провеждат съмнителни инвестиционни програми, страдат от политически назначения и т.н., и т.н. Да не говорим, че държавната политика в много сектори е изключително неблагоразумна и създава допълнителни усложнения за компаниите.

Примери не липсват. Изпълнителният директор на „Холдинг БДЖ" до лятото на 2012 г. намали загубата на дружеството, но подаде оставка заради „бездействието" на правителството спрямо компанията. Въпреки високите печалби на „Мини Марица-изток" през 2011 и 2012 г. работниците там се оплакват от ниската цена на въглищата през последните и намалялото търсене в началото на 2013 г. Ако състоянието на мините е толкова тежко, а търсенето на въглища намалява, някой може ли да обясни защо разходите за заплати се увеличават? НЕК е монополист на пазара на електроенергетика и въпреки това управляващите някак успяха да го докарат до много тежко финансово състояние в резултат на лоши инвестиции и недалновидна политика в сектора.

В обясненията на управляващите около новия закон има и сериозно противоречие. Държавните компании хем трябва да се управляват по-ефективно, хем няма да се закриват, а за съкращения на работници въобще не може да се говори. Така остава една-единствена възможност за оздравяването на тези компании - държавни помощи. Това беше и един от приоритетите на новото правителство - да рекапитализира стратегически държавни предприятия, и очевидно и в момента се мисли единствено и само в тази посока.

Такова „оздравяване" няма да повиши ефективността на компаниите, нито ще ги стабилизира, тъй като лошото управление на тези компании ще бъде възнаградено с държавна субсидия. Ако един мениджър е с вързани ръце да прави съкращения, но в същото време знае, че управляващите няма да закрият или продадат компанията, дали ще е мотивиран да оздравява дружеството? Докато управляващите смятат, че е правилно да се вземат пари от близо 7 млн. данъкоплатци, за да се субсидира работата на няколко хиляди човека и докато властва илюзията, че закон може да подобри финансовия резултат на една компания, държавните дружества ще продължат да страдат. Вместо това може да се вземе пример от частния сектор и предложените от управляващите 24 мерки за намаляване на административната тежест. А той е, че компаниите работят добре, когато има конкуренция, съревнование, и управлението е икономически обосновано, а не резултат от административни прищявки.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика, www.ime.bg