Ирландски чудеса

Дойче Веле

 

27-годишният ирландец Стив О'Брайън не иска да се оплаква. От началото на 2013-та компютърният специалист ще работи за един онлайн покер портал. Задачата му ще се състои в това да преследва хакери в мрежата. Това не е неговата работа мечта или поне не тази, за която е следвал в продължение на четири години в престижния Тринити Колидж. "Но поне не съм безработен", казва той и допълва: "Вече мога да изхранвам семейството си. Дори мога да си позволя да ходя на кръчма".

Не само Стив, а цяла Ирландия гледа по-уверено в бъдещето. Дългата рецесия, предизвикана от спукването на балона с недвижимите имоти през 2008 година, може да бъде преодоляна още идната година. Според водещия изследователски институт ESRI, през 2013-та брутният вътрешен продукт на страната (БВП) ще се повиши с 0,7%. Ирландската централна банка пък предвижда повишаване на БВП 0,9%. През идната година се очаква също така да намалее квотата на безработицата, която от 2008-ма насам растеше постоянно.

Успехът на Дъблин = успех за Меркел и сие

Така Ирландия може да стане първата проблемна страна от еврозоната, която успява да се освободи от икономическата мизерия - въпреки или по-скоро благодарение на предначертаната от Тройката програма за икономии. Това би бил малък триумф за европейските спасители и доказателство за това, че стратегията "Финансови помощи срещу радикални реформи" е успешна.

Все пак в продължение на четири години ирландците спазваха стриктно всички изисквания на ЕС, ЕЦБ и МВФ. За тази цел те се подложиха на множество лишения. От 2008 година насам ирландският парламент е гласувал общо седем пакета от мерки за икономии. Така например ДДС беше повишен от 21 на 23 процента. Минималните заплати, детските надбавки и добавките за отопление на бедните хора бяха намалени. А до 2028 година пенсионната възраст бе увеличена на 68 години - същински европейски рекорд.

За разлика от Гърция обаче, в Ирландия почти нямаше протести срещу радикалните мерки. "Ирландците знаят много добре, че сегашното правителство не е виновно за кризата, както и че то може да я преодолее само отчасти", обяснява Пол Суини. Той е главен икономист на ирландските синдикати, които подкрепят курса на правителството, вместо да парализират страната с общи стачки.

В Ирландия синдикатите се споразумяха с работодателите и правителството за бройката на съкратените служители, но в замяна получиха гаранции за запазване на работните места на членовете на семействата на съкратените. А ето какъв беше и резултатът от това: потреблението спадна рязко - както в Португалия и Гърция, но пък инвестиционната среда остана спокойна и предвидима. И днес Пол Суини продължава да хвали сключеното споразумение.

Вижда ли се краят на кризата?

Всички тези мерки сега се изплащат. "Ние сме в началото на дълготраен подем. Защото не само износът, но и нарастващите инвестиции подпомагат конюнктурата", твърди икономистът Дейвид Дъфи. Точно по това Ирландия се различава от своите страдащи южноевропейски събратя. Така например фармацевтичните концерни и компютърните фирми инвестират в нови съоръжения като така допринасят и за създаването на нови работни места.

Добри новини идват и от финансовите пазари. Рейтинговата агенция Фич повиши бонитета на страната от "отрицателен" на "стабилен". Миналата седмица Бенк ъф Ирланд пък пласира успешно държавни облигации за над един милиард евро. От три години насам никоя ирландска банка не е получавала толкова пари на международните финансови пазари без държавни гаранции.

И все пак: не всички ирландци смятат, че кризата е преодоляна. "За подем можем да говорим, когато броят на безработните ирландци се стопи още повече", казва икономистът Пол Суини. Според повечето анализатори, безработицата в Ирландия през 2013-та ще бъде 14,6%. Тя ще бъде по-ниска от сегашната, но все още е твърде отдалечена от онези 4,5% отпреди пет години.