Искате по-голяма заетост? Премахнете МРЗ, МОД и КТД!
Вместо да се търсят мерки за стимулиране на пазара на труда или регионални политики за това, най-добре е управляващите да премахнат проблемите, които сами са си създали
През годините след 2009 г. стана модерно да се обсъждат и приемат антикризисни мерки, които да стимулират пазара на труда. Едни и същи мерки се прилагаха преди и след кризата и резултатът от тях беше един и същ - никакъв. По-интересното обаче е, че това са мерки за справяне с проблеми, които самите управляващи са създали.
Проблемите произтичат от налагането на минимални нива на разни работи - работна заплата, осигурителен доход, привилегии за работниците и т.н. В някакъв момент през лятото на 1991 г. тогавашните управляващи решават, че един работник не може да получава по-ниско възнаграждение от т.нар. минимална работна заплата (МРЗ) - тогава 620 лв., която не е ясно как. След това през лятото на 2003 г. решиха да борят недекларирането на доходи, като въведат минимален осигурителен доход (МОД) по икономически дейности. Последващите постоянни увеличения и на двете идва по инициатива или на управляващите, или на синдикатите. Работодателите нямат нужда някой да им казва на кого и с колко да увеличат заплатата, защото те си знаят, че е в техен интерес да повишават възнагражденията, когато това е възможно и оправдано.
Увеличаването на МРЗ и МОД до 2008 г. не беше особен проблем, защото икономиката растеше бързо, оборотите бяха високи и имаше глад за работници. Именно през 2008 г. заетите лица бяха най-много - 3.36 млн., а коефициентът на заетост беше най-висок - 50.8%. Година по-късно обаче икономиката се сви с 5.5%. Това не попречи на управляващите и на синдикатите да продължат да настояват за по-високи заплати и осигурителни доходи. Същата година МРЗ беше увеличена с 9%, а МОД - с 26.6%. Дори и да приемем, че това е бил предизборен ход, тези увеличения продължават и до днес, което спъва икономическото възстановяване на страната. За периода 2008-2012 г. МРЗ е увеличена с 31.8%, а МОД - с 41.6%.
Резултатът от тази политика е недвусмислен - спад на заетите в България с 13.6%, което са 458 хил. по-малко работни места в същия период. И все едно това не е достатъчно - от 2010 г. министърът на труда и социалната политика за първи път се възползва от възможността да разпростре колективни трудови договори (КТД) над всички фирми в определени браншове. Така фирми, които не са подписали такива договори, бяха поставени пред свършен факт - независимо че не са участвали в договарянето им или нямат възможност да се съобразят с изискванията на договорите. Това беше направено в пет сектора, като в някой от тях беше повторено през 2012 г. Ако това не е довело до съкращения, то най-вероятно е довело до по-малко нови работни места.
Намаляващата заетост не е равномерно разпределена в страната. Например в периода 2008-2012 г. в областите Смолян, Хасково, Габрово и Ловеч заетите са намалели с между 20-25%. В същото време в областите Пловдив, Стара Загора и София-град спадът е между 5-10%, а в Търговище дори има ръст на заетите. Това развитие не е изненадващо на фона на сериозни различия в стандарта на живот между областите в България и прилагането на една МРЗ, един МОД и един КТД за цял отрасъл или бранш. Така например административен персонал в захарна фабрика трябва да се осигурява на по-висока сума, отколкото е средната заплата във Видин и на сума, близо до средният доход, в Кърджали и Кюстендил. Администрацията на във фабрика, произвеждаща храни за животни трябва да получава по-високо възнаграждение от средното в около 1/3 от областите в страната. С такива изисквания е очевидно, че тези работни места просто няма да бъдат създадени на места, където са твърде скъпи. А това, от своя страна, увеличава различията между отделните региони на страната, а не ги намалява.
И така вместо да се търсят мерки за стимулиране на пазара на труда или регионални политики за това, най-добре е управляващите да премахнат проблемите, които сами са си създали. Без МРЗ, МОД и КТД договарянето между работници и работодатели ще стане по-лесно, по-ниските разходи за труд ще спомогнат за създаване на заетост част от регионалните различия ще се разрешат от само себе си. В противен случай се тъпче на едно място и единственото, с което управляващите могат да се похвалят, е че темпът на спад на заетите намалява. Намалява, но продължава да е спад и с всяко изминало тримесечие работещите са все по-малко.
Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg