Ивайло Московски: Катар каца на Летище Балчик

Стартира ремонтът на Централна жп гара София, области поемат малки летища", казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията

-   Г-н Московски, в четвъртък пристига официална делегация от Катар. Какви проекти в областта на транспорта ще им предложите?

Както знаете при нашето посещение в Катар бе приета принципна рамка за бъдещото ни партньорство с катарските инвестиционни структури и компании. Договарихме се при официалното посещение на катарската делегация в България в средата на май т.г. да им предложим проекти на обща стойност около 100 млн.евро. Един от тях е Летище Балчик. За него и за Летище София в момента се правят анализи за концесионирането им или за друга схема на публично частно партньорство. Нищо не пречи  в бъдеще да бъде продължен този анализ в зивисимост от това как ще се развият нещата с Катар. Летище Балчик рано или късно ще бъде дадено под някаква форма за публично частно партньорство или директно продадено на частен инвеститор. На катарските инвеститори морският аеропорт ще бъде предложен в рамките на по-голям пакет. Те се интересуват от него не за да развиват само летищна дейност, а тя да бъде част от  комплект възможности за  развитие на туризъм -  Ризор комплекс, изграждане на хотели, минерални източници. Интересна е нишата на голф туризма, в района има няколко голф игрища. Вероятно ще проявят интерес и към марина, на която да акустират туристически кораби и яхти. Така че Летище Балчик е част от един такъв проект, който според мен,  би заинтересовал гостите от Катар.

-   Затова ли, ще ги водите на морето?

Сега ще им покажем на място летището и другите възможности за развите на туризъм, които им предлагаме.

Втората тема, свързана с транспорта, по която ще разговаряме е метрото. По време на посещението ни в Катар през март, ние презантирахме проекта за разширение на столичното метро. В Катар тепърва започва изграждане на метро и те проявиха сериозен интерес към нашето метро. Пратиха техни експерти да видят как се изпълнява. Интересуваше ги целия процес -  проектиране, тръжни процедури, изпълнение. Това е шанс за българските компании, които участват в строежа на метрото в София,  да се включат в изпълнението и на метро в Доха.  Потенциалът е огромен, защото арабската страна има стратегия за развитие на проекта  на няколко етапа. Едната програма е до 2016-2017 г., следващата е до 2030 г.  Става въпрос за огромна инвестиция от порядъка на над 100 млрд. евро.  Така че опитът, който имат българските компании действително може да бъде използван и те вземат участие в изграждане на метрото на Катар.

В нашата презантация са включени  и всички пристанища, които ще бъдат дадени на концесия или потенциално могат да се развиват чрез публично частно партньорство. Това са  дунавските  и пристанищата Бургас-Запад, проектът Супер Бургас, контейнерния терминал във Варна. Ще представим и  летищата - Русе, Горна Оряховица  и Пловдив, както и София. Това са транспортните теми, по които ще говорим с катарската делегация. Обявихме, че имаме стартирала процедура за приватизация на БДЖ "Товарни превози". Ако имат интерес,  също могат да участват в състезанието.

-   Какви са впечатленията ви от срещите ви с катарските бизнесмени, с техните висши чиновници и хора от високите етажи на властта? Ще последват ли сделки?  

Катар разполага с много свободен финансов ресурс, но не трябва да се заблуждаваме, че е лесен инвеститор от арабския свят, който идва и си дава парите.

Напротив, катарците са много образовани, всички са завършили в много престижни университети в Америка и в Европа. Всички са много наясно, правейки една инвестиция, какво ще очакват от резултатите.  Те са просто един по-богат инвеститор...

-   Къде другаде ще ги водите, освен на Летище Балчик и евентуално на пристанищата Бургас и Варна?

Това е мой ангажимент в ресор „транспорт”. В сектор „Икономика” колегата Добрев има думата. Доколкото зная, имат интерес към мините в България. От потенциална разработка на находища с полезни изкопаеми...

-   Казахте, че Летище Балчик и Летище София се готвят в пакет за концесиониране.

Правим финансово икотомически анализи, както за Летище София, така и за Балчик. Това не значи, че на един етап те не могат да бъдат разделени в интерес на инвестициите.

Европейската комисия прие резолюция за малките летища в общността и препоръча правителствата да ги подпомогнат, а самият Брюксел да ги включи в програмите си за безвъзмездно финансиране. Целта е да се развиват и  да облекчат трафика на големите европейски летища, а  същевременно да подпомогнат растежа на регионите.

България все още има свободен капацитет на основните си летища. Нямаме излишен трафик, който да прехвърлим към по-малките летища. Нямаме и свободен ресурс, който да насочим към тях. Не случайно и Летище Горна Оряховица, Летище Русе и Летище Пловдив са с процедури за концесии. Търсим частни инвеститори, които съответно да доведат пътници и товари . Най-вероятно ще променим стратегията си спрямо тях и ще ги предоставим за стопансване от местните власти. Така  Летище Русе ще е първото, което ще прехвърлим за стопанисване на областта, за да се развие като регионално, ако могат да го поддържат .  

