Излизането на Великобритания от ЕС може наистина да се случи

Според Камерън въпросът е много сложен и всичко зависи най-вече от условията

104 ~ 4 мин. четене

Напоследък перспективите Великобритания да напусне ЕС не изглеждат чак толкова невероятни. Разбира се страната говори за тази възможност почти от момента на присъединяването си, но дълги години това постоянно мрънкане можеше да се приеме за страничен шум. Нещата, обаче, се промениха. Нагласите се втвърдяват, и с обещанието си за референдум "за или против" членството в ЕС след следващите избори, министър- председателят Дейвид Камерън може да постави страната в ситуация, която я принуждава да избира.

Ако обещанията от рефереднума Камерън през 2017 бяха поставени пред избирателите утре, Обединеното Кралство вероятно щеше да напусне. Според наскоро проведени запитвания, само 26% от британците смятат, че икономическата интеграция на страната в Европа е помогнала на икономиката, и само 43%  имат положително мнение относно ЕС. Други скорошни анкети сигнализират за стабилно, макар и недостатъчно, мнозинство в полза на излизането от Европейския съюз.

Камерън ще трябва да спечели още един мандат за да спази обещанието си за референдума. Но неговото правителство не е популярно, така че нищо не е сигурно. От друга страна опозиционната Лейбъристка партия също ще трябва да обещае референдум, щом изборите през 2015 наближат- особено ако Партията за Независимост на Великобритания, която е обвързана с идеята за излизане, продължи да набира подкрепа. Тя вече е по- популярна от про- европейски настроените Либерални Демократи. Трудно е да разчиташ на платформа, която отказва на избирателите правото на избор.

Камерън не е евроскептик. Той е про- ЕС лидер на партия, която отдавна е горчиво разделена по въпроса. За да задържи заедно консерваторите и да запази членството на страната в ЕС, той иска да бъде изготвен проект за нов европейски договор, който да е по изгоден за Великобритания, преди да се стигне до референдума. Останалите европейски лидери, обаче, не искат да имат нищо общо с това.

Миналата седмица Найджъл Лоусън, бивш финансов канцлер по време на управлението на Торите, заяви че не очаква нищо от предоговарянето и би гласувал за излизане. Няколко други бивши министри казаха същото.

Тук е и изненадата: тези действия не бяха възприети като толкова сензационни или безразсъдни, колкото биха били преди. Изведнъж излизането навлезе в политическия дневен ред. Голяма част от Лондонското Сити стана евроскептична като реакция  на това, което мнозина виждат като отмъстително регулативно нападение от страна на Брюксел. Британският бизнес беше твърдо про- ЕС, но това вече не е така. Онова, което преди изглеждаше като абсурдна и празна заплаха се превърна в реална възможност.

Според Камерън въпросът е много сложен и всичко зависи най-вече от условията. Ако ЕС отговори на икономическата криза с предприемане на нови крачки към Съединени Европейски Щати, разходите за Великобритания със сигурно ще надхвърлят ползите: Обединеното кралство просто не иска да бъде част от мероприятието. Ако членството в Европейския съюз би изисквало също така и члентво в Еврозоната, и това е преобладаващият модел, сякаш кризата изобщо не се е случвала, от Острова отново ще трябва да кажат "Не, благодаря!".

С приемането на свободната търговия за световна норма, ползите от свободния достъп до пазарите на Европа започват все по- малко да бъдат привилегия единствено на членосете на ЕС. На посещението си при американският президент Барак Обама тази седмица, наред с други теми, Камерън обсъди предложението за сключване на Американо- Европейски търговски пакт. САЩ са подписали търговски споразумения за свободна търговия, обхващащи цялото земно кълбо. Великобритания би могла да направи същото.

Най- малкото британските проевропейски сили имат нужда от по -добри аргументи. Казват, че Камерън не е трябвало да повдига въпроса на първо място, т.е. да отрече на избирателите правото на мнение. Какви са перспективите пред избирателите? Проевропейски настроените политици продължават да повтарят, че излизането е немислимо, но така и не обясняват защо. Какво прави отношенията на Швейцария с Европейския съюз немислими? Те смятат, че Островът трябва да води Европа, че по този начин нейното глобално влияние би било оптимално. Е това обаче е в сферата на мечтите. Защо Великобритания да трябва да ръководи съюз, включващ 27, скоро дори 28, страни?

Нека използваме Канада за един мисловен експеримент. Това е една малка икономика, намираща се до голяма икономика. Разбира се, нейното глобално влияние е ограничено от размерите й. Би ли била тя по- добре като част от САЩ?  Би ли било световното й влияние по- голямо? И не биха ли се отказали канадците от нещо, което високо ценят? Про- европейската кауза би трябвало да намери отговори на тези въпроси.

За благото на Европа, колкото и истината да боли, другите европейски правителства трябва да признаят, че Камерън е прав относно нуждата от ново конституционно споразумение. Скорошно проучване показа, че недоволството от Европейския съюз по никакъв начин не се ограничава само до Великобритания. Недоволството не е концентрирано и на юг. Подкрепата за съюза във Франция, коархитектът на целия проект, всъщност е по- малка дори отколкото в Обединеното кралство. Може ли сериозно да се държи на тезата, че икономическото бедствие, сполетяло Европа, не поражда въпроси относно конституционната посока на ЕС, че ангажиментът за "все по- тесен съюз", залегнал в учредителните документи не може да бъде преразглеждан никога, и че системата на еврото, въпреки скорошните затруднения, е стабилна като цяло? Това е, в което лидерите на ЕС искат да повярва все по- разтревожения електорат в Европа.

Макар критиците на Камерън да твърдят, че той предизвиква само проблеми, истинската заплаха е в това, че европейските лидери странно защо продължават да отказват да признаят какво се случва.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД

Подкрепи Economic.bg