Една българска мечта

Освен за икономии и финансови ограничения, напоследък все по-често започна да се говори и за нуждата от икономически растеж

6596 ~ 3 мин. четене

Георги Папакочев, Deutsche Welle

В унисон с европейските призиви за излизане от тежката икономическа криза официална София също узря за необходимостта от стабилни темпове на стопански растеж. В началото на януари встъпващият в длъжност президент Росен Плевнелиев поясни в парламента, че успехът на нацията, който по определението му се състои от „просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин”, се постига със значителен и устойчив икономически растеж. В Брюксел, преди заседанието на Европейския съвет, премиерът Бойко Борисов каза, че „ние сме "за" икономически растеж и намаляване на младежката безработица, (...) но това не трябва да стане в никакъв случай за сметка на финансовата дисциплина, на основата на нови кредити или да се харчи повече, отколкото се произвежда”.

Дискретни напомняния

В анализ на рисковете, пред които е изправена България, през април Ройтерс посочи, че основното предизвикателство пред правителството на Борисов е да стимулира икономическия растеж и да се пребори с увеличаващата се безработица, за да успокои нарастващото обществено недоволство срещу мерките за строго ограничаване на разходите. Агенцията цитира и признанието на финансовия министър Дянков, че „слабият растеж ще застраши целта на правителството за фискален дефицит от 1.3% от БВП тази година, след като бюджетът беше планиран на основата на 1% растеж, както и ще натежи върху усилията за достигане на жизнените стандарти на останалите страни от ЕС”. В публикацията анализаторите на Ройтерс препоръчват да се наблюдава дали икономическият растеж ще отговори на прогнозите на правителството, тъй като евентуална разлика може да увеличи разходите по обслужването на българския външен дълг.

Насрещно движение

Засега обаче прогнозите на София и Брюксел се разминават сериозно. В момента ЕК очаква едва половин процент годишен растеж на българската икономика - независимо от надеждите на финансовото министерство в крайна сметка растежът да бъде от 1.4 на сто. Сходна с оценките на ЕК е и прогнозата на МВФ, който прогнозира нарастване на БВП с 0.8%. Според българските медии, БНБ също вижда годишния растеж на равнище 0.7 на сто.

Оптимизмът на българското правителство намери подкрепа от група икономисти от БАН. Неотдавна в свое изследване те изненадващо стигнаха до извода, че за тази година растежът ще бъде 1.3 на сто, а през изборната 2013 година ще достигне почти 3 процента. В същото време най-новата прогноза на рейтинговата агенция „Мудис” сочи, че растежът в страната ще е около 2 на сто през периода 2012-2013 година. Фактори за ускорението, според учените от БАН, ще бъдат инвестициите, нарастването на потреблението и по-доброто усвояване на европейските пари, което ще доведе и до намаляване на безработицата.

Здрави и образовани

Доста по-различна е оценката на държавния глава Плевнелиев в интервюто му по CNN на 27 май. Според президента „растежът може да бъде постигнат само със структурни реформи и устойчиви действия”.

Председателката на сдружение „България на гражданите” Меглена Кунева смята, че за да се променят нещата и страната да има по-висока проектна готовност за усвояване на евросредствата, са необходими по-добро образование и здравеопазване: „Не можеш да работиш, ако си болен”, каза Кунева в радиоинтервю.

Защото както постоянно затяга колана, най-бедният европейски гражданин като нищо ще занемари още повече своето образование, здраве, лично потребление и дори мечтите си. За евентуален икономически просперитет и нормално човешко бъдеще...

 

 

Подкрепи Economic.bg