-   Причината?

Два пъти провеждахме процедура за концесиониране при  минимални критерии като изисквания, нямаше желаещи. Но това е и резултат от кризата.

-   Да се обърнем към ОП Транспорт. До къде стигнахте с допълнителните проекти, които бяха включени в сегашната процедура? Например, какво става с ремонта на Централна жп гара София?

До две седмици най-късно ще бъде стартирана процедурата за избор на изпълнител и супервайзор. Досега се изчистваше документацията. Знаете, че за Централна гара има идеен проект. Трябва да се направят и някои допълнителни проучвания, свързани с прилежащите територии. Готова  е документацията, готова е апликационната форма. Между Управляващия орган и бенефициента върви кореспонденция. Така че до две седмици максимум ще стартира процедурата. Срокът за строителство, който ни е даден, е две години. Надявам  се през 2014  г. да имаме подновена гара и не само софиянци, а  всички граждани да се радват на красива, удона, комфортна европейска гара.

-   Как ще се развие Централна гара и прилежащата инфраструктура? Предгаровия площад и „шатрата“, „купола“ на Софиянски?

Всички терени, които са собственост на НК Железопътна инфраструктура, ще се развиват в бъдеще чрез публично-частно партньорство. Ще се търси концесионер. За съжаление няма как да включим в сегашния проект, въпреки че ни се искаше, шатрата и нелицеприятните гледки под нея, защото са собственост на общината и нямаше как да ги ремонтираме.

-   Имаше идеи да ги размените с друга собственост на общината?

Ще отнеме доста време, а не искаме да забавяме изпълнението на проекта на гарата. Впоследствие,  ако се намерят средства ще се търси начин да се оправят .

-   В проекта за Централна гара влизат ли и гарите Подуяне, Север и Захарна фабрика?

Не , не влизат в този проект. Те са в „ЖП възел София” . За тях ще има средства през следващия програмен период.  Към този бюджет  се опитваме да включим гари, които са по жп коридорите , по които се изгражда нова железопътна инфрструктура. Взели сме решение за Гара Бургас и за Гара Пазарджик. Ако останат  икономии от бюджета на базата на тръжните процедури, допълнително ще включим и други гари.

-   На какъв етап са проектите за жп линии?

Проектите  са в изпълнение. В по-голямата си част всички са в нормален график. Заради тежките метеорологични условия през двата последни месеци на зимата, има  изоставане в определени дейности. Изпълнителят ни показа в какво време и какъв график то ще бъде наваксано. Работи се усилено навсякъде.

-   Какво очаквате да пише в последния европейски доклад за напредъка на България по отношение на транспорта?

Надявам се, че в ЕК оценяват усилията, които полагаме. 85% от програмата по ОП Транспорт е договорена. Над 30% е реално разплатена. С изключително усилени темпове работят всички колеги. Резултатите са факт. Надявам се да получи подкрепа в техния доклад за усилията, които сме положили. Предстои предизвикателството да подготвим проектите за следващия програмен период. Там все пак трябва да получим подкрепа на Министерството на финансите, защото са необходими средства за съфинансиране.

- А за Български Пощи какво очаквате? Министерски съвет разреши на държавната компания да продаде някои недвижими активи.

Интегрираното гише е в тестов режим. На едно гише ще се предлагат всички услуги на пощите. Нова счетоводна система се въвежда, нов режим на движение на автомобилите. Правят се действия в посока на съкращаване на състава на компанията с 1000 човека. Със седемстотин и няколко пощенски служители  е подписано споразумение за доброволно напускане, при  обезщетения между две и десет работни заплати. Финансовият ефект ще дойде догодина. Пощите се освобождават от активи, които са до някаква степен неоперативни или за които биха могли да получат по-висока продажна цена. Целта е  с  приходите от тях да се компенсира негативният финансов резултат на компанията. Пак подчертавам, че той не е функция от недобра работа на Български пощи.  Причина за отрицателния финансов резултат е прекалено ранното либерализиране на пазара и допускането на оператори, които късат живо месо от пощите.

-   Защо не дадете по-голяма свобода на държавните пощи да представят конкурентни оферти на търговете за набиране на клиенти?

Пощите са тежка система и до миналата година всъщност нямаха качествена методология, която да докаже необходимостта  от държавна помощ, заради изпълняване на социални функции.

-   Ще им дадете ли държавна помощ?

Разбира се. Методологията се промени и за тази и следващата година те имат право да докажат извършването на услуги в социално тежки райони на страната, където частен оператор по никакъв начин не ги извършва, тъй като те носят само загуби. Но тези услуги  са социално значими за държавата. Затова пощите имат право да им бъде нотифицирана държавна помощ и да я получат. Така че методологията  е променена и този път Български пощи могат докажат, че имат нужда от тази помощ.

-   Във връзка с забраната за движение на тирове през празнични дни, бе съобщено, че ще се търсят европейски пари за изграждане на паркинги покрай магистралите и скоростните пътища. Как ще стане това?

Няма възможност за финансиране от ЕС на паркинги през този програмен период. Но с браншовите организации на автомобилните превозвачи взехме решение чрез публичночастно партньорство да се изградят  паркинги върху държавни земи.  Пътната агенция подкрепя идеята да предостави терени, прилежащи до магистралата и пътя , където има необходимост от такива паркинги. Браншът на превозвачите трябва да се организира и да си изградят съоръженията по съвременни критерии. Дали сме си срок това да се случи до средата на следващата година. Казахме, че година- година и половина е необходимо за изграждането на паркингите  и след това ще имаме основание да продължим с въвеждането на рестрикции за движението на тежкотоварни автомобили, особено през почивните дни.

-   Какво показват проверките в пунктовите за технически преглети, на пътя ?

Проверките в пунктовете за технически прегледи показват, че изискванията се спазват, видеокамерите заснемат проверките на техническото състояние на автомобилите. Проверките на  пътя, обаче показват завишение със 17% на констатираните нарушения в сравнение със същия период на миналата година.

-   Какви нарушения?

При движение на тежкотоварни автомобили, примерно, най-често тахографските шайби са манипулирани и показанията им не отговарят на действителността. Постоянните засилени проверки дисциплинират водачите и техническото състояние на автомобилите в момента е значително по-добро.

-   А на автобусите?

Също. Със 17% са се увеличили актовете спрямо същия период на миналата година. Това означава, че  автомобилна администрация работи доста активно и се надявам това  да оказва положителен  респектиращ ефект върху цялата система. Със сигурност превозвачите взимат сериозни мерки.

-   И най-болната тема – БДЖ. Ориентирахте ли се – кой е прав и кой крив между шефове на железницата и синдикалните лидери. Всъщност какво  се случва там?

Не е толкова сложна темата. Стана ми ясно, че до последно ще се опитват да създават напрежение, няма значение от кои страни, от кои среди. Непрекъснато ще се опитват да създават пречки за реализиране на приватизацията на „Товарни превози“. Аз до последно ще държа на нея. Дори ако приемем, че това е някакъв компромис. Добре, нека да е така. Но за мен по-животоспасяващо действие за железницата от успешна приватизация на „Товарни превози“ няма. Всичко, което се прави, за да попречи на тази приватизация, ще го считам най-малкото за некоректно поведение.

-   Защо?

Защото и при последните ми разговори със Симеон Дянков неговите думи бяха, че заемът от Световна банка ще зависи от резултатите от приватизацията. На второ место всички кредитори, KFW, Сименс и облигационерите от големите банки в момента са в някакво спокойствие. Компанията успява да внася някакви не големи суми, по милион евра на месец към едните и към другите. Но те очакват по-голям приход, за да се платят закъсненията по  плащанията. На трето место,  при заем от Световна банка, трябва да се мине през нотификация, защото той се дава на държавата и държавата ще го предостави на БДЖ. В този случай се иска поне половината от сумата да се осигури от самото дружество.

Действително, ние ,като държава , ще се откажем от  потенциалния приход от товарни первози, но като пренципал на Българските железници твърдя, че за мен е важно, новият оператор, който вземе товарната железница, да си плаща редовно инфраструктурните такси, които ще бъдат приход в НК Железопътна инфраструктура. Сега БДЖ дължи на НКЖИ 120 милиона лева. Така че аргументите да се извърши тази приватизация са прекалено много и с много по-голяма тежест, отколкото аргумента „Дайте да не се отказваме от товарните превози, държавата да си ги експлоатира”. Хубаво, да си ги експлоатираме и въпреки кризата да се опитаме да обърнем тренда, така че те да станат печеливша компания. Но за това ще трябват може би 20-30 години да се използва тяхната печалба, за да покрие загубите на дружеството, които са в рамките на 800 млн.лв. Така че за мен приватизацията на „Товарни превози“ е жизнено важна за компанията и ако това не се случи, щетите ще бъдат огромни.

-   Какво очакваме от електронното правителство?

Гарантиране на създаването на единна база в държавата, която да е генератор на ползването на всички електронни услуги, които ведомствата ще пуснат. Правим интегриране на всички публични регистри, които да обменят по служебен път информация помежду си. С втория проект създаваме електронната индификация, тоест всеки да може да влиза в един портал, да ползва услугите, предоставени от всичи администрации. Ще реализираме инфраструктура, позволяваща достъп до интернет на всички отдалечени райони в страната и това ще гарантира, че от тук нататък всяко ведомство, всяка община, министерство или държавна институция, пускайки електронни услуги, касаещи гражданите или фирмите, те ще могат да бъдат ползвани, да изпълняват функцията, за която съществуват.

-   Нови промени в европейската транспортна политика, важни за България?

Очакваме окончателния вариант на новият финансов механизъм Соnnecting Europe. Той е много важен за нас, тъй като по него ще кандидатстваме за финансиране на  скъпия проект за изграждане на жп линията Видин-София, на стойност 2,3 млрд.евро.  

 

Таня Киркова

Информационна Агенция Икономика

Коментари: 0